Пловдив: Градът с твърди корици

Двете издателства започват дейността си по-скоро като културна инициатива, отколкото като бизнес. През 1989 г. поетесата Божана Апостолова поставя основите на "Жанет 45", като тогава издава единствено българска литература. В този период обаче интересът на хората е насочен по-скоро към навлизащите чуждестранни автори, които преди това не са достигали до тях. Затова паралелно Апостолова започва да развива и полиграфически бизнес. "Голяма част от приходите от полиграфия тя влагаше в издаването на българска литература като жест към собствената си среда и кръг от приятели", разказва синът й Манол Пейков, който става част от издателството през 2006 г. Именно тогава той разширява дейността на бизнеса и започва да издава чуждестранна литература.

Манол Пейков, съдружник в издателството "Жанет 45"

В трудни години за издателския бизнес отваря врати и "Хермес". Собственикът му Стойо Вартоломеев дълго време работи като редактор в "Христо Г. Данов" и през 1991 г. решава да продължи традицията чрез собствено издателство. "Чувствах се наследник на издателската дейност и вярвах, че тя трябва да се продължи именно в Пловдив", спомня си той. През годините бизнесът му се развива, но за да достигне до повече хора, решава да отвори и собствена верига книжарници "Хермес", които към този момент наброяват 12.

Именно културната традиция и привързаността към града допринасят за това двете издателства да продължат дейността си в Пловдив въпреки по-големите възможности на столицата. Стойо Вартоломеев разказва, че две години след създаването на "Хермес" пред него е стоял въпросът дали да остане в Пловдив, или да премести бизнеса в София, но решението не е било трудно. "От една страна, съм много привързан към града ни, а от друга, Пловдив има голям потенциал и капацитет на редактори, преводачи, програмисти и др.", казва той. Подобни причини посочва и Манол Пейков от "Жанет 45". "Добре е да има децентрализация и да се продължават културните традиции на града", уточнява той.

Тиражите са ни скъпи

През 2008 г. кризата удря сериозно и издателствата. Тогава те са принудени да намалят тиражите на книгите. Много от тях остават на склад, което и сега представлява заключена за милиони литература, чакаща интересът към нея (евентуално) да се възвърне. Към момента от "Жанет 45" издават между 90 и 100 книги на година, като 75% от тях са българска литература, а останалите чуждестранна. Това носи на компанията 914 хил. лв. приходи и 25 хил. лв. печалба. По наблюденията на Пейков българските автори или се продават в малко бройки – около 300, или значително над хиляда, което ги прави и бестселър. Чуждестранните автори пък задържат стабилни нива от около 800 броя на книга.

Стойо Вартоломеев, собственик на издателство "Хермес"

Около 250 заглавия годишно издават от "Хермес", половината от които нови книги. За разлика от "Жанет 45" "Хермес" се фокусира върху чуждестранната литература, затова и издава около 25 нови книги на български автори годишно. По думите на Вартоломеев издателството не може да си позволи тиражи под хиляда броя, за да успява да се издържа. "Новите, не толкова известни автори стартират с малко над хиляда броя тираж. Рядко се правят 3 хил. и повече, защото е голям риск", казва той. 2018 г. издателството приключва с 7.9 млн. лв. приходи и печалба от 333 хил. лв.

Бумът на младите автори

Отвъд числата издателската дейност може да бъде разгледана и като кауза. Именно издателите са тези, които дават път на младите автори и ги изграждат на литературната сцена. "Издателствата развиват имена и автори, които в началото много често се издават на загуба. Това е дългосрочна инвестиция, която стъпва на доверие и от двете страни", убеден е Пейков. Въпреки това младите автори са цел и на двете издателства. В случая на "Жанет 45" 30-40% от авторите, които издават, са начинаещи. През последните години от "Хермес" също целенасочено се ориентират към по-млади автори, които включително променят начина на работа с издателствата. "Често по-възрастните автори очакват, че след написване на книгата издателството е отговорно за всичко, което следва. Новото поколение работи заедно с нас и комуникира активно с аудиторията си", казва Вартоломеев.

Все повече българи проявяват интерес към писането и публикуването на произведенията им. От "Хермес" например получават над 250 ръкописа на година, а към "Жанет 45" се изпраща поне по един всеки ден. Въпреки това често качеството остава спорно, а за да бъдат отбрани заглавия, издателствата работят с множество рецензенти.

Новите предпочитания

Все още обаче в България не се забелязва голям интерес към електронните книги. Пиратството им пък остава сериозен проблем за издателите. "Имаме около 100 електронни издания, от които продаваме по 1-2 бройки от заглавие. В пиратските сайтове има най-малко 500", казва собственикът на "Хермес". Според Пейков от "Жанет 45" читателите продължават да предпочитат физическата книга. "Емоцията, която носи прелистването, запомнянето на страници, проследяването на историята по тях и физическото присъствие на книгата в пространството няма как да бъдат заменени от електронни издания", категоричен е той.

Нарастването на броя на книжарниците, където се продават книги на различни издателства, също допринася за развитие на бизнеса им. "Хермес" например решава да бъде близо до читателите през 12-те си книжарници в страната, най-голямата от които е в Пловдив. Моделът им е 80% от продуктите в тях да бъдат книги, а останалите - консумативи и подаръци. "Първоначално се позиционирахме в молове, но това не беше успешна стратегия при подобно разделение на продуктите, затова решихме да влезем в централните части на градовете", обяснява Вартломеев.

За книгите и държавата

Издателите са единодушни, че ДДС на книгите в България, който не е диференциран за разлика от много страни в Европа, е не само бизнес проблем, но и културен такъв. "Голяма част от издателите работят без редактори, за да спестяват разходи", казва Пейков.

Стойо Вартоломеев обръща внимание и на Закона за задължително депозиране на печатни произведения. Всеки издател трябва да дари на Националната библиотека по 12 екземпляра от всяка книга с тираж над 300 броя и три екземпляра при тираж до 100 броя. "Годишно на "Хермес" това струва около 30 хил. лв., които могат да се покрият например от Министерството на културата, като подпомогне библиотеката", казва той. "В Норвегия държавата купува за библиотеките 1000 броя от книга на местни автори и 500 броя от преводни. Така тези книги могат да достигнат до повече хора, а издателят има минимален риск", дава пример Манол Пейков.

Общината в Пловдив например подкрепя, като отделя финансов ресурс за издаване на книги, свързани с историята на града или написани от пловдивски автори. По думите на собственика на "Хермес" 7-8 книги годишно са подпомогнати от общината, която покрива половината от разходите за издаването им.