K:ids

Всички деца са винаги най-добрите деца

Какво ще прочетете в новия брой на Капитал K:ids

Мария Касимова-Моасе

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"... А когато свършела с къщната работа, Хубавка предяла и си пеела..."

- "Пърдяла?! И си пеела?!"

Цитирам един човек от втори клас. Присъства в тазгодишния брой на "Капитал K:ids" като основен герой в текста "Дневникът на една майка на второкласник". А случката с преденето/пърденето на Хубавка споделям, защото е съвършено определение за детство.

Да чуваш разни неща, които не разбираш съвсем, но веднага обличаш в първия познат смисъл, който ти дойде на ума. Да се забавляваш с въображението си, което работи толкова бързо, че възрастните едва му хващат спатиите. Да се чудиш искрено на всичко и с пълно сърце да му се смееш. Да създаваш невъзможни ситуации и да ги преживяваш напълно, без условности. И всичко, абсолютно всичко да ти е съвсем в реда на нещата. Дори и когато е абсурдно, защото абсурдът също си е съвсем в реда на нещата.

Като си малък, много ти се иска да пораснеш. А после като голям най-съкровената ти мечта е пак да си малък. И покрай тази мечта в детството си посяваме у себе си онзи така поетичен копнеж винаги да сме някъде, където в момента не можем да бъдем. Наричаме го с най-различни имена - любов, стремеж, въжделение, бъдеще, смисъл. Но става дума за едно и също нещо - да вървиш напред, да преодоляваш, да постигаш.

Тази година посвещаваме броя си на този копнеж. Съзряхме го в добрите места - една общинска детска градина и едно селско училище; у добрите хора - учителите, за които образованието и образоването са личен смисъл; в добрите практики - различните методики и изкуството като път; у добрите специалисти - тези, които се грижат за телата и душите на децата ни. И, разбира се, у децата - защото, както казва една от нашите героини в броя, "всички деца са винаги най-добрите деца".

Покрай всичко прочетено и написано в този колективен труд, за пореден път се уверихме, че най-доброто средство за пътуване в живота е образованието. Заради удоволствието да знаеш, да можеш, да мислиш, да решаваш и да променяш. Уловихме това удоволствие още в първата малка победа на децата ни - завършването на първи клас. Ще го видите в несръчно носените букети, в беззъбите усмивки, в тичането по коридора, в мача на дворчето, в прегръдките на първата учителка.

Заради тези първи моменти всичко преди и след това има смисъл.

На добър път, хлапета! Ние подтичваме след вас.