K:ids

Отборът на активните родители и учителите отличници

Гражданската инициатива на родители Teaching Alpha търси и намира иновативните преподаватели. В екип с децата, разбира се

Мария Касимова-Моасе

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато за пръв път чух за проекта Teaching Alpha и идеята им да награждават добри учители, си казах, че това е от инициативите, които се раждат с много ентусиазъм и прегарят по-бързо от него. В кротко откъм гражданска активност общество като нашето всяко публично полезно, но неплатено и енергоемко усилие обикновено не живее дълго.

В началото на миналата учебна година обаче Teaching Alpha представиха тримата победители в състезанието за преподаватели с иновативни и работещи методи. Публикуваха техни видеопредставяния, в които те лично споделят учителския си опит и различния начин, по който работят с учениците. Тези миниуроци за преподаватели, а и за родители, се оказаха началото на бъдеща платформа, чиято цел ще бъде учители от цялата страна да могат да разказват за ефективните си решения в клас, както и да търсят опита на колегите си, който евентуално да прилагат или да трансформират в своя работеща преподавателска техника. Така гражданската инициатива Teaching Alpha започна да излиза от кръга на ентусиазираните родителски сдружения и уверено да стъпва в деликатната територия на българското училище.

От Parenting Alpha до Teaching Alpha

Първоначалната идея публично да бъдат забелязани достойните учители и тяхната работа да стане достояние на колегите им и обществото е на Георги Василев. Връзката му с българското образование не е пряка - в семейството си има трима учители, но самият той е завършил Американския университет в Благоевград и има съвсем различни професионални занимания. Проблемът за адекватността на образованието му е близък, защото самият той е баща, макар и децата му все още да не са в училищна възраст. "Времето минава много бързо, нуждите на пазара се променят още по-бързо и ако сами не потърсим начин в училище те да вървят в сравнителен синхрон, ще пострадат както децата ни, които няма да са приспособени към пазара, така и цялото общество, защото отново ще трябва да ги учи в процеса на работа, а не преди това", казва Василев. Идеята си да се стимулират добрите учители, като самите ученици забелязват работата им и ги номинират, споделил първо с приятели и роднини. Като родители и те я възприели с въодушевление и така в екипа, отново на доброволни начала и без никаква йерархичност, работят още над десетина професионалисти, като всеки се включва и помага с това, в което е най-силен. През първата година "родителите" на Teaching Alpha получават и проверяват над сто номинации на учители. От тях се спират на три и така първите наградени учители на България са обявени в началото на учебната 2018/2019 година. Състезанието и за тазгодишните призьори започна веднага, а номинации се приемаха до 30 юни 2019 г. Кои ще са новите Teaching Alpha учители на България ще разберем на 16 септември тази година.

Думата е на учениците

Реално най-вълнуващата част от проекта Teaching Alpha е номинацията на самите учители. Това става чрез специална форма, която може да се намери на сайта на проекта, както и чрез видеоматериал или писмо. Важното е не колегите или родителите, а самите ученици да представят своите преподаватели и работата им, като посочат точни аргументи защо смятат, че те са заслужили номинация. В този смисъл представяния от типа "тя е добра учителка, защото не ни се кара и ни оставя да правим каквото си искаме в час" не важат. Разбира се, при по-малките ученици на помощ идват и родителите. След като прегледа номинациите, екипът определя финалистите. Накрая с всеки от тях се прави и интервю, за да се разберат повече подробности от работните им практики. Смисълът е в последващото представяне на методите на съответните призьори в платформата, провокирането на професионален разговор и създаването на мрежа.

Трима даскали за пример

Елка Иванова от ОУ "Васил Левски" в град Разград е от учителите с дългогодишен стаж. Благодарение на него знае колко бързо се променят поколенията и сама осъзнава как не може да задържи интереса на новите деца с преподаване отпреди двайсет години. Така началната учителка решава да промени методиката и да учи децата да работят с персонална отговорност, но в екипи, като разработват проекти. Първо направили сезонни тетрадки, в които да рисуват, пишат, преписват и апликират на тема "Есен", а после "Зима" и "Пролет". Родили се фантастични малки книжки, които хлапетата правели с вдъхновение. После, за да научат по-лесно азбуката, г-жа Иванова им поръчала да си изработят весели букви. На следващия ден класната стая била пълна с развеселени букви от всякакви материали, с които после работили в клас. В началото на втори клас пък всяко хлапе трябвало да представи проект "Моето име", в който да разкаже за произхода и етимологията на името си, за семейството си, за родното си място. Най-интересната училищна задача обаче дошла от един познат на всички родители факт - децата си лягат късно и спят малко. Когато станало дума за здравословен сън и г-жа Иванова установила, че учениците й съвсем не са наясно защо той е важен, решила да ги провокира да направят проекти на тази тема и да ги представят в специален урок, на който всички да бъдат по пижами. В това число и самата преподавателка, разбира се. Интерактивният урок бил под знака на приказката на Валери Петров "Копче за сън", а в неговите рамки децата се научили да шият копчета, да програмират режима си така, че да им остава време за сън, разбрали как спят животните, измислили си приспивни песни и стихотворения. "След толкова проекти децата вече сами идват с идеи - казва Елка Иванова. Много се радвах, когато пристигнаха един ден и ми казаха: "Госпожо, нещо не сме научили добре видовете риби. Хайде да си направим проект, че да ги научим!"

Дискусии на географски (но и не само) теми, сериозна подготовка на изложенията и умение за изслушване и аргументиране - това е в основата на работата на учителя по география в Математическа гимназия "Гео Милев", гр. Плевен, Чавдар Тошков. Практиката му на преподавател започва преди три десетилетия и за това време той е разбрал, че непрекъснато трябва да се усъвършенстваш като професионалист, като ползваш много и различни методи на обучение. Най-важното в учителската професия за г-н Тошков обаче си остава доверието между ученик и учител. "Разбрах, че за да успея да постигна резултати, основното нещо е да бъда искрен с децата - казва преподавателят. Г-н Тошков смята, че обичайният подход - изпяваш урока, часът свършва, взимаш си заплатата - отдавна е неефективен, ако изобщо някога е бил. Днес децата са информирани - трудността е в интерпретирането на тази информация. Когато се подготвят за дискусиите си, учениците на г-н Тошков трябва да ползват повече от един източник и да посочват всички места, от които са черпили информация. Целта в разговорите около наученото и прочетеното е да се създаде креативно мислене и възможност за справяне с всякакви критични ситуации. "По време на часовете често се налага да се излиза от програмираното за часа, но всеки проблем, който се появи, трябва да бъде дискутиран и не може да се подмине", твърди учителят. За да бъде подготвен за дискусията като учител, Чавдар Тошков сам се подготвя два пъти повече от учениците си. Усилията си заслужават, защото споровете са креативни. Единственото нещо, с което преподавателят от математическата гимназия в Плевен не прави компромиси, са мобилните телефони. Учениците му знаят, че ако им дадат предимство пред случващото се в клас, ще трябва да ги изхвърлят в кошчето на класната стая. И това е съвсем сериозно.

В 91 Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" в София в момента учи един випуск, който със сигурност знае много добре средновековната история на Европа и може да я разкаже на български, немски и английски. Същите тези деца са наясно и как се странират книги, как се правят корици, кои са принципите на илюстрирането, какво е да работиш в срокове, да понасяш критика и да бъдеш популярен като автор. Зад това знание стои преподавателката по история в гимназията Зорница Велинова. За да преподаде един традиционно възприеман като скучен период от европейската история - Средновековието - на деветокласници, г-жа Велинова решила да разчита на проектно базираното обучение. И така задала задача на учениците си - да създадат книга за избран от тях период от Средновековието, като нямат ограничения в жанра, героите, стила. Единственото условие било въпросната книга да не е по-малка от двайсет страници и все пак да е на немски. Първоначално самата преподавателка имала съвсем скромни очаквания относно резултата. "Идеята ми беше просто да предизвикам интереса им и да ги накарам емоционално да преживеят историята, която традиционно се възприема като непрактично приложима дисциплина, свързана със зазубрянето и повтарянето на дати и събития", призната г-жа Велинова. В края на работния период обаче учениците се явили с наистина вдъхновяващи проекти - приключенски романи, книги-игри, хроники, приказки, оформени оригинално и собственоръчно. Някои от тях били двуезични - на немски и български, а други дори на три езика - немски, български и английски, наподобяващ оригиналния му вариант от времето, в което се води повествованието. В последния месец от училище всички автори представяли книгите си пред останалите. Те пък давали оценка на свършената работа по точкова система. "Учителската професия е най-невероятната на света - казва Зорница Велинова - защото работим с децата, а те имат енергия, талант и вяра в бъдещето. Всички деца са винаги най-добрите деца. Трябва да им осигурим възможности да са най-добрите хора, които ще променят света. Този път минава през образованието."

Да се готвят или малка част от следващите номинации

"Ще ви кажа един пример от час по макроикономика. За да ни покаже как могат да се обезценят парите за минути, учителят ни направи игра, в която класът беше разделен на пет отбора. Всеки отбор можеше да наддава два пъти в рамките на цялата игра за предмет на сляпо, предмет, който господинът предварително беше подготвил. Бяха неща от сорта на бонбонче, малки дъвки, солети, шоколадче - малки неща, но след като играхме с тях, те бяха с голямо значение. Този урок и изводите, които господинът направи след края на играта, са се запаметили в мозъка ми и ще останат там дълго време. И знаете ли защо? Защото беше иновативно, направено с любов за едни десетокласници, които имат нужда от нещо различно. Това е учител за пример! Това е приятел!"

"Христо Христов е учител втора година по програма "Заедно в час", който се опитва всеки ден да вкарва иновативни практики в класната си стая. Преподава по математика и информатика на 100% деца билингви от 5-и до 7-и клас, показвайки им къде биха могли да приложат наученото в живота. (...) Всеки петък провеждат кръгове на доверието, в които децата споделят как са се чувствали през седмицата и какво им трябва, за да се чувстват още по-добре. Интегрира активно обратна връзка от децата, като изслушва и приема тяхното мнение. Води курс по роботика в училище, помага на децата да издават училищен вестник, в който те сами пишат материалите. За пръв път от години децата събраха смелост да се явят на олимпиада по математика.

"Г-н Драганов преподава материала по различен начин, интересен за всички. Той не просто изисква от нас да учим, но и да размишляваме върху събитията, личностите и техните мотиви. Организира дебати между учениците, в които защитаваме или опровергаваме мнението и действията на исторически фигури. Дава ни да пишем публични речи и да подготвяме материал за допълнителни интересни случки и изобретения. За да задържи вниманието ни и да илюстрира сухите факти по интересен начин, той ни показва картини, филми и клипове, пуска музика и ни препоръчва книги във връзка с учебния материал.

"Номинирам г-жа Петрова, защото смятам, че нейните методи на любов и внимание към всяко дете от класа водят до отлични резултати. Без наказания, без викове в класната стая! Направи със собствени усилия и средства ламинирана дъска за всяко дете. Върху нея решаваха задачи с маркер и за около 7 дни целият клас научи таблицата за умножение. Без поправки с червен химикал. Часовете по математика тя води по системата jump math, представени на интересен и разбираем за децата език. Знам със сигурност, че тя научи децата да обичат учението и да се уважават взаимно. Ден без прегръдка и без усмивка е пропилян ден - казва г-жа Петрова. Всеки път ги прегръща след урок по родолюбие!"