Селско училище от световен тип

Как боримското ОУ "Васил Левски" разби представата за провинциалното школо, селския даскал и компромисното обучение на село

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

- Добър ден, колко деца имате?

- Две. - Тогава от вас ще взема две плочи. - А вие колко деца имате вкъщи?
- Три.

- Тогава ще дадете три плочи за училището...

И така - от врата на врата, от съселянин на съселянин, кметът на село Борима Цачо Маринов Цачев през далечната 1884 г. събира плочи, за да покрие покрива на първото начално селско училище. Обикалял селото с каруца и товарел в нея дарените плочи за школото. Всеки с радост дарявал както строителни материали, така и труд.

Училището

Днес, сто трийсет и пет години след построяването на сградата на първото боримско училище, в двора му има още едно – голямо, светло и пълно с деца. Построено е също с помощта на селяните през 1939 г., за да допълни началното образование с по-горни класове и да стане училище до осми клас. За вдигането на сградата още през онези години е бил създаден дарителски фонд "Училищен". Населението участва с труд и материали и през 1941 г. сградата започва да функционира активно. През 1974 г. училището преминава на целодневен режим на обучение, а през 2006/2007 става първото средищно училище в община Троян, като събира децата на село Голяма Желязна, Старо село, Борима и Дълбок дол. От 2008 г. училище "Васил Левски" в Борима е със статут на защитено.

Между малкото (старото) и голямото училище има добре поддържан голям двор, красива градина, уреди за спорт, голяма беседка за уроци на открито и бюст-паметник на патрона Васил Левски с грижливо поддържана от децата градинка с цветя около него. До тях са футболното и баскетболното игрища.

В Началното общообразователно училище "Васил Левски" в село Борима, Троянско, учат деца от три етноса – българчета, български турци и ромчета. Училищният автобус всяка сутрин докарва учениците и от съседните села, учителите също са приходящи.

Директорът

Селското училище в това красиво планинско село се ръководи от директор с вече почти трийсетгодишен стаж. Благодарение на усилията на госпожа Иванка Миткова, макар и селско, то е модерно оборудвано като истинско европейско школо. Докато си говорехме из коридорите му, нито едно дете не я подмина, без да я поздрави. Понякога и по няколко пъти. Заради нея и екипа й в боримското училище всичко си е на мястото – и любовта, и уважението, и любознанието. "Не се даваме на градските училища - казва госпожа директорката. Нашето селско училище по нищо не отстъпва на всяко модерно и успешно у нас." Това се постига най-вече със създаването на традиции, твърди още тя. На входа на сградата има запечатана с мраморна плоча урна, в която е поставен завет към учениците и учителите. На всеки десет години урната се отваря и заветът тържествено се прочита пред децата, родителите, учителите и гостите на събитието. На 23 май тази година беше предадено посланието на онези, които последно са запечатали урната през 2009 г. По традиция г-жа Миткова поставя новия завет към бъдещите поколения ученици, които на свой ред ще го узнаят през 2029 г.

Из коридорите и стаите

Боримското училище е първото в Ловешка област, което използва електронен звънец. Когато часовете започват и свършват, звучат мелодии от любими песни. Често това са хитове на Графа, на Стефан Вълдобрев, на известни наши любими изпълнители, световни звезди от рок поколението, както и откъси от хитови класически произведения. Децата общуват с изкуството дори и по този начин и нерядко обсъждат после избора на песента. Училището в Борима е с видеонаблюдение и редът и дисциплината стриктно се следят. Учениците влизат в час без мобилни телефони. Оставят ги на влизане сутрин в кутии със специални отделения. Взимат си ги обратно в края на школския ден. Освен черните дъски в класните стаи има мултимедийни екрани, чрез които уроците се преподават чрез снимки и видеа.

Обучението

Борима е планинско село в Троянския балкан, обградено е от гори и зеленина от всички краища и общуването на децата с природата е естествена част от обучението и образованието им. Уроците по природознание включват и научни експерименти, които децата заедно с преподавателите правят в специално направена училищна научна лаборатория. Там могат да създават и прилагат своите нови идеи. Ученическите им проекти за нови пречиствателни станции в природата са част от изложба, подредена във витрините за постижения. В коридорите могат да се видят и фоторазкази от екскурзии, рисунки и творчески проекти. Често уроците на учениците се провеждат сред природата под формата на проучвателни разходки до места, в които живеят диви животни или растения от защитен вид. Естествените материали от полето и гората неизменно присъстват в рисунките, апликациите и художествените произведения на хлапетата. Танците и песните също са неделима част от ежедневието в боримското училище, а родителите ги виждат на всяко тържество. Хармонията между ученици, родители и деца в това селско училище е нетипична за обичайната българска школска среда. И наистина е впечатляваща.

Учениците и учителите

В ОУ "Васил Левски" в село Борима децата не бягат от час. Приемат училището си като свое място, където пишат поезия, пеят, спортуват и измислят нови проекти. Проблемите се решават в екип, не чрез конфликти. Учителите тук се броят на пръстите на двете ръце, но вършат работа като за университетски екип. Твърдят, че не мислят за пребиваването си в училището като за работа. Смятат контакта с учениците и преподаването на знания за удоволствие и удовлетвореност. Казват, че най-важният урок е този за добродетелите и изконните човешки ценности.

Зоната на "селските" учители

Зорница Стоянова

Аз съм от град Троян и всеки ден пътувам до Борима, за да преподавам там природни науки. Работя в боримското училище от 2012 г. Като попаднах тук, не можах да повярвам, че едно селско училище може да има такава богата материална база и да има така сплотен и всеотдаен учителски колектив. Разликите между градското и селското училище тук са в полза на селското. Учениците ни са в постоянен контакт с природата, сърцати и любящи са, не са агресивни и конфликтни. Работят всеотдайно и учат, играейки. В часовете по химия, биология и човек и природа използваме интерактивни методи и проекти. Създадох група "Млади изследователи в природните науки" за ученици от 1 до 4 клас. Освен усвояването на знания децата наблюдават, експериментират, доказват и проектират. Успях да добавя към инвентара на училището и нов дигитален микроскоп. Работим много за съхраняване на народните традиции и ценности и набавихме уникални народни костюми за танцовия състав. Работя и живея в родния си край и се чувствам благословена тук.

Йонета Кръстева

Аз съм от село Голяма Желязна. Начален учител съм. Работя в ОУ "Васил Левски" от 1983 г. Вече почти 36 години професията ми е моя съдба. Работя с малките ученици, които идват от детската градина и все още не осъзнават какво им предстои. Училището има прекрасна материална база - кой не би работил с удоволствие? Атмосферата е спокойно и приятна - това е предпоставка за успех в постигане на обучителните ни задачите

Иванка Миткова - директор

Започнах работа в училището през 1979 г. като учител. Когато Андрей Василев - тогавашният директор - се пенсионира, аз се явих на конкурс и от 1992 г. изпълнявам тази длъжност. Така се оказва, че в училището съм вече 40 години. Бях амбицирана и силно мотивирана да създам ново, модерно училище с отлична материална база, нищо, че сме на село. Първата ми работа беше да намеря пари, за да направя парно на течно гориво. И ги намерих – от министерството. Така всяка година модернизирах по нещо, обновявах и създавах нови условия за работа и за спокоен учебен процес за учениците. Разработих много проекти, свързани с материалната база, с учебната програма, възпитанието на децата в труд, четене на книги, екология, уважение към хората, родолюбие. Изградих прекрасен екип от учители и непрекъснато ги мотивирам да повишават квалификацията си. Искам от тях да работят със сърце и душа, да са загрижени и отговорни. Натрупала съм безброй награди и отличия, но най-голямата ми награда е удовлетворението да виждам добрите резултати от работата на колектива ни и радостта в очите на децата.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал