Кулата на пловдивското време

Блясъкът на 200-годишния часовник на Сахат тепе се върна след сериозна реставрация

Часовниковата кула е реставрирана от инж. Константин Константинов, а прогнозата му е, че сегашната му работа ще издържи около 30-40 години, без да се налагат каквито и да било намеси

Михаил Ванчев

Часовниковата кула е реставрирана от инж. Константин Константинов, а прогнозата му е, че сегашната му работа ще издържи около 30-40 години, без да се налагат каквито и да било намеси © Надежда Чипева

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Часовникът на Сахат тепе в Пловдив е описван от много пътешественици, посещавали града, и е неизменна част от неговата история. За реставратора на обекта инж. Константин Константинов изградената през 1809 г. кула е истински паметник на времето. "Тя е строена с усещането за вечност. Тогава повечето от най-добрите проекти се правени с такава нагласа", казва той.

Отвън и отдалече кулата малко прилича на минаре, а изграждането й с ломен камък се счита за сериозен майсторлък. Основата й е четиристен, а върху него е издигнат осмостен. Вътре в кулата има стъпала. В минаретата стъпалата се застъпват в единия край и в средата се получава нещо като колона. Тук в средата има цилиндър от тухли, в който висят тежестите за камбаната и за часовника. Така че кулата е конструкция от два "цилиндъра" - външен осмостен и вътрешен цилиндър. Стъпалата стъпват на външния цилиндър и на вътрешния цилиндър, което е доста по-сложно като конструкция, отколкото едно минаре. Изпълнението е доста грубо, но издръжливо и добре направено. Дотолкова, че кулата оцелява при Чирпанското земетресение през 1928 г. почти без щети. Интересна част от историята е, че освен че е била часовник, сградата е служила за наблюдателница на пловдивската пожарна.

"Когато реставрираш обект на 200 години, трябва да си много внимателен", казва инж. Константинов, който е собственик на компанията, специализирана в реставрация на паметници на културата "Рестрстрой". На него през 2020 г. е поверено да възстанови в бляскавия му вид този символ на пловдивското време. Работата по проекта е продължила около 3-4 месеца.

Да съживиш историята

"Кулата е много интересна като конструкция, но каменната й зидария не е най-добрата, която съм виждал", коментира Константинов. Той обяснява още, че тя е изградена със ситен камък. Това вероятно се дължи на факта, че е било проблем нагоре да качват по-тежки материали. Последната реставрация на обекта е отпреди 40 години, а при нея са ползвани силни циментови разтвори. Това също не е благоприятно, защото разтворите са по-здрави от камъка. "В нашата практика реставрационните материали трябва да са по-слаби от оригиналните, за да не рушат оригинала", категоричен е пловдивският реставратор.

Най-много работа по проекта е свършена на покрива, тъй като дървото старее. Сега то е обработено с консерванти и частично са подменени някои елементи на конструкцията. Поставена е и нова хидроизолация под ламаринените обшивки. Покривът е завършен с тенекиена обшивка.

И днес до часовниковата кула на Сахат тепе се стига трудно - няма възможност за автомобилен достъп и материалите се носят на ръка по стълбите. Изнасянето на отпадъците също е на гръб. "И това е малкият проблем", усмихва се инж. Константинов.

Друго предизвикателство в работата по проекта се оказват материалите. Основният градивен елемент на кулата - ломният камък, е изчезнал от съвременното строителство и вече не може да се купи отникъде. За късмет при реставрацията използването му не е било необходимо.

Повече не се произвеждат и каменните плочи - тикли, които освен това си имат свои специфики в различните области на България. "На кулата има корниз с тикли, където липсваха десетина. Търсих ги и ги намерих оттук-оттам, където знам, че има остатъци. Ломен камък почти не ни трябваше, но и за него имах идея, защото го има все още в някои стари полуразрушени къщи, както и в едно депо за строителни остатъци", казва инж. Константинов. Това, което е напълно неоткриваемо в наши дни, обаче са големите дъбови греди.

Те заедно със старите римски тухли и класически турски керемиди са сред най-трудните материали в реставрационната практика.

Прогнозата на инж. Константинов е, че сегашната му работа ще издържи около 30-40 години, без да се налагат каквито и да било намеси.

Забравеният хълм

Дановият хълм, известен още като Сахат тепе, е най-непознатият за пловдивчани. Макар че се намира в центъра на града и е добре озеленен и чист, хълмът не привлича посетители, а причината е тривиална - мястото остава неподходящо за социализация поради липсата на заведения и атракции за децата и липсата на инфраструктура.

Исторически това не е било така. На стара снимка, която инж. Константинов притежава, се вижда, че тук е имало чудесен ресторант. Какво е станало с него - не помни никой.

Сега според неофициална информация от администрацията на район "Централен" започва да се мисли в посока за връщане на живота на хълма. Пловдивският писател и общественик Мимо Райчев е предложил тук да се създаде воден часовник. Отново. Защото по времето на император Каркала градът го е получил в дар от анонимен дарител. Според Райчев водният часовник се е намирал точно пред вход на римския стадион, където сега са стълбите на "Каменица".