Горица и "Зеленото" сърце на Пазарджик

В началото тя работи съвсем сама и не й е лесно. Хората я питат цветя ли продава, мебели ли. Някой хора минават две години покрай витрината й, докато се осмелят да влязат. "Наложи се да обучаваме хората. Май и до ден днешен така си върви, макар че вече има много повече информация, местните са много отворени към такива неща, особено като работят и живеят в София или в чужбина. Но това не е нито най-пълното, нито най-модерното място, а и нямам такива амбиции на всяка цена", посочва младата жена.

Междувременно съпругът й се пенсионира рано от системата на МВР и с полученото обезщетение решават да отворят още едно заведение - на бул. "Ал. Стамболийски". "Това беше през 2015 г. Там предлагахме бионапитки, печива и др. - само с продукти от регионални производители. Идеята беше да имаме и кухня, минах обучение и две години и половина, даже почти три, имахме вегетарианска кухня. След това започнаха проблеми с намирането на персонала. Трябваше да избера дали искам нещата да се правят добре, без компромис и отрязах кухнята. Беше трудно решение. Сега се изправяме пред друго предизвикателство - с COVID пандемията. Налага ни се постоянно да се пренастройваме."

Зелени каузи

През 2017 г. Горица Вацева оглавява инициативата за спасяването на около 60 40-годишни дървета по главния булевард "Ал. Стамболийски", които трябва да бъдат изсечени, за да се разшири платената зона за паркиране Фотограф : Надежда Чипева

След като Горица "забавя темпото" и заживява с ритъма на града, започва да забелязва проблемите на градската среда и да ги обсъжда с общността. "През 2017 г. тук, на бул. "Ал. Стамболийски", пристигна съобщение, че стартира ремонт. Между нас, търговците на улицата, започнаха разговори какъв ще бъде - никой не знаеше, носеха се само слухове. И аз тръгнах да питам в общината. Разбра се, че проектът предвижда да се изсекат две трети от дърветата от вида каталпа, за да се разшири зоната за платено паркиране", разказва Горица. Тя се свързва с представители на зелени партии, с неправителствени организации - всеки, който може да помогне на нея и съседите й със съвети как да противостоят на плановете на общината. Общността създава подписка и я внася в общината, която се принуждава да представи проекта публично, временно да го спре, а впоследствие да го промени. "Успяхме да намерим някакъв среден вариант и да решим проблема, спасихме дърветата. Паркоместата са намалени наполовина и както виждате, дори и тези не са запълнени", обобщава Горица. От отсичане са пощадени около 60 40-годишни дървета, като възрастта им е установена с частна експертиза, за която плащат Горица и съкварталците й, защото общината нямала такива експерти. "Като се появи някакъв проблем, свързан със зелената линия на града - вече се познаваме, хората които се вълнуват, и действаме", щастлива е Горица.

На въпрос какво би й се искало най-много да се промени в Пазарджик, тя отговаря: "Нагласата на самите хора, как възприемат, нещата, които им се случват. После възможността да ходиш по тротоарите без да се пребиеш, след това боклуците, разни по-добри условия за нас като малък бизнес, колкото и да е малък, да се движи и развива. За да се случи това, всеки трябва да си е на мястото, да мисли за другите като за една общност, да си върши неговите задължения и да е полезен. Това не зависи само от общината, много малко хора са готови да направят нещо повече за някой друг". А какво й харесва? "Тук е много по-спокойно, хората ме познават, приятели сме, познати сме, живеем като едно малко по-голямо семейство. Повечето ми клиенти знаят всичко, през което преминаваме от първия ден, аз ги познавам, познавам децата им, те израснаха тук през годините. Това е предимството на малкия град - да живееш сред свои", обобщава тя.