🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Здравко Димитров: В Пловдив и в региона се строят поне шест нови завода и се довършват няколко разширения

Кметът на община Пловдив пред "Капитал"

"Инфраструктурната ни програма е много амбициозна, имаме готовност да реализираме проекти за над 500 млн. лв.", казва Здравко Димитров
"Инфраструктурната ни програма е много амбициозна, имаме готовност да реализираме проекти за над 500 млн. лв.", казва Здравко Димитров
"Инфраструктурната ни програма е много амбициозна, имаме готовност да реализираме проекти за над 500 млн. лв.", казва Здравко Димитров    ©  Надежда Чипева
"Инфраструктурната ни програма е много амбициозна, имаме готовност да реализираме проекти за над 500 млн. лв.", казва Здравко Димитров    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Визитка

Здравко Димитров е бакалавър по спортна педагогика и магистър по публична администрация, психология и финансов мениджмънт. Биографията му в голяма степен е свързана със спорта - бил е състезател по баскетбол в ССК "Академик Пловдив" и ЦСКА и е участвал в националния отбор. Политическата му кариера започва през 2007 г., когато печели изборите за кмет на район "Западен" в Пловдив. Четири години по-късно става областен управител на област Пловдив. Бил е депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (в периода 2013 г. - 2017 г.). През 2015 г. се кандидатира като независим кандидат за кмет на града, подкрепен от Реформаторския блок. През 2019 г. отново участва в местните избори, но този път като кандидат на ГЕРБ, и ги печели.

Г-н Димитров, измина почти цяла година, откакто поехте управлението на общината. Кои бяха големите ви цели и задачи в този период и успяхте ли да свършите всичко планирано? А кои според вас са важните проблеми на Пловдив днес и кои са следващите неотложни решения?

Пловдив е прекрасен древен град, един от седемте най-древни живи града в света, който се развива и разраства, защото предлага високо качество на живот и чудесни възможности за работа и бизнес. На 30 минути с кола от центъра на града има регистрирани 535 хил. души и още поне 100 хил. нерегистрирани.

Последните години Пловдив се превърна в най-бързо растящия град в страната като процент от населението. Тук живеят и 18 хиляди чужденци.

Всичко това е добре за местната икономика, но поражда и проблеми с трафика, има презастрояване, липса на места за паркиране, замърсяване на въздуха, недостиг на места в детските ясли и градини, а след няколко години и в училищата. Към това са насочени настоящите проекти, които изпълняваме, и тези, които сега подготвяме.

Инфраструктурната ни програма е много амбициозна, имаме готовност да реализираме проекти за над 500 млн. лв. За да бъде тя осъществена обаче, е необходимо да има политическа воля и подкрепа от общинския съвет.

Дори и в годината COVID-19 в града се изпълняват с публични средства - европейски, държавни и общински - проекти на обща стойност над 250 млн. лв.

Предстоящите проекти са свързани с подобряване на свързаността между районите и затваряне на вътрешния ринг на града чрез реализиране на няколко пробива и кръстовища на две нива, нов мост над р. Марица. Трябва да изкараме поне част от трафика извън центъра.

Очакваме да започне един от най-големите проекти, който също ще подобри вътрешната свързаност - пробивът под Централна жп гара. Той се реализира от НКЖИ и ще направи връзката между район "Централен" и "Южен" директна. Също така в рамките на тази година ще дадем старт и на изграждането на подлеза "Модър - Царевец", който пък ще свърже район "Западен" с "Южен".

Инфраструктурната ни програма е много амбициозна, имаме готовност да реализираме проекти за над 500 млн. лв., твърди Димитров.

В момента се работи по Водния цикъл на града, който е сред мащабните ни проекти - на обща стойност 120 млн. лв., разширяване на пречиствателната станция и подмяна на 12 км тръби в район "Северен", заедно с това 40 улици ще бъдат преасфалтирани, а тротоарите обновени. Други близо 80 млн. лв ще се инвестират от държавата и ВиК - Пловдив, в Южния обходен колектор на града.

Започваме един много важен проект, финансиран по ОП "Региони в растеж", който дълго време не успяваше да бъде осъществен. Той е на стойност 8 млн. лв. и вĸлючвa социализация на aнтичeн ĸoмплeĸc "Изтoчнa пopтa нa "Филипoпoл" и apxeoлoгичecĸи ĸoмплeĸc "Heбeт тeпe". Този проект ще помогне за съхраняването и експонирането на една от най-древните части на града, която някои археолози наричат "Актът за раждане на Пловдив". И, разбира се, ще имаме още една чудесна туристическа атракция, която ще привлича хора в града.

Работим усилено за изграждане на нови детски градини и ясли. Имаме амбиция в мандата да отворят врати две нови училища и да решим проблема с местата в яслите. В момента се строят три нови детски градини, а през 2021 г. ще започнем поне още 5 нови проекта. Планираме да разкрием още 1000 нови места.

Така че въпреки особената първа година на мандата администрацията се адаптира и свърши много работа. Годината беше трудна, но се справихме добре и Пловдив ще продължи да се развива бързо въпреки кризата.

Какви са икономическите ефекти от коронавирус кризата за града? Има ли отлив на инвеститори? Намаляха ли приходите на общината и наложи ли се тя да актуализира бюджета си?

Ситуацията тук в един по-малък мащаб повтаря глобалните проблеми, които последваха от корона кризата. През пролетта се увеличи несигурността на пазара на труда, появиха се трудности при задържане на персонала, свиха се производствата.

Според наши проучвания през март 2020 г. промишленото производство се е свило с 21.1% спрямо същия месец на предходната година и пада до нивата от 2015 г. През май и юни обаче компаниите започнаха да наемат отново и сега мога да кажа, че ситуацията е стабилна. През лятото безработицата падна и октомври в града сме под 4% и малко над 5% в областта. Бизнесът е оптимистично настроен в края на третото тримесечие, но и доста предпазлив. Надявам се да се запази тази положителна посока.

Най-силно засегнатите сектори в града са туризмът и потребителските услуги, както и в цялата страна.

Според експертния доклад на база на различни индикатори за туристическия сектор през март свиването на бизнес дейността е 60% спрямо март 2019 г., след това се забеляза възстановяване в по-малките места за настаняване, при ресторантите и заведенията. Туризмът е около 2% от местната икономика, но през последните години се разви бурно и генерира заетост и инвестиции в места за настаняване. Типичният профил за градски туризъм генерира много посещения на българи и чужденци и това носи бизнес за града.

Инвеститорската карта се променя по време на криза и мисля, че България може да спечели от това. Тракия икономическа зона (ТИЗ) остава една от големите индустриални зони в Югоизточна Европа, която се развива динамично и през 2020 г. Продължаваме да работим активно по привличането на нови инвестиции в Пловдив и в региона. Общината в момента работи по инвестиция, серитфицирана с клас "А", която ще открие 200 нови работни места във високотехнологичен завод за медицинско оборудване. В региона се работи активно по няколко нови проекта. В момента се строят поне 6 нови завода и се довършват няколко разширения. Почти 50% от БВП на областта е производство, а то се възстанови много бързо още в началото на лятото, даже има компании, които са над капацитетите си от миналата година и наемат много нови хора. Имаме български и международни компании, които са много силни на западните пазари и някои от тях успяха да завземат нови позиции. Затова и безработицата през лятото достигна почти предкризисни нива.

Тази година Пловдив получи поредното престижно признание, този път от Financial Times. Ние сме един от десетте "най-добри средно големи града на бъдещето" в глобалната им класация. Градът ни попада в две от ранглистите на престижното бизнес издание - за стратегическо привличане на инвестиции и за ефективност на разходите. Този път сме в компанията на Монреал, Лион, Базел, Билбао, Йокохама и други.

Пловдив има огромен потенциал да се развие като още по-голям регионален център в Югоизточна Европа и ние работим в тази посока.

Някои общини в България приеха мерки за облекчаване на бизнеса и гражданите по време на извънредното положение, като намалиха наеми за ползването на общински имоти и засилиха административните онлайн услуги? Предприе ли Пловдив подобни стъпки?

Пловдив беше сред първите общини, която направи оценка на икономическата ситуация и предприе конкретни стъпки за подкрепа на малкия бизнес и фирмите, работещи в сферата на услугите, както и за творческите гилдии. Те бяха в сила от началото на извънредното положение до 31 август. Облекченията включват освобождаване от "тротоарно право" на обектите и от наем на търговци и наематели на общински имоти, които бяха принудени да затворят заради въвеждане на извънредното положение.

Преди седмица по мое предложение и с одобрението на общинския съвет отново въведохме мярката за освобождаване от такса на обектите с маси за открито сервиране. Тя влиза в сила от 1 ноември за три месеца.

Община Пловдив прие и мерки в подкрепа на независимите пловдивски творци, засегнати от кризата. Създаден беше Кризисен фонд в размер на 100 хил. лв. Взехме адекватни мерки и помогнахме на много малки компании.

Кои са големите проекти с европейско финансиране през 2020 г. и какво планирате за следващия програмен период?

Най-важно е да приключим успешно програмния период и да се подготвим добре за следващите 7 години. Смятам, че екипът ще се справи и с двете. С встъпването ми в длъжност започнахме активна работа по проблемни проекти, които бяха изостанали и изпълнението им беше поставено под риск. Успяхме да задвижим своевременно работата и в момента финализираме усвояването на 38 млн. лв. по ОП "Региони в растеж", с които се изграждат две детски градини, едно училище, транспортна инфраструктура и ще бъдат санирани няколко блока.

Една от важните задачи през следващите няколко години е да реализираме затварянето на вътрешния ринг на града чрез изграждането на няколко пробива, кръстовища на две нива и мост над р. Марица. Важно е да подобрим свързаността между районите. Работим за доизграждането и разширяването на Околовръстното шосе на Пловдив, чиято реализация стартирах още като областен управител. Сега продължава работата по връзката от Асеновградско шосе към магистрала "Тракия". Градът и индустриалните зони нарастват бързо и имаме нужда от сериозни инвестиции в инфраструктура и транспорт.

Следващият програмен период ще бъде търсен регионален подход, така че това е моментът, в който да се съсредоточим върху важни проекти със съседните общини Родопи, Марица, Куклен, Асеновград и с градовете, с които попадаме в един клъстер - Бургас и Стара Загора. Ще търсим възможности и по направленията "Електронното управление" и "Зелена икономика", където със сигурност има много какво да се направи.

Пловдив е на челни места в класацията на градовете с най-мръсен въздух в ЕС. Прави ли нещо общината, за да обърне тази негативна тенденция?

Мръсният въздух е универсален проблем за големите градове и в зависимост коя класация гледате и какво мери тя има различни "първенци". Тази година данните от мониторинга показват, че от януари месец до момента няма превишенията на среднодневната норма и те са под позволените 35 пъти за календарна година. До момента са под 30 пъти. През последните няколко години се наблюдава спазване на средногодишната норма, а именно под 40 µg/m3.

Инвеститорската карта се променя по време на криза и мисля, че България може да спечели от това. Тракия икономическа зона остава една от големите индустриални зони в Югоизточна Европа, обяснява кметът на Пловдив.

В различните сезони причините за замърсяване за различни. През отоплителния сезон, когато паднат температурите и масово хората се отопляват с твърди горива, съответно започват да се повишават и нивата на фини прахови частици. В този период 75% от замърсяването на въздуха идва от битовото отопление, по-малък е размерът на транспорта, незначителна е частта на промишлеността.

Около 37 хил. домакинства в града под тепетата ползват твърдо гориво. За да се постигне драстично намаляване на замърсяването на въздуха, е необходимо да променят начина си на отопление. Анализът е част от разработка на общинска Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух и План за действия, разработени и финансирани по ОП "Околна среда". Това е икономически, но и поколенчески проблем. Много хора дори в центъра продължават да се отопляват с твърдо гориво.

Община Пловдив е една от седемте български общини, които получиха близо 14 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ по ОП "Околна среда 2014-2020 г." за реализирането на проект "Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух". С тези пари ще помогнем на много семейства да подменят старите печки с климатици или екологични котли на пелети, например.

Какво е състоянието на бюджета на Пловдив в края на 2020 година?

Неизпълнението на бюджета за последното тримесечие е 6 млн. лв., което е едва 2% от целия бюджет. Освен това направихме преоценка на някои от разходите и си осигурихме допълнително ресурс от 4.6 милиона лева, който да можем да използваме при непредвидени обстоятелства. Като цяло бюджетът се справя добре въпреки намалените приходи, но трябва да продължим да спазваме финансовата дисциплина. Навреме ограничихме разходите и спряхме някои проекти, за да няма голям дефицит.

Важно уточнение тук е, че бюджетът на община Пловдив реално обслужва социални, комунални, образователни, културни и медицински нужди на много граждани от съседни населени места. Както споменах, Пловдив е естествен притегателен център на целия район и много хора работят в града или ползват услугите му, а живеят и плащат данъците си другаде. Това е и една от причините бюджетът на града да е крайно недостатъчен и да не може да покрие важни инвестиционни проекти. В тази връзка все повече започва да се налага мнението, че трябва да се мисли за разширението на града в неговите естествени граници и да се предприемат стъпки на национално ниво. Част от съседните общини трябва да се обединят с Пловдив.

Участва ли Пловдив в състезанието за изграждане на завод за южнокорейски батерии?

Тракия икономическа зона преговаря активно по такъв проект. Все още нямаме новини, но работим активно в тази посока.

Кой ще стопанисва стадионите "Локомотив" и "Христо Ботев" след ремонтите им и ще има ли община Пловдив финансов ангажимент към тях след това?

Общината направи много за осигуряването на подкрепа от държавата. Министерски съвет отпусна общо 37 млн. лв. за доизграждането на стадионите на двата отбора и след построяването им ще останат на нейно разпореждане. Вече има избран строител на стадион "Ботев", съвсем скоро ще е ясен и този на "Локомотив".

Пловдив привлече много инвестиции през годините и в града работа започнаха големи международни компании. Промени ли това неговата демография? Увеличава ли се броят на постоянно пребиваващите в града и с какъв темп?

Пловдив расте изключително бързо заради добрите възможности за работа и високото качество на живот. Имаме голяма динамика на нови инвестиции в индустриалните зони, но и в сектора на бизнес услугите и туризма. Близо 7 500 са новозаселилите се регистрирани жители през 2019 г. Реално, разбира се, са в пъти повече. Хора от цялата страна, включително много хора от София идват да живеят и работят тук. Експат общността достигна 18 хил. души и постоянно нараства. Очаквам тази тенденция да продължи. За това основното ни внимание е насочено към транспортната и социална инфраструктура. Имаме нужда от по-голямо околовръстно, нови транспортни връзки в града, нови училища и детски градини.

Интервюто взе Анина Сантова