Пловдивските зони на растежа

В града се реализират няколко проекта за по-малки индустриални паркове, които целят да привлекат средни по размер български фирми

Около 70% от площите в парк "Марково" вече са продадени

Михаил Ванчев

Около 70% от площите в парк "Марково" вече са продадени © Надежда Чипева

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Оформянето на Пловдив като сериозен индустриален център все още е далеч от крайната си точка. Потенциалът е голям и доказателство за него са не само множеството новопостроени в последните години заводи и развитието на Тракия икономическа зона. Сега инвестиционна скорост набират и по-малките индустриални паркове, които са привлекателни най-вече за средни по размер български логистични и производствени компании.

Две от тези зони - Индустриален парк (ИП) "Марково" и Логистично-индустриален парк (ЛИП) "Родопи", през тази година ще достигнат висока степен на завършеност - около 70% от площите на ИП "Марково" вече са продадени. Около 25% от ЛИП "Родопи" се застрояват. Двата парка се намират едва на десетина километра един от друг, но изглежда това не се отразява на конкурентоспособността им. Кое прави това място интересно за инвеститорите? Според Атанас Недевски - главен архитект на община Марица - има чисто икономическа логика в концентрацията на малки и средни инвеститори точно тук. "Винаги съм споделял разбирането си, че инвеститорите са доста плашливи "птици". Те не кацат, където не усещат, че могат да си свият гнездо и да инвестират в него своите капитали. В проучванията си те търсят съществуващи транспортни коридори, транспортни връзки, техническа инфраструктура. Общината Родопи е разположена южно от Пловдив. Тук минава околовръстното шосе на града, тук е и летището. Пет от изходните артерии на Пловдив се намират тук" , обяснява архитект Недевски.

Индустриален парк "Марково"

Началото на инвестиционния проект за ИП "Марково" е поставено през 2013 г., когато е закупен целият терен от общо 158 000 кв.м земеделска земя. "Следващите 3 години ни трябваха, за да осъществим процедурите по промяна на статута й", обяснява пред "Капитал" Константин Бояджиев - изпълнителен директор на компанията, собственик на парка - "Галакси инвестмънт груп". "В момента нейното отреждане е за складови, производствени, търговски и обществено обслужващи дейности. Впоследствие бе проектирана, изградена, а през есента на 2018 г. и въведена в експлоатация обслужващата инженерна инфраструктура. Това, което предлагаме на нашите клиенти, е асфалтиран достъп до техните имоти, улично осветление, електричество и канализация за дъждовни и пречистени битови отпадни води", казва Бояджиев. В сайта на индустриалния парк е отбелязано, че при възможност може да бъде прекаран и промишлен газ, но характерът на дейността на фирмите, закупуващи терени там, засега не го изисква. Плътността на застрояване в ИП "Марково" не трябва да надхвърля 80 на сто, което значи, че застроената площ може да достигне 126 400 кв. м. Общият брой на парцелите в парка е 16. Десет от тях са продадени, а три от фирмите, инвестирали тук, вече завършват строителството на своите обекти.

Прединвестиционните проучвания, направени от "Галакси инвестмънт груп", са показали, че в общия случай малките и средните предприятия купуват терени за експанзия около Пловдив, без да имат яснота как ще бъдат обезпечени с инфраструктура. "Множеството истории на инвестиции, забавени с години поради борба с институции или прекомерни разходи за инфраструктура, ни дадоха ясно да разберем, че има ниша за индустриални терени 4 - 15 дка, които да предложат едно завършено решение и сигурност на инвестиционния процес", коментира изпълнителният директор на Галакси инвестмънт груп". От компанията обясниха, че ще се въздържат да назоват размера на досега инвестираните средства, както и очакванията за възвращаемост. Уточниха обаче, че финансират Индустриален парк "Марково" изцяло със собствени средства.

След приключване на Индустриален парк "Марково" компанията ще търси нови възможности за реализиране и на други проекти във всички сегменти на този пазар и вече разглежда такива.

Логистично-индустриален парк "Родопи"

Създаването на ЛИП "Родопи" също стартира през 2013 г. По данни от Търговския регистър, учреденото за целта на проекта дружество "Родопи инвест груп" е основано година по-рано. Акционери в него са Милена Георгиева, Атанас Георгиев и Димитър Георгиев. Те са притежатели на 13 391 746 обикновени, поименни, налични акции с номинал 1 лев. Фамилията Георгиеви е собственик на една от най-големите козметични компании в България - "Роза импекс", и първоначалната идея е била ЛИП "Родопи" да служи основно като складова база на фирмата. От компанията се въздържаха да отговорят на всички въпроси за инвестицията в ЛИП "Родопи". В одобрения през 2013 г. технически инвестиционен проект е отбелязано, че само за първия от трите етапа на изграждане на парка "Родопи инвест груп" ще вложи около 30 млн. лв. Общият замисъл е парцелът в местността Трънчовица с площ 64 863 кв.м да се застрои 80 на сто. "През първия етап ще бъдат построени два от общо осем складови сгради и офис част с обща РЗП 22 755.61 кв.м, както и зоната с офис представителствата с РЗП 1661.67 кв.м. Те се намират на стартовата фронт линия, успоредно на основната транспортна артерия - околовръстен път №86" - отбелязва вестник "Марица", който публикува проекта. Замисълът на инвеститора е новите складове да разполагат с високо стелажиране и възможност за разделяне на по-малки клетки. Могат дори да се отдават под наем и само два стелажа, обособени като модул.

Основният транспортен коридор на терминала е осигурен по цялата източно-западна ос. Перпендикулярно на него се разполагат 28-те транспортни коридора, които обслужват зоните на високото стелажиране. Всеки ред съдържа 300 палетоместа, общо 14 190. На второто ниво на сградите се намират офиси, обслужващи терминала. "Родопи инвест груп" вече е изградила инженерната инфраструктура - пътища, сондажи за индустриална вода, канализация. Няма данни за възможна доставка на газ.

Структурата на инвестицията подсказва, че Логистично-инвестиционен парк "Родопи" ще намира своите бъдещи наематели сред малките пазарни оператори, като им осигурява добра спедиторска мобилност. Принципната разлика между двата нови индустриални парка е най-вече в това, че докато инвеститорите от ИП "Марково" разчитат на продажби на терени на своите инвеститори, то в ЛИП "Родопи" първият етап на строителството има за цел отдаване на складове под наем.

Новият подход

Успоредно с това в Пловдив вървят и други проекти за обслужваща бизнеса инфраструктура.

Владислав Кънчев - специалист "Развитие и проекти" на "Тракия икономическа зона" (част от групата компании "Сиенит"), разказа за строителството на нови индустриални халета край града, които вероятно ще бъдат завършени през 2021 г., и обясни логиката на промените във фирмената стратегия. "В последните години Тракия икономическа зона привлече много големи международни инвеститори. Промяната на икономическата ситуация заради COVID-19 ни завари пред важни стратегически сделки. За щастие те само се отложиха във времето, но не се провалиха. Това ни накара да проучим платежоспособното търсене за по-малки индустриални обекти. Досега недооценявахме факта, че голяма част от БВП на страната се създава от малкия и средния бизнес. А ние нямахме продукт за него", коментира той.

"Малкият и средният български инвеститор влага спестеното или част от него в недвижимости - апартаменти, магазини, гаражи, офиси. Но ако същият този инвеститор иска да диверсифицира вложенията си и да получава пасивен доход от наем на складови или производствени площи, той сам не може да се справи. Тази ниша искаме да заемем", допълва Кънчев. Неговата прогноза е, че халета с размер 500 кв.м ще представляват инвестиционен интерес за фирми, разполагащи с 200 - 250 хил. евро свободен финансов ресурс. За новия пазарен сегмент в бизнеса си групата разчита на производството на евтини халета. Какво обаче означава евтино хале? Специалистите от компанията ще заложат на стоманобетоновите конструкции. Целта е да се построят оптимизирани сгради, които са по-ниски, с по-опростена конструкция и по-малки по площ от 500 кв.м. От "Сиенит" се въздържаха да обявят точна продажна цена на халета за дребни и средни инвеститори, но споменаха, че според тях високият ценови клас започва от 550 евро на квадратен метър.

Инвестицията на групата компании "Сиенит" е позиционирана в четирите индустриални зони - Куклен, Марица, Раковски и в покрайнините на Пловдив - Пазарджишко шосе. Вече са в строеж 3 инвестиционни варианта на халета с размери 500 кв. м, 1000 кв.м и 2000 кв.м с обща застроена площ 40 000 кв.м в споменатите индустриални зони.

Комплексът на Пазарджишко шосе ще бъде с най-малки по размер халета - 500 кв.м, тъй като в града се търсят основно малки площи. Тук теренът е 12 декара, върху които ще се издигнат 16 халета с обща площ 8000 кв. м. Проектът в Куклен включва 3 халета по 2000 кв.м. В Раковски ще има халета от трите размера. По-старата част от проекта в зоната вече е почти готова, като общата застроена площ е 10 000 кв. м. Новата инвестиция, чиято реализация започва сега е за изграждане на 14 малки халета по 500 кв. м. или общо 7000 кв. м.

Стопанската история и проблемите на съвременността

Пловдив има опит с по-малките индустриални паркове още от момента, в който започва раздържавяването. "Първите, след приватизацията, които имаха потенциал да привлекат нови инвеститори бяха така наречените стопански дворове. И първите индустриални паркове в община Родопи са именно в тях. Пионер е стопанският двор на село Ягодово - на 4-5 километра от Пловдив. Той е с площ от 50 декара, в него работят над 20 предприятия от обслужващата сфера, голямата козметична компания "Роза импекс", няколко предприятия от преработващата промишленост, складове" , припомня архитект Атанас Недевски.

И в извънредната ситуация в страната община "Родопи" продължава да подкрепя потенциалните инвеститори. От началото на годината до 23. март са издадени 161 строителни разрешения, 20 от които са за производствени и складови сгради. Те не са групирани в зона.

"В този смисъл работата на нашата администрация повишава скоростта на инвестиционния процес", заключи арх. Недевски. Той обаче е категоричен, че не всичко във взаимоотношенията администрация/бизнес е както трябва. Практиката му показва, че предприемачите са недоволни заради законовите спънки, които срещат. "Всяко едно изменение в нормативната база увеличава административната тежест. Затова инвеститорът като дойде при мен и му кажа колко папки трябва да направи, той се хваща за главата и дори се чуди дали направо да се запъти към Румъния. Ние полагаме усилия да го убедим, че ако изпрати технически лица тук, за да се формират плановете за строителство, всичко ще е по-бързо. Това е обхватът на нашата помощ, нямаме други средства", пояснява Атанас Недевски.