Странна случка с български театър

Обратите в сюжета държат публиката в напрежение, същевременно целият разказ се води от Кристофър - всички са принудени да видят света през неговите очи и да проумеят логиката и начина, по който той възприема и преживява света. "Това е което ме разчувства и мен самият, когато гледах сценичната адаптация за пръв път, изиграна от Английския национален театър", казва режисьорът. Веднага след това прочита книгата на Марк Хадън (на български е издадена от "Унискорп") и години наред търси финансиране да я постави в България. Изискванията, за да могат да бъдат получени правата на пиесата на Саймън Стивънс, са ясни и категорични - в последното действие трябва да се появи истинско куче, задължително трябва да има видеомапинг и всички актьори следва да са през цялото време на сцената.

Фотограф : Мирела Партинова

Боян Иванов се грижи за куче, посветен е на каузата за осиновяване на бездомните животни и вижда възможност да привлече вниманието на българите към тази тема. Свързва се с приюти в различните градове, където се играе постановката, и на края на всяко представление предлагат на зрителите да осиновят кучето. Подходът е изключително успешен, защото пет кутрета вече са намерили нов дом. "Самите приюти провеждат интервюта с желаещите и спазват процедурата, преди да предадат животните на осиновителите", казва Иванов.

Находчивата идея с кучето е толкова успешна и благодарение на актьора Стоян Радев, който се превъплъщава в бащата и който избира да се обърне директно към публиката с призив. Неговият герой претърпява голяма промяна в историята, също както и образът на съседката, а и цялото общество. Постановката е построена наобратно на стандартната драматургия - вместо главният герой да демонстрира как се променя, той е статичен, остава си такъв, какъвто е, а всички около него се променят. "Момчето казва, че не лъже, защото не може да лъже, а не защото е добър човек, което е едно от типичните характеристики на Аспергер аутистите, това беше и подходът ми към ролята - така водех Калоян Желев към образа на Кристофър", казва Боян Иванов, който, без да се е стремял да създаде образователна постановка, успява да развие емпатия и разбиране в публиката.

"Единствената посока, в която работихме, беше да вкараме зрителите в логиката на момчето, първоначално имах намерение да използваме психолог, но после реших, че най-малкото не е морално да интерпретираме през този ъгъл ролята", казва режисьорът. Усетът му е правилен, защото това би довело до натуралистичен подход вместо до театрален. "Аутизмът е с широк спектър, затова и един от най-големите комплименти, които ме радват, е, когато кажат, че сме постигнали естествен и достоверен образ." След всяко представление идват роднини на хора с аутизъм, които споделят личните си преживявания и казват, че сложната игра на Калоян Желев е била изключително достоверна. Това е и една от причините да е номиниран в категорията "Дебют" за ролята на Кристофър.

"Стараех се да избягвам всячески клишетата на психологическия театър", казва Боян Иванов. Той води актьорите Калоян Желев, Стоян Радев, Кристиана Ценкова, Ясена Господинова по време на петмесечните репетиции, така че да не изпадат в прекален драматизъм. "Не исках стилистиката да е драма и да се извеждат на преден план взаимоотношенията на психологическа основа, идеята ми беше действието да е динамично, атрактивно и зрителят да не знае накъде ще поеме историята", казва режисьорът. Затова помага и хореографията, която е сложна и изисква самите актьори да носят и местят панели. Другата му цел е да разкрие таланта на актьорите - да ги видят в непозната светлина.

Самият автор на книгата Марк Хадън също избягва познати коловози и лесни стереотипи: в "Странна случка с куче през нощта" майката е тази, която избягва от тежката житейска ситуация и оставя грижата за момчето на бащата. Факт, който, Саймън Стивънс смекчава в сценичната адаптация. "Придърпах обратно образа на майката, за да бъде по-близо до този в романа, жената е решила да си тръгне независимо от мотивите и оправданията, защото не може да се справи с тази ситуация, именно така е и по-интересно чисто психологически", казва Боян Иванов.

Сблъсъкът между заклеймените от обществото като "различни" и масовото мнение винаги вълнува Боян Иванов като режисьор, затова и най-новото представление, което поставят в Русенския театър, е "Натюрморт със затлъстял племенник" по пиесата на съвременния румънски драматург, актьор и режисьор Йон Сапдару. Пак става въпрос за човек, който иска да се впише, да бъде разбран и приет, но вместо това е осмиван.

Силното желание на Боян Иванов да поставя авторски пиеси или да има свобода в сценичните интерпретации го връщат в България, след като завършва в класа на Ханс Холман във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн. "Когато завършвах, исках да се посветя на авторски проекти, а в Германия не е възможно, ако си развил собствена стилистика и тя се хареса, трябва да се продължиш да работиш в тази стилистика", казва Иванов.

Пазарът е толкова наситен, че не оставя време на младите режисьори да се развиват, да търсят и да се променят. "Като Андреас Кригинсбург и покойните Рене Полеш или Димитър Гочев и други - те самите бяха като запазена марка и когато даден театър ги канеше, очакваше да види още от същото, от техния стил или определена естетика, която да им запълни палитрата", казва Иванов. Неговото желание е било да не се затваря рано в една естетика, а да има възможност да изследва: "Точно две години след завършването вече ме интересуваха съвсем други неща."

"В Германия, когато държавата финансира даден театър, тя инвестира в развитието на театрален език, за представленията, които да развиват театър и вкуса на публиката, това е огромната разлика с България", казва Боян Иванов. Той допълва, че, ако някой директор на германски държавен театър си позволи да постави това, което тук определяме като халтура, той рискува да бъде уволнен. Подчертано комерсиалните продукции са за частните театри. И напомня, че тук от години методиката за финансиране на българските театри е така изградена, че да трябва сами да изкарват пари за заплатите на актьорите и служителите. "Принудени сме да търсим баланс между художественото и комерсиалното", казва режисьорът и директор на Русенския театър. Той вижда положителна тенденция през последните три-четири години: "В много театри се смениха директорите с по-млади и амбициозни хора и се правят продукции, които не са комерсиални, но пък са комуникативни."

Боян Иванов кани всички софиянци да се огледат колко интересни представления се поставят в цялата страна в момента. Плевенският театър имат инициатива пътуващ зрител, но и в Благоевград, Варна, Пловдив, Велико Търново има ценни премиери. "Аз самият вчера, веднага след като приключи репетицията на операта, заминах за Шумен да гледам премиерата на спектакъл на Теди Москов, има много събития, които не са за изпускане."

А "Странна случва с куче през нощта" ще се играе през март и април в Русе, надяват се и на втора дата в София, в Младежкия театър. Освен номинацията на Калоян Желев в категорията "Дебют" за "Сценография" са номинирани трима души от екипа - Ванина Цандева за сценографията и костюмите, както и Тодор Тодоров и Албена Баева за видеомапинга в спектакъла, а Христо Намлиев е номиниран в категорията за авторска музика. До 25 март зрителите имат възможност да гласуват за наградите "Икар" на страницата им - uba.bg/home/ikar-vote-2024/