Пеещите момичета на Пловдив

През 1967 г. в хора като втори диригент постъпва проф. Златина Делирадева - главен диригент и ръководител на "Детска китка" и до днес. Тя ръководи хора почти половин век, като го превръща в един от най-елитните и уважавани в страната.

Нейната дъщеря Яна Делирадева следва стъпките ѝ - постъпва на работа като помощник-диригент през 2003 г., след завръщането си от САЩ, където учи в класа на Джоузеф Фламърфелт - един от големите хорови диригенти на нашето време. През 2011 г. Яна поема ръководството на концертния състав.

Любов към музиката, към себе си и към другите

"Любовта към музиката и човешката връзка, която създават с нас, ръководителите, е основното, което задържа момичетата в хора от постъпването им в ранна детска възраст до тяхното дипломиране", казва проф. Делирадева. "В хора момичетата намират приятели за цял живот - събира ги не само радостта от пеенето, но и чувството на удовлетворение от съзиждането на нещо смислено съвместно с други хора", допълва Яна.

Въпреки възрастовата разлика в хора към ръководителите се обръщат на малки имена, защото "доверието и приятелството са водещият елемент за създаване на истинска връзка - а хорът е едно миниобщество, което работи безотказно, когато се отнасяш с внимание към всяко винтче от машината".

Според Яна времето, което посвещават на музиката всяка седмица, стимулира децата още повече да пеят в "Детска китка". Но хорът е извор далеч не само на музикални знания - той ги учи на социални умения, на работа в екип, на това да познават силните и слабите си страни. И, казват ръководителките му, да се доверяват една на друга за общи каузи и цели.

"В хора държим на високия морал - наблягаме изключително много на развитието на различни човешки качества", отбелязва Яна. Според майка ѝ тяхната "безусловна добронамереност" кара децата да гледат на тях не толкова като на учители, колкото на приятели и ментори.

Яна и Златина Делирадеви Фотограф : Надежда Чипева Източник: Капитал

"Ако липсваше тази чисто човешка енергия, съставът никога нямаше да е това, което е", казва Джулия Узунова, помощник-диригент и ръководител на стажантския състав на хора.

Така очевидно мислят и родителите, за чиито деца хорът е второ семейство. "Когато са най-стресирани и притеснени, децата искат да са не другаде, а на репетиция в хоровата зала", споделя една от майките.

„Защо човек би отишъл на концерт на някой изпълнител – защото харесва изпълнителя, разбира се. Диригентът е лицето на хора, той го прави, хорът е неговият инструмент – а излъчването на децата му придава единствен и неповторим облик.“

Яна Делирадева

диригент

Вкусът на диригента

Хор "Детска китка" е силно разпознаваем на българска сцена - неговата идентичност се дължи най-вече на креативността на Яна Делирадева и на личната ѝ философия за посоката, която той да следва.

"Когато поех хора през 2011 г., все още изпитвахме проблеми, наследени от 90-те години. По онова време битуваше схващането, че хоровото изкуство е едва ли не нещо демодирано", спомня си тя. Впоследствие, ръка за ръка с новата визия на хора, която тя налага, се случват и процеси на узряване в самото общество за ползите от това децата да се занимават с музика, да работят в екип, да се чувстват част от нещо смислено и вдъхновяващо.

Най-напред Яна започва да обогатява репертоара, като благодарение на знанията и контактите си, придобити по време на образованието в САЩ, включва в него повече съвременни автори и композиции. И Яна, и Златина са убедени в едно: "Вкусът на диригента е онова, което пълни залата."

Яна също така приема и съвета на брат си, преводача Борис Делирадев, да се свърже с артисти от други сфери, с които да колаборира. Така стартира партньорството с Галина Борисова, популярен хореограф и танцьор, която разработва няколко хореографии специално за хора. "Имам чувството, че с нас всъщност започна това постепенно разкрепостяване на българските детски хорове - търсенето на повече разнообразие, включването в репертоара на джаз, поп и солови изпълнения с добавена хореография", отбелязва Делирадева.

Когато отидеш на концерт на хор "Детска китка", първото, което забелязваш, е, че децата не са просто позиционирани на сцената, а са раздвижени, телата им са пластични и участват в пеенето. Почти всяка песен е съпроводена с елементи на хореография. Впрочем в репетиционната зала също са въведени двигателни практики, заимствани от прочутите методи на Александър, Лабан и Жак-Далкроз - обичайното седене по столовете е заменено с палитра от движения, които помагат за по-правилно дишане и интониране.

Участията на сцена на хора са емблематични и вдъхновяващи със своята креативност Източник: Хор "Детска китка"

Децата са важни, не институцията

Всеки от съставите на хора (виж карето) има отделен репертоар и своя собствена концертна дейност. Участията в международни турнета и конкурси са ежегодна практика от десетилетия насам и не са прекъсвали дори в най-трудните години.

През 2006 г. на световния хоров фестивал в Прага от 63 участващи хорът "Детска китка" получава Първа награда.

Според двете диригентки едни от най-открояващите се пътувания на хора през последните години са турнето в Москва през 2012 г. под ръководството на Яна Делирадева - по повод на великденски фестивал, организиран от прочутия диригент Валерий Гергиев, както и пътуването до Стокхолм през 2015 г.

Турнето в Швеция определено оставя отпечатък върху целия колектив - защото по думите на Яна "в Швеция е важен човекът, а не институцията". Това според нея до такава степен повлиява на децата, че когато се връщат в България, осъзнават огромния контраст - в нашето училище не те са важните, а самото училище. "Истината е, че децата са тези, които правят институцията, а не обратното", отбелязва Яна.

Какво предстои? Най-скорошното предизвикателство, за което се подготвя съставът на "Детска китка", е турне в Япония, запланувано за март 2024 г. Турнето е част от обмен между български и японски хорове, финансиран от фондация "Пловдив 2019" - отлагано нееднократно заради пандемията от ковид. Пак през 2024 г. Яна предвижда като свой личен проект да организира юбилеен концерт в памет на големия български композитор на хорова музика Иван Спасов. "Той е знакова личност за Пловдив и България и бих искала да организирам концерт с негова музика с участието на няколко пловдивски хора", споделя Яна.

Меценатството на помощ

"През 90-те години, когато нямаше пари за нищо, на мен и колегите ми се наложи да работим без никакви средства и никакво заплащане два пъти за по две години и половина, спомня си проф. Делирадева. Но хорът оцеля и продължи нататък."

Сега нещата са различни. Концертната дейност на хора се финансира изцяло от външни източници и проекти на фонд "Култура". "Търсим спонсори, като обичайно в последните години това са хора, които са наши приятели и на практика виждат смисъла от работата ни - както и родителите, които финансират голяма част от пътуванията на децата си в чужбина", отбелязват диригентите. От 2006 г. към хора съществува и сдружение с нестопанска цел "Пейте с нас", което събира дарения именно с цел подпомагане на концертната дейност на съставите и обезпечаване на нуждите му.

"Държавата прави немалко, но проблемът е, че частният сектор все още няма развит инстинкт да подпомага дейността на младите и да спомага за формирането на техните морални критерии чрез изкуство", споделя Яна Делирадева. "От години се говори за закон за меценатството, който да регулира възможността частният бизнес да подпомага изкуството, получавайки данъчни облекчения за това - но все още нищо не е направено в тази посока", допълва Златина Делирадева.

Яна мечтае за собствена сграда, със собствени зали и модерно оборудване, която да се превърне в особено привлекателно пространство за децата. Държавата вероятно няма да финансира такова нещо, но мярка за ръста на Пловдив като град би било намирането на частни инвеститори за подобен проект.