Асеновград: градът, който на практика е квартал на Пловдив

По новия път

Най-голямата стъпка в тази посока е през 2019 г., когато приключва ремонтът на участък от републикански път II-86, или познатото на пловдивчани "Асеновградско шосе". В новата си визия той е с две ленти в посока, локални платна и кръгови кръстовища, свързващи го с околните села и квартали на Асеновград. На практика това е вътрешна магистрала за агломерацията с Пловдив.

Данни на МВР за 2022 г. сочат, че разстоянието е било пропътувано от около 7 млн. моторни средства, което е 19 хил. автомобила на ден в двете посоки. Статистиката изглежда да е в тенденция на растеж, тъй като за първата половина на 2023 г. са пътували малко под 4 млн. МПС-та.

Според данните за икономическите центрове на ИПИ, които цитират преброяването и НСИ, ежедневно за работа в Пловдив от Асеновград се придвижват 4.2 хил. души. За град с население малко над 45 хил. души това са 10% от цялото население. Но това е вероятно да е подценено число. 19 хил. автомобила на ден в двете посоки са малко под 10 хил. в едната посока, а това не включва и 1000 пътници по влаковата линия между двата града, които според БДЖ пътуват всеки ден.

Трябва да бъде отбелязано, че това са данни за всички видове МПС-та, преминаващи по отсечката, което очевидно включва пътуващи за Смолян и Пампорово. От ОДМВР - Пловдив, споделиха, че подробна разбивка по видове превозно средство не е възможно да бъде направена заради софтуера, който използват.

Кой пътува

Едни от редовните пътуващи между Асеновград и Пловдив са учениците, и то най-вече тези в гимназиален етап. Според данни на РУО - Пловдив, над 500 ученици между 8 и 12 клас от Асеновград посещават училище в Пловдив. Другите са индустриалните работници в зоната. Не е ясно те в коя извадка попадат, защото за част от тях фирмите организират вътрешен транспорт, а други вероятно ползват собствените си автомобили.

Дори двама от тримата зам.-кметове на Асеновград са отбелязали в профилите си, че живеят в областния град.

Но има и хора, които са избрали обратния път, особено след ковид.

Спокойствието е за без пари

Асеновград е в полите на Родопите и предлага по-различна среда на живеене заради по-малкия трафик, по-малко шум и не толкова замърсен въздух. Едни от хората, които са решили да останат, са Ана Арабаджиева и партньорът й. "Предпочетохме Асеновград за живеене и отглеждане на децата пред Пловдив. Там също имаме възможност да живеем, но по-интензивен е начинът на живот. Засега избрахме спокойствието и чистия въздух в полите на планината. В по-малкия град използваме по малко автомобила. Всичко е на пешеходно разстояние. Ходим си много повече, движение. Просто ако трябва да пазаруваме много работи, да речем, тогава палим колата и отиваме до магазин и я напълваме", споделя тя.

Това надали е процес, който само Арабаджиева е видяла, защото интересно, но предлаганите цени на недвижимите имоти в града следват доста плътно тези в областния град. Разликата Асеновград - Пловдив според извадка на imot.bg е само 100 евро на квадрат (1100 срещу 1200), което подсказва, че доста хора виждат зеления планински град като предградие на Пловдив. За сравнение - в Пазарджик, който е областен град, средната цена е 789 евро.

Според Георги Стоев, управител "Тракия тех" и изследовател на икономическите връзки в градовете в областта, времената се променят и градове като Асеновград печелят от това. "Доскоро смятахме, че Асеновград и малките градове много зависеха от Пловдив. Сякаш зависимостта е в една посока, но вече живеем във времена, в които е ясно, че развитието на града няма как да е самостоятелно без много широката география около него. Инвестиции вече започват да се правят в по-малките населени места. Хората започват и да търсят по-малките населени места заради по-ниските цени на имоти и по-голямото спокойствие извън големия град. Това според мен ще е засилваща се тенденция, но тук е нужно тези населени места да се развиват паралелно с големия град", коментира за "Капитал" Стоев.

Това е видима тенденция и в световен мащаб - след ковид мнозина напуснаха големите градове, но не отидоха на село, а в близки по-малки населени места и предградия, свързани с тях. Хората избират по-спокойния живот, но не искат да се откъснат съвсем от големия град. Това в случая с Асеновград е много приложимо.

Въпреки че е вторият по големина град в областта, Асеновград не разполага с кино. Тази година бе проведена анкета за това дали да бъде изградено закрито такова, за което участие взеха под 1.5 хил. души.

"Пловдив го използваме и за развлечение. Не по-често оттук, но, да кажем, е поне 50 на 50. Там изборът е много по-голям откъм детски центрове, молове и какво да се прави с децата. В Асеновград има три детски центъра, има и заведения, но просто изборът е по-голям в Пловдив. Ако засегнем темата с децата допълнително, когато вече започнат с уроци, спорт и развлечения, всичко ще трябва да е в Пловдив. Тук има два клуба по спортни танци и една-две школи за чужди езици и това е", коментира Арабаджиева.

Друга важна точка е досегът до здравни заведения и лечение. В Асеновград лечебните заведения се броят на пръсти и често при по-сериозни нужди гражданите търсят услугите на Пловдив. "В Асеновград събота и неделя има спешен кабинет, но не е толкова надежден или просто не знам откъде идва тази идея, може би по презумпция просто веднага тръгваме за Пловдив. Не разчитаме на лекарската грижа тук. Тук ни е личният лекар и така нататък, но за такива по-спешни случаи веднага отиваме в Пловдив. Ако става въпрос за през нощта или за събота и неделя, тук няма частен кабинет, който 24/7 и да могат да ни обърнат толкова адекватна грижа, колкото сме получавали в някои частни клиники в Пловдив", коментира Арабаджиева.

Бъдещето на Асеновград... и други

Това посочва какво е бъдещето на тези агломерации и къде такива градове могат много да спечелят в битката за население - най-важната им битка впрочем.

"Трябват повече спирки на обществения транспорт между Пловдив и заобикалящите го населени места и трябва да бъде добре организиран, да преминава по разписание. Най-доброто екологично решение би било една работеща градска железница и добър обществен транспорт. Ако областта разполага с тези неща това би било и притегателна сила за повече бизнес инвестиции в региона. С една добре изградена свързаност не сам Пловдив, а цялата област се превръща в привлекателна инвестиция"

Катя Стайкова

изпълнителен директор на "Клъстер Тракия икономическа зона"

Георги Стоев посочва, че както градове като Асеновград, така и като Пловдив трябва да предлагат по-добри условия на своите граждани в сравнение със София, защото "ако имаш същите проблеми с трафика, мръсния въздух и презастрояването като в столицата, но предлагаш и по-лошо образование, то хората ще направят лесния избор - ще се изнесат там, където могат да дадат малко повече на децата си".

За това и фокусът трябва да е върху добавената стойност в тези градове. "Да се предостави добро качество на живот, за да могат хората да изберат да останат, тогава и местните бизнеси ще спечелят повече", коментира Стоев. Това е всъщност мащабна смяна на гледната точка. Досега всички такива градове се бореха за още индустрия или фирми. Истината е, че фирмите следват хората. Темата след тези местни избори трябва да е една - как да направим градовете си подредени, приятни и много удобни места за живот, така че хората да изпитват желание да живеят там, без ежедневно да съжаляват за този избор.

Сам войнът не е войн

Асеновград и Пловдив освен пример за развиваща се агломерация са и пример за това какво все още не могат да свършат българските общини, дори такива, които се намират в пряка свързаност една с друга и могат да спечелят много от подобряването ѝ. Не могат да работят добре заедно.

"Трябва кметовете да започнат да си говорят един с друг и да планират, да видят какво липсва и от какво имат нужда техните граждани. Има нужда от обединение и визия за развитие, но не парче, а с обща визия за развитието на цялата област. Най-малкото е да започнат да си комуникират по-активно. Важен участник в този процес е голямата община Пловдив"

Георги Стоев

Тракия тех

Транспортът е добър пример. Транспортната компания "Хеброс бус" изгуби линиите до с. Марково и Първенец, а по-рано и транспорта до Асеновград заради нередовност и лоша поддръжка. Впоследствие компанията, която започна да извършва извозването между двата града - "Детелина-дрита", също намали курсовете през лятото, а автобусите бяха заменени с минибуси. Подобни действия водят само до едно нещо - увеличаване на броя пътуващи с лични автомобили.

"В момента използваме личен транспорт. Семейството ми има два автомобила и само на това можем да разчитаме", споделя Арабаджиева. Според нея по време на пандемията са отпаднали курсове, като някои от тях не са били възстановени.

Асеновград е основна цел за разширяването на мечтаната градска железница на Пловдив. Тя трябва да се справи с предубежденията, натрупвани от години неадекватност на жп сектора. Влак има и в момента, при това сравнително бърз - половин час, но той има само една спирка в Пловдив и дори не спира в индустриалната зона. Миналата година, по време на панел на събитието на "Капитал Градове", бизнесите от зоната поискаха от общината да подсигури достъп с автобуси и влак до заводите, за да могат хората да ползват обществен транспорт. "Не зависи от нас", вдигна тогава рамене зам.-кметът Теньо Манолов. Дори да е вярно, това е последното, което би искал да чуеш от общината си, когато имаш проблем.