Гепард: Силен постпандемичен растеж и дълбоки неравенства в отделните региони

Доколкото областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции. На този фон обаче реалният ръст на Пловдив (17%) е по-впечатляващ, особено предвид че при него няма причина да очакваме последващ спад, а по-скоро задържане, ако съдим по динамиката на общите индустриални показатели през следващата година.

БВП на човек от населението в столицата през 2022 г. за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София-област (с 25 хил. лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово. Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково.

Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания. Що се отнася до разпределението на националната икономика между областите, София запазва дела си от 41%, 8% са в Пловдив, 6.5% - в Стара Загора, 6.2% - във Варна. Пет области - Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник - остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 - Разград, Търговище, Ямбол и Монтана.

От значение са и големите разлики в икономическия профил на различните области. Откроява се моделът на столицата, който е доминиран най-вече от услугите, допълван от съсредоточаването на индустриални дейности в много от общините на София (област). Към повишаване на тежестта на услугите в местната икономика постепенно се движат и Варна и Пловдив, но в повечето от областите в горния край на класацията индустрията продължава да играе водеща роля. Обратно, в най-слабо развитите области земеделието играе все по-важна роля в местната икономика.

С ускоряването на икономическия растеж в повечето райони закономерно се наблюдава и ускорение на инвестиционната активност. Очаквано разходите за придобиване на дълготрайни материални активи остават най-високи в столицата (7.5 хил. лв./човек), а след нея се нареждат Пловдив (4.2 хил. лв./човек), Габрово, София (област) и Русе (по 3.4 хил. лв./човек), Велико Търново и Варна (по 3.3 хил. лв. на човек).

Разликата между областите с високо равнище на инвестиции и тези на опашката остава 2-3 пъти и след кризисните години, което създава допълнителен потенциал за разтваряне на регионалните различия в страната. Тенденциите също не са еднозначни, като в столицата има леко забавяне на инвестиционната активност, а в Бургас тя остава практически без промяна в сравнение с предишната година.

Неравномерният ръст на пазара на труда

Повечето свивания са сред областите с поначало нисък дял на безработните - в столицата коефициентът се свива с 0.4 пр.п., в Пловдив и София (област) - с 0.6 пр.п., във Варна и Пловдив - с по 0.7 пр.п. Обратно, в част от областите с по-висока безработица има и по-сериозни увеличения - във Видин ръстът на годишна база е в 1.8 пр.п., в Смолян - с 1.4 пр.п.,. в Кърджали - с 1.3 пр.п.

Разликите в дела на безработните също остават значителни - докато в столицата той е едва 1.6%, във Варна - 3.2%, то в пет области надхвърля 10%, а във Видин достига 14%. Противоположните тенденции обаче създават условия за изпреварващо развитие на водещите области и допълнително изоставане на останалите.

По-оптимистичен поглед предлагат данните за заетостта, където спадове на годишна база има само в три области - Велико Търново (0.7 пр.п.), Сливен (-1.8 пр.п.) и Перник (-2.1 пр.п.), докато в останалите има подобрение. Темпът на нарастване варира от под един пункт в области като Силистра и Плевен до 6.7 пр.п. в Търговище.

Разликите между областите обаче остават големи, като в столицата делът на работещите сред трудоспособното население достига 78%, във Варна - 77%, по 75% в София (област) и Стара Загора, но в Монтана той е едва 56%, в Силистра - 57%, а в Разград и Сливен едва надхвърля 60%. Противоположната динамика през 2022 г. при заетостта и безработицата може да се обясни със структурата на уменията на безработните, които не отговарят на търсенето на труд. Това личи и от структурата на самата безработица, като в областите със значителен ръст има и високи дялове на трайно безработните, които повече от година не успяват да си намерят работа.

Относително по-равномерно нарастват заплатите в областите, като годишната динамика през 2022 г. варира между 17% ръст в Плевен и 8% ръст в Монтана, а повечето региони се разполагат в диапазона между 10 и 15% повишение. Големите разлики в доходите на работещите обаче остават, като през 2022 г. средната заплата в столицата достига 2747 лв./месец, във Варна и Враца - по 1620 лв.

Има обаче размествания на дъното на класацията, като вместо обичайния Северозапад там попадат няколко южни области - в Благоевград средното заплащане е едва 1152 лв./месец, в Кюстендил - 1165 лв./месец, в Хасково - 1192 лв./месец. Тази промяна отразява по-сериозния удар, който местните пазари на труда понесоха в пандемичните години и относително бавното им възстановяване.

Демографските предизвикателства

Дългосрочният проблем, пред който се изправят всички региони на страната, е свиващото се и застаряващо население. Данните за 2022 г. вече отчитат преброяването, което регистрира с почти половин милион по-малко население в България от предишните оценки на статистиката и свиване на работоспособните с почти 800 хил. души.

Сравнението на населението на областите спрямо десетилетие по-рано сочи много различни темпове на обезлюдяване в различните части на страната - докато спрямо 2013 г. Видин е загубил 24% от жителите си, Добрич - 21%, спадът в столицата е 2.2%, а в София (област) - 5.5%. Това има значителни последствия върху средносрочния потенциал за растеж на по-бързо свиващите се области, които поначало са с по-ниски нива на икономическо развитие.

Основната причина за тази подчертано негативна картина е естественото движение на населението. Въпреки че свръхсмъртността от годините на ковид-19 до голяма степен е преодоляна, и през 2022 г. няма нито една област с положителен естествен прираст. Най-близо е столицата, където показателят е -3.4‰, с под -10‰ са едва седем области. Обратно, на дъното са области като Видин и Габрово, където балансът между раждаемостта и смъртността е съответно -21‰ и -18‰.

Значително по-добри новини идват по линия на миграцията, като към 2022 г. има едва 7 области с негативен механичен прираст. С под -1‰ са единствено Смолян, Хасково и Ловеч, а останалите 21 области печелят население в резултат на миграционните процеси. По традиция лидер по този показател е Кърджали (22‰), която привлича имигранти през границата, както и развитите и по-богати области като столицата (8‰), Бургас и Пловдив (7‰) и Варна (6‰).

Тези позитивни резултати са следствие от подобряването на стандарта на живот и забавянето на темповете на емиграция от страната, както и на ограничено завръщане на българи от чужбина, особено в пандемичните години. На този етап обаче не може да става и дума положителната миграция да тушира ефекта на негативните естествени процеси.