Доц. д-р Ася Консулова: Националният антираков план е първа крачка за фундаментално подобрение в онкологията

Доц. Консулова, как се отрази ковид-19 на диагностиката и лечението на онкопациентите?

Още за периода март от 2019 до март 2020 в Европа и САЩ има 30 - 40% спад на диагнозите на много онкологични болести в сравнение с периода преди епидемията от ковид-19. Това е валидно за всички възрастови групи, всички карциноми, всички региони. Посочват се много причини, но всъщност заболеваемостта от онкологични болести не е намаляла - не сме станали по-здрави. Естествено, съществува страх от заразяване със Sars-Cov2. Пациентите обаче също се страхуват да притесняват личния лекар, когато имат начални, неспецифични или по-леки симптоми, каквито най-често има в ранните стадии на онкологичните болести. Притесняват се да потърсят лекар за нещо, което "може да е дребно и незначително", защото смятат, че когато състоянието им не е тежко и може да не е спешно, медицината се провежда дистанционно - по телефон или онлайн. Така се забавя насочването на пациента към личните лекари, последващото му насочване от тях към специалист в болничната помощ, където също са преразпределени ресурсите и значителна част от тях са пренасочени за лечение на пациенти с ковид-19. Преди епидемията от ковид-19 в Европа имаше скринингови програми не само за онкологични, но и за други хронични болести, макар и те да бяха по-малко застъпени у нас. На практика скринингът в онкологията от март 2020 не работи в световен мащаб, тъй като здравните системи пренасочиха значителен ресурс за лечение на пациенти с ковид-19. Още по-виден стана значителният недостиг на ресурс и медицински специалисти в момента извън ковид сферата и това много ярко личи в България. Има забавяне на всяко ниво - в диагностиката, в образните изследвания и в лечението.

Как намирате състоянието на онкологичната мрежа и как би могло да се подобри?

- Състоянието на онкологичната мрежа в България има значително подобрение през последните години. Вече на много места има специализирана модерна апаратура и голямо технологично подобрение. Липсва обаче национален антираков план - лечението на онкологичните болести не е приоритет, както е на много места по света. Допълнително, огромен проблем са не само технологичните, а най-вече човешките ресурси. Изграждането на добър специалист изисква продължително обучение, включително в специализирани центрове. Истинското познание и експертност не се получават с един или два сертификата или присъствие на няколко конференции. Продължаващото медицинско обучение е ключово. Според мен голям недостатък в България е и това, че всички онколози лекуват всички онкологични локализации и реално по-тясното профилиране е рядкост. Има нужда от онколози, които да лекуват всичко. Има нужда обаче и от допълнително профилиране, за да може динамично да се проследяват и въвеждат новостите, които са постоянни и се променят ежемесечно. Експертното мислене и специалистите с опит трябва да са тези, които движат медицината и създават добрата медицинска практика. И тук според мен има място за подобрение в България.

Какво е състоянието на диагностиката и лечението на пациентите в момента?

- Когато има съмнение за онкологична болест, пациентът се насочва към специалист - хирург, гастроентеролог, пулмолог и други, в зависимост от конкретния проблем. Би трябвало, независимо от първия специалист, диагностиката и последващото лечение да се провеждат по сходен начин. Би трябвало специалистът, при който отиде пациентът, да зададе необходимата посока на диагностика и оттам нататък вече мултидисциплинарният екип да организира и изгради стратегия за лечение. В България има залитане да се практикува медицина по собствени правила и разбирания, които обаче са често непроменени от години и не са най-добрата и актуална медицинска практика. Все още се оперира небиопсиран карцином, примерно на гърда, като диагнозата се получава чрез гефрир интраоперативно и така се премахва възможността за предоперативно лечение. Това е отхвърлена практика от години, която трябва да се промени и у нас. Процесите на диагностика и лечение са добре установени - има стандарти, които са доказали, че подобряват както качеството и времето до лечение, така и преживяемостта при онкологично болните. Няма нужда да откриваме топлата вода. Има препоръки, базирани на доказателствената медицина, като естествено те могат да бъдат адаптирани към местната обстановка. В специализираните центрове за лечение на онкологични болести се провежда процес на сертификация и се изпълняват критерии за качество, като този процес не е едномоментен, а се контролира, наблюдава и повтаря периодично. Сертифициране и ресертифициране са дългосрочен ангажимент за качество, а не просто сертификат на хартия отпреди 10 години.