🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

В офталмологията вече виждаме бъдещето

Експертите и пациентите в областта на очните заболявания

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проф. д-р Ива Петкова, СБАЛОБ "ЗОРА" ООД, Клиника по офталмология, УМБАЛ "Александровска"

Развитието на офталмологията в последните 15 години е свързано с огромния напредък най-вече в лечението на заболяванията на ретината и по-специално - на макулата. Внедряването в клиничната практика на медикаменти за лечение на макулна дегенерация и диабетен макулен едем представлява важна крачка напред в справянето с тези социално значими заболявания.

Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ), представлява заболяване на централната част на ретината (макула), което води до нарушение на централното зрение, отговорно за важни ежедневни дейности като четене, шофиране, разпознаване на лица и др. Тя засяга предимно хора над 65 години, като честотата на заболяването се увеличава с напредването на възрастта. Смята се, че при хора над 80 години МДСВ в различните си форми се среща в около 30% от бялата раса. Освен възрастта наследствеността е другият основен фактор за развитие на заболяването.

МДСВ се изявява под две клинични форми: суха и ексудативна (влажна). При сухата форма се наблюдава натрупване на друзи в слоевете под ретината и постепенна атрофия на фоторецепторите (конусчета) в макулата, в резултат на което се появяват тъмни петна в зрителното поле централно, които постепенно конфлуират и обхващат цялата зона. Заболяването се развива постепенно в течение на дълги години. Независимо от големите усилия на офталмологичната общност и фарма индустрията все още няма практически приложима терапия за сухата форма на заболяването. Доказано е забавяне на патологичния процес при прием на медикаменти, съдържащи пигментите на макулата - лутеин и зеаксантин.

Влажната форма на МДСВ се характеризира с развитие на патологични съдове под и в слоевете на ретината, което предизвиква оток и кръвоизливи. Влошаването на зрението настъпва бързо и освен намалението на зрителната острота основно оплакване на пациентите е разкривяването на правите линии, предизвикано от отока. Лечението се извършва с инжектиране на медикаменти, потискащи растежа на патологичните съдове в кухината на стъкловидното тяло. Терапията започва с ежемесечни апликации на 4 до 7 инжекции и продължава по различни схеми в зависимост от ефекта от лечението. Стартирането на активно лечение и редовно проследяване в ранните фази на заболяването в повечето случаи гарантира по-добри резултати.

В последните години се провеждат много на брой клинични изпитвания на различни медикаменти и схеми на приложение за доказване на дълготрайните клинични резултати и безопасността на лечението. Това доведе до внедряване в клиничната практика на нови терапии и разшири възможностите за повлияване на всички клинични форми на заболяването. Провеждането на широка разяснителна кампания сред таргетната възрастова група и редовното проследяване на състоянието на пациентите в специализираните лечебни заведения е особено важно за постигането на добри резултати от лечението.

В момента терапията на влажната форма на МДСВ се финансира от НЗОК за болни, отговарящи на определени изисквания. Постигането на реимбурсация на медикаментите за лечение на МДСВ е изключително важно за пациентите, които в голямата си част са с ограничени финансови възможности.

Доц. Д-р Александър Оскар, началник на Клиника по офталмология, УМБАЛ "Александровска"

С въвеждането на генните терапии в клиничната практика и наблюдаваните резултати не само при пациентите, включени в изпитванията, но и извън тях, има надежда, че нелечимите до този момент наследствени ретинални заболявания ще могат да бъдат контролирани в бъдеще.

Наследствените ретинални дистрофии са клинично и генетично хетерогенна група заболявания, които се наблюдават с честотата 1/3000 - 1/4000 души. Част от тези заболявания сe проявяват още при раждането или скоро след това, докато други се изявяват клинично по-късно - най-често в юношеска или ранна зряла възраст. Във всички случаи обаче тези заболявания водят до инвалидизация на пациентите, нарушаваща значително качеството им на живот - социална и професионална реализация.

Вродената амавроза на Лебер заема особено място в групата на наследствените ретинални дистрофии. Макар и рядко заболяване, с честота от 2-3/100 000 новородени, то се явява една от най-честите причини за слепота в ранна детска възраст и най-честата причина за наследствено обусловена детска слепота. Характеризира се с тежко генерализирано засягане на ретината още от раждането, което има прогресивен характер и води до необратима загуба на зрителната функция - слепота. Първите симптоми се изразяват в липсата на фиксация и заглеждане на бебето след първите 2 месеца от раждането, нистагъм (некоординирани "потрепвания" на очите), силно изразен светлобоязън, високостепенно далекогледство.

До този момент са описани 22 гена, чиито мутации водят до развитието на конгенитална амавроза на Лебер. Като най-чести в общата популация се описват мутациите на 5 гена, от които особен клиничен интерес в последните години се проявява към тези на RPE65 гена. Различни нарушения на този ген водят до развитието както на амавроза на Лебер, така и на друга ретинална дистрофия, проявяваща се в по-късна възраст - пигментен ретинит. Причината за този интерес се обяснява с факта, че този генетичен дефект подлежи на първата одобрена (FDA, EMA) генна терапия, която води до подобряване на ретиналната функция и забавяне прогресията на заболяването. Задължително условие за провеждане на терапията е частично запазена зрителна функция - наличие на остатъчно функциониращи ретинални клетки. Клиничните проучвания посочват статистически и клинично значимо подобряване на зрителните функции както при деца, така и при възрастни.

Отскоро при нас, в детска очна клиника на Александровска болница, започна програма за генетично изследване на пациенти с наследствени ретинални дистрофии. След обстоен диагностичен преглед и оценка на заболяването се взема проба от слюнката на пациента, която се изпраща за генетично изследване. Резултатът се получава за 3-4 седмици, тъй като работим с един от световните лидери в областта - лаборатория "Блупринт" във Финландия. Генетичното изследване на пациентите е безплатно, като за повече информация относно програмата те могат да се обърнат към д-р Невяна Велева - 0896035758.

Д-р Петя Стратиева, пациентски застъпник, председател на сдружение "Ретина България"

Значително повече е необходимо за преодоляване на разрастващата се криза със загубата на зрение в България, установи направеният от нас доклад, анализиращ състоянието на зрителното здраве у нас.*

От сдружение "Ретина България" сме ангажирани със сформиране на партньорство с представители на различните заинтересовани страни за ускоряването на развитие на съгласувани политики за промоция, превенция, лечение и рехабилитация в зрителното здраве, в центъра на които да стои пациентът.

Българи продължават да губят зрението си безпричинно, което е значителна социална и икономическа тежест както за засегнатите и за семействата им, така и за цялото ни общество. Именно затова разчитаме на професионалистите в зрителното здраве и на властите да изпълнят ангажимента си, поет спрямо СЗО и ООН, за превръщането на зрението в национален приоритет и съставянето на ефективен план за зрителното здраве в България.

Живеем във времена, в които напредъкът на иновациите се развива с изключително бързи темпове и в които преустановяването на прогресията на слепотата и възстановяването на зрението при заболявания, считани за нелечими, е вече реалност. Наличната първа модерна терапия - генна за лечение на вид слепота, започваща в детството, е вече факт за Европа и света, редица са обещаващите терапии, чието развитие бързо напредва, и това се случва с пряката ангажираност на пациентите в изследователския процес.

Изводите от доклада за състоянието на зрителното здраве у нас могат да бъдат намерени в резюмето към него тук.