Първата национална програма за скрининг и лечение на вирусни хепатити беше приета

Доц. д-р Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация в България, съобщи за 71 млн. заразени с хепатит С в света, от които 14 млн. души са в Европа.

Колко е голям проблемът?

Само около 31% от пациентите са диагностицирани, тъй като един от големите проблеми е скринингът. Очакваните смъртни случаи са 112 500 годишно. Над 60% от засегнатите са в Източна Европа и Централна Азия.

С хепатит В живеят около 15 млн. души в Европа по данни на СЗО. Смъртните случаи заради заболяването са около 56 000 годишно. Ваксинацията срещу хепатит В е въведена в 50 от общо 53-те страни - членки на СЗО, и в резултат намалява заболеваемостта сред децата до пет години, допълни доц. Околийски.

През 2015 г. ООН прие цели за развитие, които предвиждат елиминиране на хепатит В като заплаха за общественото здраве до 2030 г. "В България до момента не е гарантирана равнопоставеността в достъпа до изследвания за хепатит и услуги. Финансирането на всички дейности е проблемно, както и използването на всички иновации. Страната ни е сред тези без програма за овладяването на хепатит В и С", каза още доц. Околийски.

Всички пациенти трябва да бъдат лекувани веднага, докато у нас има наблюдение от 6 месеца по изискване на НЗОК, което не се прави по света. Проф. д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"Поздравявам България за финализирането на националния план за хепатит В и С, както и че гарантирате достъп до лечение без ограничения. Силно призовавам за опростяване на моделите за грижа при хепатит С, има консенсус на СЗО и медицинските организации за това. Има начин за изследване на чернодробна фиброза извън биопсията. Стремете се към максимално опростяване", каза д-р Антон Мозалевскис, отговарящ за Програмата за контрол на ХИВ/СПИН и вирусни хепатити в Регионалния офис на СЗО за Европа.

Хоми А. Разави, директор на фондация "Център за анализ на заболяванията", която е посветена на елиминирането на вирусните хепатити и функционира в 130 държави в помощ на разработването на националните им стратегии за елиминиране на заболяването, каза, че в България има 87 000 заразени с хепатит С. Близо 25% от тях са диагностицирани и само 1% годишно се лекуват. "Ако България иска да постигне целите си за елиминиране, трябва до 2030 г. да лекува 10%, или 8700 души годишно", уточни Разави. Близо 200 000 българи са инфектирани с хепатит В, което прави 15% диагностицирани от населението. Само 2% са обект на лечение.

Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, подчерта, че СЗО препоръчва лечение за всички инфектирани с хепатит С над 12 години, независимо от стадия на заболяването, поради неговата социална значимост. "Достъпът до лечение е ключов момент в политиката на СЗО. Всички пациенти трябва да бъдат лекувани веднага, докато у нас има наблюдение от 6 месеца по изискване на НЗОК, което не се прави по света", каза проф. Антонов.

Съвременният подход дава предимство на неинвазивните методи

за диагностика и проследяване на хепатит С, докато касата продължава да изисква чернодробна биопсия.

Д-р Радин Цонев дм, гл. асистент в Клиниката по гастроентерология в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда", представи предложения за промени в консенсусите за лечение на хепатит В у нас. "До 5% от заразените стигат до чернодробна цироза", каза той. Предлагат се специализирани неинвазивни изследвания за апаратна оценка на фиброзата, комбинирани със серумни маркери, както и старт на противовирусното лечение при висок риск от цироза.

71 млн. заразени с хепатит С в света, от които 14 млн. души са в Европа.Доц. д-р Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация в България Фотограф : Капитал

Джордж Каламицис, председател на гръцката пациентска организация Prometheus и на международната организация Liver Patients International, представи опита на Гърция в контрола и превенцията на вирусните хепатити. Скринингът за хепатит С се подпомага от информационна кампания с участието на институциите, медиите и личните лекари. Така се откриват много инфектирани, родени преди 1980 г. "Когато човек, роден между 1945 г. и 1980 г., отиде при личния си лекар по какъвто и да е повод, в личните му данни излиза напомняне пациентът да бъде попитан изследван ли е за хепатит С", обясни Каламицис.

Доц. Мария Димитрова и проф. Генка Петрова от катедра "Организация и икономика на фармацията", Фармацевтичен факултет, Медицински университет - София, представиха модел и икономическа оценка на възможностите България да постигне целите на СЗО за елиминиране на хепатит В и С до 2030 г. "Смятаме, че около 2% от хората с хронична хепатитна инфекция са диагностицирани в момента без действащ скрининг. С въвеждането му броят на откритите ще се увеличи от 2 до 4 пъти годишно, близо два пъти ще се увеличат и излекуваните", обясни доц. Димитрова. Трябва да има скрининг за всички над 18 години, за да постигнем целта на СЗО за 4000 излекувани годишно, допълни тя.

"Късната диагностика на хроничния хепатит С се отразява в повишен риск от късни усложнения и по-високи разходи", обясни проф. Петрова. "Доказахме, че активният скрининг ще възвърне трикратно инвестициите в него, ще позволи ранно откриване и намаляване на високите разходи за усложненията, както и смъртността", допълни тя.

С какво се сблъскват пациентите в България?

Особено наболял проблем са постоянно променящите се изисквания за лечение на хепатит С, които ту са в синхрон с международните ръководства, ту биват побългарени. Силвана Лесидренска, председател на сдружение "ХепАктив" Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Силвана Лесидренска, председател на сдружение "ХепАктив", разказа с какви трудности се сблъскват пациентите с хепатит В и С у нас. "Липса на достоверна информация относно вирусните хепатити, липса на скрининг, закъсняло насочване на диагностицираните пациенти към медицински грижи, липса на всеобхватни грижи за лицата от уязвимите групи са само част от проблемите на пациентите в България. Ако са имали късмет да открият своето заболяване, да стигнат до специализиран център за лечение, да направят всички изискуеми изследвания, понякога заплатени от техния джоб, следва борбата с административната машина за получаване на самото лечение от НЗОК. Процедурата е ненужно усложнена, изисква физическо разкарване на пациента от гише на гише, вместо да бъдат въведени обещаните още от преди години електронни рецепти и протоколи. Това би облекчило както пациента, така и лекуващия го лекар, който може да изпрати необходимата документация с имейл до НЗОК. Особено наболял проблем са постоянно променящите се изисквания за лечение на хепатит С, които ту са в синхрон с международните ръководства, ту биват побългарени. Особено утежняващо условие за пациентите с хепатит В е задължителното регулярно хоспитализиране за провеждане на изследвания или издаване на продължаващи протоколи за лечение. Вярвам, че това може да бъде организирано амбулаторно, както е при пациентите с ХИВ, без да ощетява финансово лечебните заведения", каза Силвана Лесидренска.