Колко дълго фармацевтичната индустрия ще покрива 20% от потреблението на лекарства по здравна каса

"Но заради ценовата регулация това, което виждаме, е, че на някои компании се налага сериозно да преструктурират бизнеса или да потърсят нов бизнес модел, за да могат техните продукти да продължат да достигат до българските пациенти. В краткосрочен план системата с компенсациите и отстъпките може би да е работеща, но в средносрочен и дългосрочен загубата на икономически стимули за притежателите на разрешения за употреба да доставят лекарствени продукти в България и увеличаването на отстъпките ще доведат вероятно до проблеми с достъпа на пациентите до терапия", коментира Денев.

Каква промяна е необходима?

В момента компенсациите от индустрията и отстъпките по механизма за въздействие са своеобразен празен чек, който компаниите трябва да подпишат на здравната каса, тъй като те са неограничени по размер според законодателството.

"Индустрията трябва да възстанови цялата разлика между реалното потребление на реимбурсирани лекарства и бюджета за съответната година. Това, което ние предлагаме, е ограничаване на размера на това плащане в рамките на приемлив и разумен размер. Така че да не се стига до проблеми с достъпа на пациенти до лечение, до каквито би се стигнало, ако плащането продължава да бъде неограничено по размер. А проблеми с достъпа е възможно да възникнат съвсем скоро", смята Денев.

Той допълва, че към момента не би искал да цитира конкретни оттеглящи се лекарства, но е на мнение, че тази тенденция ще продължи да се задълбочава заради лекарствената политика в момента.

"Още нещо, което вероятно ще се случи, е компаниите да бъдат обезкуражени да пускат новите си терапии в България, тъй като не е лесно да убедиш централата да вземе решение през първата година да подаряват лекарствения продукт, без да има никаква яснота какво ще се случи във втората или третата година. Няма сигурност и предвидимост", казва Денев. Той допълва, че и в момента срокът на изчакване, докато влезе в България, е 690 дни средно, след като определено лекарство е получило разрешение за употреба от Европейската лекарствена агенция.

"Това е едно от най-сериозните забавяния в ЕС, което се дължи, от една страна, на административните процедури, но от друга - на нежеланието на компаниите да бързат с пускането на новите си лекарства на пазара в България", отбелязва Денев.

Той казва, че за период от седем години индустрията е направила отстъпки на обща стойност 1.2 млрд. лв. на здравната каса.

"Очаква се през 2021 г. процентът на възстановяване да надхвърли 20, т.е. отстъпките и компенсациите ще надхвърлят 20% от това, което касата е платила на болниците и аптеките за лекарства. В същото време индустрията инвестира между 70 и 100 млн. лв. годишно в пациентски програми, за да не се налага болните да доплащат непосилни суми в случаите, в които медикаментът е частично реимбурсиран", казва Денев.

Според него увеличаващият се натиск от страна на държавата, тенденцията, в която касата прехвърля стойността на лекарственото лечение към индустрията, вероятно ще доведе до преструктуриране на компаниите, което наблюдаваме и сега, промяна на бизнес модела и вероятно свиване на тези програми за компенсация на доплащането и подпомагане на пациентите.

Той прогнозира, че срокът, в който това ще се случи, много зависи от това какъв ще бъде бюджетът за 2022 г. на НЗОК за лекарства.

"Това, което ние очакваме, е през 2022 г. много пациенти, които не стигнаха до здравна помощ през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията, да се обърнат към здравната система, като в много случаи те ще бъдат в усложнено състояние и тяхното лечение ще бъде по-скъпо и по-сложно. Можем да очакваме нарастване на търсенето на здравни услуги и лекарствено лечение, нарастване на разходите на касата и ако бюджетът за лекарства не получи адекватно увеличение за 2022 г., това означава твърде сериозно нарастване на компенсациите, които индустрията трябва да плати. Съответно вероятно може да се стигне до точка на пречупване и компаниите да не могат повече да изпълняват ангажиментите си към касата по механизма за устойчивост и предвидимост", прогнозира той.

Денев допълва, че са запознали основните политически партии с вижданията на съсловните организации и индустрията в рамките на програмата "Заедно за повече здраве".

"Общата реакция е, че когато говорим за здравеопазването като цяло, има разбиране, че българското здравеопазване има нужда от повече публични инвестиции, но същевременно те трябва да бъдат ефективно разходвани и насочвани там, където ще произведат най-добър здравен резултат. Това срещнахме като разбиране от политическите партии. Много от представителите на политическите партии бяха изненадани, да не кажа шокирани, от действащата в България система за отстъпки и компенсации. Трудно им беше да повярват, че е възможно да няма никакво законово правило за определяне на годишния бюджет за лекарства и той на практика да може да бъде всякакъв и същевременно да има законово изискване компаниите да възстановят всякакъв преразход на този бюджет, независимо от неговия размер и обем. Мисля, че повечето от тях разбраха, че подобен икономически модел няма как да бъде устойчив", заключава Денев.