"АЖД агро": От Летница до световните пазари
За успехите, предизвикателствата и уроците разказват земеделците баща и син Мачуганови
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
Една от основните теми на дискусия ще е потенциалът за развитие на аграрния сектор в региона.
Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на конференцията, където може да откриете програмата, темите и участниците.
Може да се каже, че семейство Мачуганови носят предприемаческия дух в себе си. Още преди да се захванат със земеделие, Димитър Мачуганов и съпругата му Жана опитват различни бизнес начинания - били са сред първите частни фотографи в София, занимавали са се с търговия на промишлена електроапаратура, с ресторантьорство и други.
"Трябваше да вземем решение в коя посока ще продължи развитието на нашия семеен бизнес. Съпругата ми държеше на туризъм, а аз на земеделие и успях да надделея. Преди много години моят дядо е бил голям земеделец, преди комунистическият режим да дойде на власт. И когато си го носи човек в себе си, явно си го влече. Та това е моето начало", разказва Димитър.
"През две хиляди и първа година аз бях малък. Баща ми купува първия си модерен европейски трактор със спестени пари от вече реализирани бизнес начинания. Идеята му е да започне да работи с малкото наследствена земя край градчето Летница, Ловешко, която е притежавал. Оттогава постепенно стопанството се развива и разраства", коментира синът му Андрей Мачуганов, който днес управлява съвместно с него стопанството.
Към днешна дата "АЖД агро" (абревиатура от първите букви на семейството Андрей, Жана, Димитър) обработва около 45 хиляди декара земя в 12 землища в областите Ловеч и Плевен. Отглеждат зърнено-житни и маслени фуражни култури. На по-късен етап преминават и към преработка. Произвеждат бали и пелети люцерна, като 99% са за експорт. "Изнасяме в над 20 държави от целия свят, като основните пазари са Арабският полуостров, Китай, Япония, Саудитска Арабия, Йордания, Ливан, Катар и др.", разказват те.
Освен люцерна произвеждат още хлебна пшеница за производството на брашно, както и фуражна царевица, маслодаен слънчоглед за производството на олио. Сламата като остатъчен продукт от житните култури също реализират успешно навън за фураж на животни.
Макар днес да са сред най-успешните земеделци в България, използвайки техника и производство на световно ниво, пътят им не е бил лесен и безпрепятствен. Това, че реализират бизнес начинанието си заедно в семейството, е предизвикателство и огромно конкурентно предимство, смятат зърнопроизводителите от Ловешко.
Да пораснеш до световно ниво
"Това, което представляваме днес като компания, е резултат както на правилното развитие и инвестиции, така и на множеството европейски мерки, по които успешно сме кандидатствали и имали реализирани проекти през годините", казва Андрей Мачуганов.
Те успяват да подкрепят семейния бизнес с евросредства още по времето на предприсъединителните фондове с мярката САПАРД , а "след това и семейният хотел "Катлея" в село Крушуна, който е голямата любов на майка ми, също е изграден частично с европейско финансиране. В момента, в текущия програмен период, имаме два подписани договора - по мерки 4.1 и 4.2 за доставка на техника, поливни системи, фотоволтаични централи", казва още Андрей.
Разбира се, ползвали са и много кредити и други финансови инструменти, за да се развиват и да създадат преработвателното предприятие. Но растежът и диверсифицирането на бизнеса им са свързани с много безсънни нощи и притеснения. "В началото липсата на опит често ни правеше лоша шега, колкото и да се стараем, колкото и да инвестираме, нещата просто не се получаваха" , разказва Димитър.
Днес обаче размерът на производството им и нивото на цифровизация и модерна апаратура не отстъпват на глобалните им конкуренти. Те се стремят към окрупняване и по-малко на брой, но по-ефективни машини на полето. "Няма съвременна технология, която да не ползваме в нашето стопанство", казва Димитър. Всички техни машини са оборудвани с джипиес за прецизно земеделие с два сантиметра точност. Ползват и така наречените карти на торене, които чрез сателитно заснемане и определяне на хлорофила в растенията се подхранва повече там, където е нужно.
"Днес предизвикателствата в нашия бизнес не са малко, но са различни. Най-много пречи липсата на работна ръка от оперативно (трактористи, комбайнери) до най-високо мениджърско ниво (включително и в администрацията като счетоводители, финансисти и др.). Младите хора предпочитат да се реализират в големите градове като София, а и самият сектор е непривлекателен за тях - работи се до късно вечер през лятото, когато е жътвата, включително и през уикендите", казва още Андрей. Той добавя, че руската инвазия в Украйна и свръхпроизводството в световен мащаб на суровините, които те произвеждат, както и вносът от Украйна са довели до трайно ниските цени в сектора.
Мястото на българските земеделци в Европа
Макар европейското финансиране да им е дало сериозна подкрепа през годините, според Мачуганови днес секторът е в "стагнация" именно заради последните политики на блока. "Европа винаги е вървяла към "озеленяване". Постоянно изскачат нови нормативи, които ние трябва да следваме, за да получаваме подпомагане. Примери за това са намаляването на пестицидите, емисиите, повече проценти земя, оставена под угар, и др.", казва Андрей.
Като много негови колеги и той смята, че е несправедливо, че Украйна "бълва евтино зърно с много по-ниска себестойност от нашата, тъй като те нямат тези регулации, които ние следва да спазваме като членове на ЕС, нямат и толкова високи фитосанитарни изисквания". Трудната реализация на продукцията - на много неатрактивни цени за сектора, ще продължи да създава трудности и в бъдеще. "Вероятно няма да можем да инвестираме в модерна техника, машинният парк на стопанствата ще остарее и ще започнем да бъдем не толкова конкурентни и добре развиващи се, както беше досега", споделя притесненията си Андрей.
В същото време обещаната помощ за земеделците от Европейския съюз и последвалите споразумения с правителството след протестите трудно ще покрият загубите на сектора. "Говорейки в цифри - един тон пшеница бе стигнал 650 лв. продажна цена, а в момента за пшеницата от нова реколта се говори за цени под 300 лева на тон", отбелязва той. И добавя, че в същото време препаратите, торовете, горивата останаха близо до миналогодишните високи цени.
С поглед към бъдещето
Въпреки тревогите от пазарната ситуация Мачуганови вече са направили крачки към следващите си бизнес начинания. Биха искали да инвестират в голям соларен парк като пасивна инвестиция.Това, което им дава увереност и надежда, че могат да се справят, е сплотеността им в работата. За Димитър най-големият му личен успех е привличането на сина му Андрей в семейния бизнес. "С опита на баща ми и неговата предпазливост, когато се съчетаят с моята смелост, с моите знания и умения като млад човек, получаваме печеливша формула", казва Андрей.
Големият проблем сега е липсата на кадри
Кои бяха най големите предизвикателства в началото?
Изключително много работихме, много инвестираме и въпреки това не се получаваше. Това бе най-странното. Работихме с най-добрите и най-скъпите препарати, торове, семена на пазара. Работихме от сутрин до вечер, седем дни в седмицата. Истината е, че си иска времето, рутината и опита, за да си дойдат нещата на мястото.Кой е най-големият ви успех?
Според мен, че мотивирах сина ми да остане около мен в стопанството, защото това е моят личен път. Що се отнася до компанията, трудно ми е да преценя. Може би това, че успявахме да предвидим няколко години напред евентуалните развития в сектора и да работим за форми на диверсификация.В най-добрите времена на зърнопроизводство решихме да инвестираме в преработвателно предприятие, свързано с люцерната. То ни даде силен тласък в развитието. Може би до година-две вече окончателно преработката ще стане водеща.
Трудно ли се прави бизнес в България?
Не, не бих казал. Но в последните години стана по-предизвикателно. Най-лошо е липсата на кадри.Имате ли планове за бъдещето?
Подготвяме документи за проектиране на възобновяеми енергийни източници. Мислим в тази посока.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.