Как Пловдив стана вдъхновение за италианската художничка Мелания Тома

"Вярвам, че всяка прежда, всеки конец свързва хората с тяхното минало."

Светослав Тодоров

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

"В Пловдив намерих плодородна почва за изследванията си", казва италианската художничка Мелания Тома.

Ако през октомври сте минали през улица "Отец Паисий", то е твърде възможно да сте забелязали "изложбата в прогрес", която тя създава пред всеки, който пожелае да бъде зрител. През есента, след конкурс, тя стана част от резидентация на галерията за съвременно изкуство Sarieva и постепенно преобрази пространството в импровизирано ателие.

Мелания Тома, родена през 1996 г. в Падуа и в момента живее предимно в Лондон, работи най-вече с текстил и се вълнува от различните форми на тъкане. Интерес, който развива по време на следването си във Венеция, град, който казва, че е променил начина, по който разсъждава за пространствата и формите.

"Текстилът е дълбоко свързан с човешката история, устойчивостта на обществото, паметта към древното. Вярвам, че всяка прежда, всеки конец, свързва хората с тяхното минало", казва Мелания, която е завършила Кралската академия по изкуство в Лондон, участвала е в изложби в галерии като Saatchi и Whitechapel. От друга страна, не виждам моята работа като опозиция на дигиталните технологии, тъй като в днешно време и пред двата начина на работа стои предизвикателството как да адресираме постдигиталните, постчовешките теми на съвремието."

Историята на региона се превръща във влияние с пристигането в Пловдив: тя проучва как траките изобразяват Великата богиня майка, мистицизма, който вижда в местния фолклор, как определени символи пътуват и се превръщат в традиционни мотиви, природните обекти като пещери и камъни започват да се изобразяват с първите пособия на хората. В работата ѝ влизат материали (включително килими), които събира по време на пътуванията си към местността Караджов камък и Дупчен камък, село Горно Лукова, пещера Утробата.

"Имаше много хора, които любопитстваха и се чудиха какво се случва. Интересно е, че поне няколко души направиха асоциации между работите и отношенията между майка и дете. Повече от щастлива съм, че мога да провокирам подобна реакция, да привикам една толкова силна човешка връзка." Крайният резултат е pop-up изложбата Cabin Utroba и документален филм за целия процес.

След Пловдив Тома се отправи към 17-ото биенале на гоблените в Лодз, Полша, а през януари ще се насочи към друга артистична резиденция - в Оахака де Хуарес, Мексико, екологично застрашен заради силно замърсяване район, където ще работи с местни общности, по-специално хора, които практикуват специфични занаяти и практики в тъкането, повлияни както от древните мексикански, така и от африканските традиции."

Повече на melaniatoma.com.