Пет тренда за общините в област Пловдив

Благодарение на големия дял на преработващата промишленост общините в областта понасят по-малък удар от останалата част от страната в хода на ковид кризата

Адриан Николов

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко

Пловдивските общини са понесли по- малко негативен удар от ковид кризата в сравнение на други части на страната.
Демографските показатели в региона са добри, а безработицата се свива бързо през 2021 г.
Все пак има леко забавяне на инвестиционата дейност в общините в област Пловдив

Общините в област Пловдив понасят относително по-малък удар от останалата част от страната в хода на ковид кризата най-вече благодарение на големия дял на преработващата промишленост в местните икономики и бързото им връщане към растеж. Въпреки това кризата се отразява във временно забавяне на инвестиционната дейност в областта. Влошаването на условията на пазара на труда е временно, а безработицата се свива бързо през 2021 г., въпреки че някои общини остават с висок дял на безработните. На фона на останалата част от страната демографските показатели на повечето общини, особено в пряката периферия на областния център, са относително добри.

1. Индустриалните икономики на Пловдив

Подобно на останалите по-големи области, между общините в състава на Пловдив има много големи разлики в равнищата на икономическо развитие. Това до голяма степен е очаквано, предвид че областта е съставена от 18 отделни общини, част от тях - много отдалечени от областния център. Според данните за 2020 г. разликата между общината с най-ниска и най-висока добавена стойност на човек от населението е над девет пъти, като лидерът Сопот е с 18.4 хиляди лева на човек, земеделската община Кричим - с едва 2 хиляди лева на човек. Подобно на структурата на останалите големи икономически центрове, и тук водещите местни икономики са тези на малки общини с фокус върху преработващата промишленост - Марица е 16.4 хиляди лева/човек добавена стойност, Съединение - с 12.7 хиляди лева/човек, а чак след тях се нарежда областният център Пловдив с 12.1 хиляди лева. Показателно е, че общините в Пловдив не понасят значителен спад на местната икономика в годината на COVID-19, а лидерите, в това число и областният център, дори регистрират ръст на добавената стойност. Това е резултат най-вече от структурата на местната икономика и фокуса ѝ върху преработващата промишленост, която беше сред най-бързо възстановилите се отрасли след отпадането на ограниченията и подновяването на международната търговия.

На ниво област Пловдив също регистрира ръст на брутния вътрешен продукт на човек от населението, но значително по-бавен в сравнение с предишни години. Областта е сред добрите примери за позитивното въздействие на създаването на индустриални зони и влиянието на големите преработващи предприятия, съчетано с добра инфраструктурна свързаност и относително добре подготвена работна сила, особено от гледна точка на професионалното образование.

2. Съсредоточените инвестиции

Очаквано, чуждестранните преки инвестиции в областта са съсредоточени в индустриалните райони, като водещи по ПЧИ с натрупване в края на годината са общините Марица (8.7 хиляди евро на човек от населението), Куклен (5.6 хиляди евро/човек) и Раковски (4.2 хиляди евро/човек), а областният център Пловдив се нарежда чак след тях. От значение е също и обстоятелството, че през 2020 г. в голяма част от общините в областта се наблюдава спад на преките инвестиции, което насочва към забавяне на инвестиционните планове в хода на пандемията вследствие на много повишената икономическа несигурност. Номинално Пловдив е сред малкото общини в страната с над 1 милиард ПЧИ с натрупване, а значителни струпвания има и в Марица - 274 милиона евро, и Раковски - 107 милиона евро.

Сходна динамика се наблюдава и при разходите за дълготрайни активи, като повечето общини в областта регистрират спад спрямо 2019 г. Лидер по този показател е Марица (3.9 хиляди лева/човек), следвана от Родопи и областния център Пловдив (3 хиляди лева/човек), но тук разпределението не е толкова фокусирано във водещите регионални икономики, колкото при чуждите инвестиции. Дори и в пандемичната година нефинансовите предприятия в областния център са направили разходи за машини, земя и сгради за малко над 1 милиард лева, а сред останалите 100 милиона надхвърля единствено Марица. Традиционно повечето пловдивски общини са назад в класацията по употреба на средства от европейските фондове, като изключение прави Хисаря с над 4.5 хиляди лева на човек от населението от началото на фондовете до средата на 2022 г.

3. Силният пазар на труда

Общините с фокус върху преработващата промишленост често се характеризират с по-висока заетост и тези в Пловдивска област не са изключение. Абсолютният лидер тук е Сопот, при която делът на наетите в нефинансовите предприятия през 2020 е 75% от населението на възраст 15 и повече години, а през 2019 г. е бил дори по-висок - малко над 80%. Това отразява и обстоятелството, че общината е магнит за работници от съседните, най-вече значително по-голямата Карлово, която географски я обгражда от три страни. Добре по този показател се представят и Марица (47%) и Съединение (41%), като при тях има и ръст спрямо 2019 г. въпреки пандемията. Областният център Пловдив обаче регистрира значителен спад с 3.6 пр.п. до 36.4%, най-вече в резултат на спада на заетостта в хотелите и ресторантите, което вероятно до голяма степен се коригира с възстановяването през 2021 г.

Потвърждение на това очакване може да се намери в динамиката на безработицата през миналата година, където всички общини в областта имат спад спрямо 2020 г., най-видимо в Хисаря (-3.8 пр.п.) и Съединение (-4.1 пр.). В областния център спадът е с 1.4 пункта, но до едно от най-ниските равнища в страната - 2.8% от трудоспособното население. Между отделните общини в състава на областта не се наблюдават много големи разлики в безработицата, като в повечето от тях тя гравитира между 9 и 11%, а значително по-висока е тя единствено в малката община Брезово - 19%. Стабилният пазар на труда от своя страна води и до относително равномерно разпределение на доходите на работниците, като в почти всички общини те надхвърлят 1000 лева средно брутно месечно още през 2020 г., а лидер е Марица с над 1400.

4. Средните образователни постижения

Резултатите, които постигат повечето общини в Пловдив на изпитите след седми клас, са относително ниски, ако оставим настрана областния център. Пловдив, Родопи, Лъки и Асеновград успяват да надхвърлят 50 от възможни 100 точки на изпита по български език през 2021/2022 г. учебна година. И тук обаче се наблюдават значително по-ниски резултати по математика, като с над 40 точки са единствено Пловдив и Лъки, а повечето се групират около 20-те.

Пловдив е особена област, тъй като повечето общини в нея са с изключително слаби резултати на зрелостните изпити, като освен самия областен център единствено Асеновград, Сопот и Карлово са със средни оценки по БЕЛ над среден (3). Причина за това най-вече е привлекателността на добрите училища в града, към които се насочват голяма част от по-силните ученици от периферните общини. Следвайки тенденцията в цялата страна, общините в Пловдив също отбелязват подобрения в осигуреността с преподаватели.

5. Демографските проблеми

На фона на почти всички останали части на страната пловдивските общини отбелязват относително малък спад на населението в десетгодишния период между последните две преброявания. В общините от пряката периферия на Пловдив спадът е с под 5%, а Родопи дори регистрира малък ръст, с 0.3%. В северните части на областта спадът е по-сериозен, с над 10%. Този процес е движен както от негативните естествени процеси, така и от отрицателна миграция в повечето общини. Прави впечатление обаче, че периферните общини имат трайно положителен механичен прираст.

Подобно на останалите големи икономически центрове, и в Пловдив през 2020 г. има значителен отлив на население от община Пловдив към съседните. Най-голям ръст се наблюдава в Брезово, Куклен и Родопи - с над 8% в рамките на годината. И при застаряването има видимо разделение между пряката периферия на Пловдив, където делът на хората на 65 и повече гравитира около 20% от цялото население, и общините в северната част на областта, където той надхвърля 30%. На този етап обаче демографските предизвикателства пред Пловдив, който наред със София и Варна е една от трите основни привлекателни точки за населението в страната, изглеждат по-малки в сравнение с много други части на страната, особено от другата страна на Стара планина.