Следващите 30 | Климатичната криза: световен ред наобратно
Адаптацията към промените е ключова за националната сигурност на България в следващите години
Петко Анчев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Като повечето истории и тази за човешкото влияние върху климата на Земята започва отдавна. Още в древна Гърция хората са дебатирали дали изсичането на гори може да доведе до последици като по-малко валежи. На 10 юли 2023 се навършиха 35 години от историческото изслушване на учения Джеймс Хенсън пред американския Сенат, когато той формулира първото предупреждение за сериозността на изменящия се климат. Вече повече от десетилетие глобалното население се учи да живее с експертния консенсус, че именно ние причиняваме глобално затопляне в резултат на индустриалното отделяне на въглероден диоксид в атмосферата. Днес въпросът е какво следва в климатичната криза.
В България е неоспоримо по-топло
Когато говорим за климат, е важно да разбираме разликата с времето. Мислете за климата като за сериал, а времето е просто един от епизодите му. Така например, ако някой ви каже, че в даден момент от изминалото изпепеляващо лято е имало хладни дни и всичко, написано тук, е конспирация, знайте, че климатичното затопляне съвсем не изключва аномални прояви на студ. Даже напротив.
Въпреки объркващите изявления на представители на Националния институт по метеорология и хидрология техните данни, документирани от 1892 г. насам, показват ясно, че температурите в България се покачват. Налице е затопляне през всички сезони, по-съществено в северната и североизточната част на страната, както и в Софийската котловина и Рила. Правителствен доклад заключава: "В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения." През пролетта и лятото бяха счупени редица световни рекорди за най-топъл месец, откакто съществуват архиви на измервания. У нас "средните юлски температури са били по-високи от нормата спрямо средните за периода 1991 - 2020 г.".
It's gettin' hot in here (So hot)
Характерно за учените е да бъдат по-уверени в заключенията си за миналото, отколкото за бъдещето. Историческите записи за температури и валежи предоставят категорични количествени данни, докато прогноза за време с хоризонт повече от 3 дни се счита за ненадеждна. Поради тази причина климатолозите боравят с модели на вероятността. Те създават редица сценарии относно това как ще се променя климатът през следващите години.
И тук започват лошите вести. Опитът досега индикира, че учените най-често са заставали зад модели, които са се оказали консервативни. Иначе казано, затоплянето на Земята върви с много по-бързи темпове от очакваното.
Всяка прогноза продължава да се прави с уговорката за непредвидимото поведение и сложните глобални взаимовръзки между елементите в атмосферата, океаните и на сушата. Въпреки това разбирането за тези фактори расте и посоката с хоризонт 2050 е ясна. Прогнозира се още по-топло време в България, като предвидените повишения на средната температура са до 3.1°C. Това се приема за катастрофално. Наблюдава се тенденция на намаляване с 15% на общите валежи въпреки предполагаемите повишения през зимата. В райони, където снежната покривка е обичайна, тя ще намалява устойчиво. И най-важно - честотата и интензитетът на екстремни метеорологични епизоди като наводнения, суши и топлини вълни ще се увеличат.
Очаквай неочакваното
Тези разрушителни явления ще донесат социално-икономически последици, които са трудни за превъзмогване. Честите топлинни вълни ще правят работата на открито невъзможна. През юли 2023 г. гръцкото правителство забрани работата навън в следобедните часове.
Подобни развития намират отражение в тревожен икономически сценарий с хоризонт 2050 г., в който България понася загуби, надхвърлящи средния темп на растеж на икономиката до средата на века. Това означава, че страната ни е изправена пред сериозен риск да не достигне средния европейски стандарт като директна последица от затоплящия се климат.
Общите водни запаси ще намалеят. Сектори като селското стопанство ще понесат сериозен удар, което ще доведе до дългосрочна продоволствена криза и нужда от култивиране на растителни видове, устойчиви на сухо и топло време.
Зимният туризъм у нас ще пострада. Същевременно летният сезон в Гърция, която е предпочитана дестинация за ваканция от все повече българи, ще е непоносимо горещ. В този контекст инвестиция в недвижимо имущество там е рискова.
Потенциалните печеливши са държави с традиционно по-хладен климат, но и тези географии са под заплаха. Пример са тазгодишните безпрецедентни пожари в Канада.
Глобалният характер на климатичната криза прави рисковете пред България още по-сериозни. Например в моменти, когато голяма част от държавите на Балканите са заети да гасят собствените си пожари, вероятността при нужда да получим помощ отвън е по-малка. По същия начин стои и въпросът за достъп до разнообразни ресурси във времена на ограничен добив.
Ще имаме ли достатъчно, за да посрещнем собствените си нужди? Един от най-цитираните потенциални конфликти е между Индия и Китай за споделени водни потоци в Хималаите. Редица региони по света като Югоизточна Азия са под заплаха от покачване на нивата на световния океан, който ще заличи цели гъстонаселени държави.
При реализирането на такъв сценарий сирийската бежанска криза ще бледнее в сравнение с миграцията на хора, които ще търсят убежище в по-заможни държави. Все по-често ще чуваме за геоинженерни проекти, които, уви, се смятат за oтчаяна мярка с непредвидими последствия. Трудно можем да разчитаме на технологичен пробив - инструментите за овладяване на кризата са налични и днес, нужно е приложението им.
Тази комплексна, изменяща се реалност е предизвикателство за властите по цял свят. Именно затова България се нуждае от умен, всеобхватен и практичен план за справянето с всички тези рискове. Подобен документ съществува и последно е обновен през 2019 г. Динамичният световен ред, еволюиращото ни разбиране за заплахите и възможностите, произтичащи от климатичната криза, обаче прави неговата спешна актуализация приоритет за националната сигурност на България.
2 коментара
Няма оснавания да се тревожим за промените в климата. Няма ясна връзка между слабото затопляне в последните години и човешката дейност, нещо повече, няма пряка връзка между въглеродния диоксид и наблюдаваното слабо затопляне. Следователно това е предимно есстествен процес, наблюдаван в миналото на по-кратки и по-дълги пероди. В момента сме в перода на повишение на приземната температура, който вероятно ще спре и ще бъде заместен от период на охлаждане. В послединте 11 хиляди години имаме поне четири периода с по-високи от днешните температури, и имаме периоди със значително по-ниски от днешните температури /Малкат ледена епоха/. Следователно няма защо да се притеснавяме за климата, той е такъв какъвто е, ние не можем да му въздействаме по никакъв начин. Но това не означава, че не трябва да се подготвяме за промените и да предприемаме мерки да предпазваме икономиката, селското стопанство и хората от неблагоприятни климатични явления. Но, в заключение да кажем, че слабото затопляне което не надхвъля 1 градус, е само и единствено в полза на човечеството. Повече храна, по-меки зими, повече произведена селскостопанска продукция. Няма нищо опасно в слабото затопляне, то е само в полза на човечеството. Много по-опасно и тежко би било захлаждане, което може да започне във всеки един момент.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.