Следващите 30 | Как ще изглеждат инвестициите в България след 30 години

На днешния ден в България ще се родят около 150 деца. Да приемем, че Стоян и Сия са родени в София, Милена в Плевен, Георги в Пловдив, Мария във Варна, а Хасан в село Киченица - в къща без под и без течаща вода. Всички тези деца ще са от различни семейства, с различни материални условия, с различни ценности и различен старт в живота. Важният въпрос е как след точно 30 години всички те ще имат добре платена работа, няма да имат материални лишения, ще могат да си позволят да пътуват свободно по света и ще се гордеят, че живеят в България. Такова бъдеще може да се случи само ако в следващите години бъдат направени правилните инвестиции. Правилните инвестиции зависят от правилните политики, които да се случат днес.

Може да приемем, че всеки българин би искал България да е богата държава. Но никой българин няма на стената си постер на ирландския или естонския премиер, яхнал кон гол до кръста или плуващ в ледена вода. Не много българи знаят имената на тези премиери, а и тези премиери надали позират за подобни снимки.

Хасан ще работи в малка германска фабрика в покрайнините на Разград, която произвежда и изнася метални елементи за германските си клиенти. Макар и неголяма, фабриката ще предоставя добро заплащане и добри условия на труд. През 2053 г. всяка община в България, дори и малките такива, ще има обособена индустриална зона, в която ще работят експортно ориентирани български и чуждестранни фабрики. Милена ще работи като инженер в един от няколкото завода за производство на електрически батерии за електромобили в България. През 2053 г. ще има няколко големи индустриални клъстера, където ще са съсредоточени множество доставчици в индустрии с висока добавена стойност. Плевен ще бъде един от центровете за производство на електромобили и компоненти за тях наред с Русе, Бургас и Видин. Стара Загора ще бъде един от центровете за електроника и роботика. Разград ще бъде сред европейските лидери по производство и износ на фармацевтични продукти. Георги ще работи в изследователския център на мултинационална компания в Пловдив, в областта на създаването на следващо поколение храни. През 2053 г. България ще бъде един от глобалните центрове за износ на храни на базата на природните си условия и на няколко научноизследователски центъра за по-ефективно отглеждане на култури. Стоян ще има собствена компания в областта на изкуствения интелект. Като 500-ата успешна компания, създадена с колаборация на института INSAIT, тя ще е своеобразен крайъгълен камък за успеха на института. Сия ще бъде начело на изследователския екип на една от няколкото многомилиардни български компании, търгувани на борсите в Амстердам и Ню Йорк. В тази си роля тя ще отговаря за създаването на следващо поколение продукти в областта на космическите технологии. Мария ще работи в индустрия, която днес все още не съществува.

През 2053 г. България ще е на ниво 130% от средния БВП на глава на населението и отдавна ще е изоставила титлата си на най-бедна страна в Европейския съюз. Във всяка община, дори и малките такива, ще има ясно обособена индустриална зона, в която ще работят специализирани фирми с експортна насоченост. Те ще работят в добра координация с местната община, както и с местните училища и университети. Дуалното образование ще е позволило дори и на най-бедните и по-малко образовани ученици да намерят адекватна професия, позволяваща пълноценно професионално развитие. В България няма да има общини, където броят на наетите в обществения сектор да е повече от 10% от всички трудещи се. Тежестта на София в икономическата активност на страната ще е намаляла значително. Няколко на брой големи индустриални зони около основни градове ще са центрове на цели нови индустрии с множество глобални производители в тях. Всички университети в България ще работят в тясна колаборация с бизнеса за създаване на нови технологии. Благодарение на завърнали се българи, увеличена раждаемост и миграция на трудоспособни работници, имигрирали в България, населението на България ще е над 8 милиона.

Макар и горната картина да звучи приятно-пожелателна, тя е напълно постижима. Хубавото е, че тя е реално постижима не на базата на откритие по икономика, достойно за Нобелова награда, или на усилията на политик спасител. Тя е постижима на базата на поставянето на амбициозни цели и на изпълнението на множество политики, които просто могат да бъдат копирани от успешните страни като Ирландия, Естония, Чехия и Сингапур. Много от успешните примери за инвестиции на световно ниво вече ги има и въпросът е как те да се мултиплицират, за да могат да помогнат за жизнения стандарт на всеки българин. Има няколко основополагащи фактори и политики, които могат да преобразят България.

България трябва да си постави няколко амбициозни цели в тази посока - да изследва къде в ЕС са най-кратките процедури в основни посоки за правене на бизнес и да ги репликира. Примерни индикатори са време за започване на бизнес, време за закриване и ликвидиране на бизнес, време за издаване на разрешително за строеж на фабрика и други.

За начало трябва да променим обществения, политическия и икономическия дебат в пет основни посоки:

Първо, всеки българин трябва да разбере, че всички богати страни в света, които нe са имали късмета да лежат на петролни залежи, подобно на Саудитска Арабия, са демокрации. Единственото изключение е Сингапур, но Сингапур имат авторитарен лидер, който на даден етап кара всички членове на правителството да ходят с чисто бели дрехи като символ на нулева толерантност към корупцията - нещо, с което малко авторитарни режими могат да се похвалят. Всички други авторитарни лидери доказано довеждат страните си до висока инфлация и обедняване, война и обедняване или и двете. Това осъзнаване е важно, защото означава, че трябва да спрем търсенето на силния политик спасител, а вместо това да градим институции и процеси, които дават шанс на политици с технократски умения да правят добри икономически политики.

Второ, всеки българин трябва да осъзнае, че колкото и да е важен държавният бюджет и дискусиите около него, които представляват може би над 80% от икономическите дискусии в страната, богата държава не се става през бюджетна политика. Ако беше така, всички държави в света щяха да се богати.

Трето, богата държава не се става чрез стимулиране на потреблението. Потреблението може да е важен двигател на растеж за дадени периоди, както може да е двигател на растеж за вече развити държави, но то не е устойчив двигател за държави със средно ниво на развитие. Което води до най-важното осъзнаване:

В основата на трайно забогатяване са всички структурни реформи и политики, които водят до трайно увеличаване на броя и производителността на трудовата сила чрез инвестиции в образование, административни реформи, улесняване на правенето на бизнес, инвестиции в инфраструктура и насърчаването на инвестиции в индустрии с по-висока добавена стойност.

Накрая и не на последно място е осъзнаването, че в основата на икономическите чудеса в Югоизточна Азия, Ирландия и по-напредналите страни от Източна Европа са експортно ориентираните производства и услуги. Един цитат на Ручир Шарма, известен икономист, е показателен: "Днес Източна Европа си прилича с Югоизточна Азия по единствения доказан източник на дългосрочен растеж - производствената сила. Защото производствата могат да генерират регулярни приходи от износ, които да се реинвестират в нови фабрики и пътища, и по този начин производствата се превръщат в самоподдържащ се двигател на растеж."*

Горното осъзнаване е изключително важно, за да бъде насочена обществената енергия към правилните политики за насърчаване на инвестициите. Ако бъдат изпълнени в следващите няколко години, ще помогнат на България не само да се превърне в едно от най-добрите места за инвестиции в света, но и да се присъедини към клуба на богатите държави доста по-бързо от 30 години. Според последния доклад на Световната банка България би могла да стигне до средния БВП на човек за ЕС при поддържане на растеж от над 4% на година, за което е необходимо нивото на инвестиции да е над 25% от БВП на година. Някои от важните политики са в следните посоки:

Членство в Шенген и еврозоната. Това са фактори, които ще имат огромен положителен ефект за привличането на инвестиции в България и намаляването на разходите за българския бизнес.

Намаляване на административната тежест за бизнеса. България трябва да си постави няколко амбициозни цели в тази посока - да изследва къде в ЕС са най-кратките процедури в основни посоки за правене на бизнес и да ги репликира. Примерни индикатори са време за започване на бизнес, време за закриване и ликвидиране на бизнес, време за издаване на разрешително за строеж на фабрика и други. По отношение на леснотата на правене на бизнес България трябва да си постави за цел да бъде поне в топ 20 страни в света. Дигитализацията на процесите и издаването на разрешителни е в основата на тези политики. Както беше споменал един от бившите естонски премиери, има само два процеса в Естония, които не са дигитализирани - покупката на имот, защото хората харесват символиката на това да се подпишат на хартиен документ, и сватбите, защото е важно бъдещите съпрузи да се видят лично.

Изграждане на обособени индустриални зони във всяка българска община. Индустриалните зони трябва да се категоризират като обекти от национално значение и да се насърчат различни видове на собственост, държавна, общинска или чрез публично-частно партньорство. Индустриалните зони би следвало да се изграждат на принципа build it and they will come, т.е. да са налични, за да дойдат инвеститори, а не да се обещава на инвеститорите строеж на път, ако решат да инвестират.

Проактивно насърчаване на чуждестранни и български инвестиции. Цялостно нова рамка, която да приоритизира насърчаването на привличане и задържане на инвестиции със средна и висока добавена стойност. Това включва средства за инвестиционен маркетинг и нов закон за насърчаване на инвестициите, при който България се възползва от възможността, позволена от ЕС, за предоставяне на по-голяма помощ на инвеститорите, които инвестират в по-малко развити региони на страната.

Умна специализация и създаване на клъстери. България трябва да приоритизира и инвестира в някои от индустриите на бъдещето, за да може да създаде условия за тяхното развитие. Такива условия включват разширението на специалности в университетите, създаване на изследователски институти и много други. Подобни индустрии биха могли да са електромобилност, бъдещето на храните, технологии за зелена енергия, електроника и роботика, изкуствен интелект, а защо не и космически технологии. (Впрочем една от милиардните компании, за които ще работи Сия, вече съществува.)

Инвестиции в образование на университетско и гимназиално ниво. Инвестициите в образование трябва да са сегментирани така, че да адресират нуждата както от изследвания в областта на върховите постижения на науката, така и в предоставяне на базисни технически умения на гимназиално ниво чрез дуално обучение. Образованието трябва да създаде възможности за всеки българин да намери подходяща работа, независимо от условията, в които е роден.

И много други. Необходими са множество други гъвкави политики в зависимост от текущите нужди на икономиката. В настоящия момент е необходим внос на работна ръка, но това би могло да се промени. Останалите адекватни политики могат да доведат до нова структура на работната сила, при която много от сегашните работни места в индустрии с ниска добавена стойност просто ще изчезнат и ще бъдат заменени с нови такива, в индустрии с по-голяма добавена стойност.

На 9 август 1965 г. мечтата на Ли Куан Ю, бащата на модерен Сингапур, е разбита. Малайзия прекратява съюза си със Сингапур и изхвърля малката държава извън федерацията, от която е част. В телевизионно обръщение пред нацията Ли Куан Ю съобщава на сънародниците си със сълзи на очи, че вече са сами. Сингапур по това време е едно блато без ресурси и без ясна посока за развитие. България днес е в много по-добра изходна позиция от Сингапур или от Ирландия в началото на техните икономически трансформации. Икономическото чудо, което трябва да се случи, няма да е в резултат на усилията на един политик или на едногодишен държавен бюджет. То ще се случи, когато енергията на нацията е фокусирана в ежедневни стъпки и политики с една основна цел - подобряване на средата за инвестиции и инвестирането в бъдещето на всеки българин.

*Източник: Financial Times - "The rise of Eastern Europe is a forgotten economic success story", Ruchir Sharma, септември 2021