Следващите 30 | Нови финансови неволи – с иновации, но без кристален глобус

пандемията от ковид-19 и войната на Русия в Украйна, които създадоха неимоверни предизвикателства пред правителства, централни банки и обществото. Специфичното обаче за света на финансите е огромната намеса на политическата система в насочването на поведението

на играчите и регулирането им. Безпрецедентното печатане на пари от водещите централни банки за справяне с пандемичния шок беше невиждано досега и създаде много дисбаланси - инфлация и високи лихви, балони на пазарите на имоти и акции. Но усещането за вина на финансовия сектор за кризите, особено от 2008-2009 г., не е напуснало съзнанието ни.

Все още ефектът от повишените лихви в САЩ и Европа не е изконсумиран и той неминуемо ще доведе до икономически сътресения и проблеми за самите банки (част от тези проблеми от високите лихви се видяха при фалитите на няколко големи регионални щатски банки). В същото време станахме свидетели на рязко поскъпване на много акции на компании на водещите борси и последвало доста високо волатилно движение на цените им. Въпреки това и въпреки високата цена в лихви, която сега се плаща, до голяма степен може да се твърди, че "заливането" с пари по време на пандемията е предотвратило много по-сериозни кризи и сътресения.

Това неминуемо ще продължи да изкушава политическата класа идните години да прибягва до финансовата система за справяне с подобни шокове и така постепенно голяма част от финансовите играчи ще се превърнат в буфер и пожарникар в управлението на кризи, непредизвикани от самия финансов сектор, и това ще изисква нови умения и способности в арсенала на самите играчи.

Това, което ще доведе криптосвета във финансите, е издигането на бартерната търговия на ново технологично ниво (замяна на актив с актив), ще се утвърдят общества или групи, които ще взаимодействат помежду си без централизирана власт или авторитет, а множество физически активи ща станат по-ликвидни и взаимнозаменяеми чрез процесите на токенизация.

В същото време войната в Украйна и санкциите до голяма степен минават през затваряне на достъпа на определени фирми, лица и организации до европейската и американската финансова система. Подобни са тенденциите от преди войната по отношение на пране на пари и други престъпления. В този смисъл банките и финансовите фирми имат роля на превантивна полиция в днешния свят и това състояние ще се задълбочава в следващите години. Тежките и многобройни регулации, които ще продължат да се променят, изискват огромни инвестиции в бизнес системи и човешки потенциал, за да се справят финансовите играчи с тези свои нови роли. Това като цяло покачва цената за тяхното съществуване и съответно рефлектира върху таксите и комисионите, плащани от клиентите.

В същото време обаче изкушението да се лекуват социални проблеми с финансовата система ще налага куп ограничения и правила - като тавани на лихви или такси, изземване на моментната висока печалба от повишените лихви, безплатни сметки (в България вече има пример), субсидирани кредити за определени групи хора и т.н. Като цяло финансите ще трябва да "прожектират" в обществото много по-висока социална отговорност и загриженост, което невинаги съвпада с мисията на техните акционери за постигане на определена норма на възвращаемост на капитала по пазарен начин.

Същевременно "позеленяването" на финансовия сектор тече с пълна сила и това се отразява в собствените политики на играчите, но и най-вече в начина на обслужване, дялово финансиране и кредитиране на екологични бизнеси - позитивно или на "кафяви" бизнеси - откъсване от финансовата система. Този процес ще продължи, не само воден от политиките в този сектор, а и поради промяната на мисленето на много от клиентите, които ще търсят екологично отговорни банки, платежни платформи и инвестиции.

Тази група политически, социални и екологични фактори обаче създава фрагментация във финансовия сектор, която следва геополитическите тенденции и фрагментацията, възникваща в самата икономика - по темата има много интересна статия от Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. И така постепенно "Вълкът от Уолстрийт" ще трябва да се превърне в "зелен социално отговорен полицай".

Технологиите събуждат парите

Въпреки наличието на горните, да ги наречем, външни предизвикателства за финансовия сектор - развитието на технологиите реално оказва неимоверна помощ и е двигател за развитие на много нови бързи, лесни и иновативни финансови услуги. Последните години, включително с "помощта" на пандемията и дистанционната работа, се установи изцяло нова категория във финансите - финтех, чиито участници успяват да създадат бързи и евтини платформи за разплащания, депозити, кредити, застраховки и т.н.

Използването на дигитални решения, основно на мобилни приложения, създава условия за включване на много нови потребители във финансовата сфера, които или са били извън банковата система, или са я ползвали по неволя. Този процес ще продължи да се развива, като в близките години самите социални мрежи и платформи, телеком оператори и производители на мобилни устройства ще се превърнат в първия и най-лесен достъп до финансовата система. Това в момента се вижда с Apple Pay, Google Pay, WeChat, X (бивш Twitter) също пуска разплащания. Това застрашава хегемонията на традиционните играчи като банките и съответно някои от тях ще изчезнат, а други ще се адаптират. Мощта на социалните платформи им дава лесен достъп до клиенти за финансови операции, ако успеят да създадат потенциал и спазване на регулациите.

Тук фрагментацията във финансите се случва по бизнес линия и след няколко години ще се установят сериозни специализирани играчи в разплащания и валутна конвертация, спестявания и чисто кредитни платформи. Универсалните банки може да имат капиталова сила, регулаторна експертиза, но са много по-бавни и тромави от социалните платформи и финтех компаниите.

Технологиите от по-ново поколение като обработката на големи масиви данни в облачното пространство и AI носят заряд от новости при вземането на решения, изпълнението на операции и сделки и като цяло аутсорсването на множество финансови операции от хора, съвети, комитети, бордове към машинни и софтуерни алгоритми. Банките и банкерите ще станат невидими, но техните услуги ще стигат до нас през апликацията или платформата, която ползваме най-често, и ще са интегрирани в нея, т.е. ще си свършим финансовата задача, без да се налага да се местим от едно дигитално място/апликация към друго. И самите компании, които ползваме или в които инвестираме, ще са привлекателни за нас, ако носят в себе си духа на иновациите, AI и т.н.

Технологичните решения в същото време ще създават голямо неравенство при финансовите играчи и тези, които нямат хората, капитала или визията за нови решения, постепенно ще отпаднат. Въобще като цяло технологичната революция създава икономически и чисто ментални неравенства, като големи групи хора са подвластни на грешни или фалшиви новини или продукти, а това води до усещане за несправедливост и сътресения. В този смисъл по тази линия отново ще сме свидетели на засилени регулации и намеса на политиците с оглед да връщат чувството за справедливост.

Основният проблем обаче е, че дори във водещите държави политиците и регулаторите изостават от бурното развитие на технологиите и догонват със своите закони или наредби, а това е рецепта за нови несправедливости и кризи.

На фона на всички тези предизвикателства, като добавим развитието на криптосвета, картината занапред става доста интересна. Извън всекидневните емоции за цените на биткойн или етериум и на хилядите производни криптовалути решенията, които се създават в публичния криптоблокчейн, сериозно влияят и на поведението на традиционните финансови играчи. Възможността за светкавични трансфери на всякакво количество стойност директно между самите участници, необратимостта на сделките, възможността за самоорганизация и автоматизация на стимулите в определените групи криптообщества показват как един финансов свят може да се развива без правителства или централни банки или въобще без посредници. За съжаление в момента основните централизирани посредници в криптосвета - борсите, са и неговото слабо звено. Но без тях навлизането на нови играчи е почти невъзможно.

Също така криптообществото не е безчувствено и по енергийните теми, което води до осъзнати решения за намаляване на енергията, която се ползва за поддържане и калкулиране на транзакциите - т.нар. копаене. Неслучайно етериумският блокчейн премина на нов консенсус протокол, като намали необходимата енергия за поддържане на мрежата с над 90%, и тази тенденция неминуемо ще повлияе на "копаенето" на биткойн.

Това, което ще доведе криптосвета във финансите, е издигането на бартерната търговия на ново технологично ниво (замяна на актив с актив), ще се утвърдят общества или групи, които ще взаимодействат помежду си без централизирана власт или авторитет, а множество физически активи ща станат по-ликвидни и взаимнозаменяеми чрез процесите на токенизация.

Опит за кристален глобус

Така че очакват ни 30 години на невидими, зелени, отговорни, фрагментирани, достъпни, технологично превъзходни финанси, но разлюлявани от кризи и политически решения. Финансов свят, в който нашият достъп до тези услуги ще е персонализиран, но основан на информацията от големи масиви данни и социални мрежи, а не на разговор с личния и частния банкер.

Инвестирането ще е персонализирано в компании, които ни харесват, но автоматично избрани от алгоритъма и със суми, които друг алгоритъм избира като подходящи за нас, и през посредници, отново избрани от социален протокол или алгоритъм. Ще имаме много емоция и групово поведение. Но за нас остава все пак да се възползваме от това развитие чрез самообучение и фокусиране в нещата, с които добавяме стойност за други хора - нататък размяната и трансферите ще са автоматични.

Очаква ни разделен свят, като в едната част от него ще доминират електронните пари и криптотокените, и с различни мостове, комуникиращи към различните и понякога несъвършени системи, ползващи другите общности. Ще трябва да се справяме с много волатилни променливи и затова трябва да сме и технологично, и информационно грамотни и "Капитал" е вече 30 години пътеводител и ще бъде важна платформа за финансово ограмотяване.

За България през следващите 30 години се надявам все пак да влезе в еврозоната и европейския банков съюз и да запази позиции в тази или подобна система на колективна финансова сигурност.