Следващите 30 | Все по-трудно ще различаваме истината от лъжата

Проблемът с кратките видеа, тип съдържанието в TikTok, е, че те залагат повече на наслагването на образи, т.е. често извадени от контекст събития, които реално са се случили. Това е класическа визуална пропаганда, която трудно се оборва само с проверка по линията на "случило се е - не се е случило".

В тази връзка стандартният "фактчекинг" ще бъде все по-малко ефективен. Тук вече трябва да се намеси по-скоро добро визуално разказване на случилото се, с хумор или атрактивни визуални послания.

Към днешен момент най-активно като мрежа се развива TikTok и точно през нея се разпространяват много пропагандни и манипулативни видеа. Тя е много удобна за тази цел, тъй като кратките и емоционални видеа не могат да бъдат оборени лесно с факти. Те залагат на бързите реакции и въображението, правят препратки, наслагват образи. В тази посока тийнейджърите са основен таргет на дезинформация през TikTok, което в бъдеще ще доведе до едно незряло политизиране на младежите.

От друга страна, най-ефективният начин за борба с този тип пропаганда остава единствено развитието на критично мислене и медийна грамотност в обществото.

Методите, които са реалистични, са заложени в европейска директива по темата, която правителството на България е длъжно да прилага. Те са свързани с развитието на медийната грамотност през образователната система и обществените медии. Отделно в бъдеще трябва да се работи много с възрастните хора през различни центрове и неформални групи, и особено в малките регионални градове.

За момента образованието ни не отговаря на тези предизвикателства. Досега не е развивана стратегия как медийната грамотност може да бъде развивана в клас, нито как учителите да се готвят систематично и ефективно по темата. Медиите имат водеща отговорност за развитието на медийната грамотност и за щастие вече се появяват подобни инициативи за проверка на факти в някои от големите национални медии.

От една страна, вече много хора разпознават дезинформацията, имат базови умения да проверяват това, което са прочели или чули, и полагат усилия срещу разпространението на дезинформация. Тази дистанция между информираните хора и податливите на дезинформация или пропаганда вероятно ще расте най-вече заради балоните в социалните мрежи.

Трудно е да се направи обобщение дали на журналистите ще им е все по-сложно да откроят истината. Има много колеги, които участват в обучения по проверка на фактите. Има и много, които не проверяват информацията, която публикуват.

Например платформата ни Factcheck.bg има много последователи, които споделят в социалните мрежи нашите публикации, свързани с извършени проверки. От друга страна, темата "фалшиви новини" беше много успешно използвана от разпространители на дезинформация, за да обвинят, че медиите, особено големите и обществени, са всъщност истинските разпространители на пропаганда и промотират дневния ред на едно световно задкулисие.

Тази теза успя да спечели много хора, които смятат, че различават истината от лъжата, но всъщност те просто не вярват на традиционните медии и черпят знанията си изцяло от социалните мрежи и специфични групи за разпространение на невярно съдържание.

Как обществото ще се информира или ще се дезинформира след 30 години? Най-вероятно през чиповете на Бил Гейтс, които е инжектирал в комарите, ще се случват и двете!