Следващите 30 | Булевардът на бъдещето пак ще има дупки

Истината е, че градовете не се променят толкова бързо или толкова драматично, ако не се случи някое бедствие, което да заличи голяма част от тях, или ако не са построени изцяло наново (като например саудитския опит The Line). Една от причините е, че са съставени от части, които са с дълъг живот - сгради, улици, паркове, канали. Друга е, че са населени с хора. А хората харесват промяната по телевизията, но принципно не я толерират твърде много в местата, в които живеят (както сте открили и сами, ако участвате в среща на входната си асоциация).

Затова, както казва пред Vox един от водещите изследователи, проф. Ричард Флорайда, градът на бъдещето ще изглежда "забележително подобен" на това, което имаме сега. Доказателство за това е кратката анкета, която направихме сред хора, занимаващи се с развитието на градове от различни континенти (виж долу).

Но все пак няколко важни съставки ще са различни и въпреки че надали ще летим и живеем в небесата, градовете ще се променят.

Тук е важно да се посочи, че "градовете" е толкова общ термин, че не означава нищо. По-голямата част от човешкото население вече живее в такива - към 2050 г. това ще е около 70%. Тези градове и логиката им на развитие се различава - метрополисите на Азия имат малко общо с централноевропейските столици, а разпръснатите метрополии на САЩ - с бурно растящите латиноамерикански агломерации. Докато много стари градски ареали ще се свиват, тези в Африка ще растат бурно - чудовищният мегаград около нигерийския Лагос например се очаква да наброява над 30 млн. души и над 40 с всички негови околности. Логиката на развитие, както и проблемите там обаче ще са коренно различни от тези тук.

Затова да започнем с фокуса върху региона, който най-пряко ни вълнува - Европа.

Демографският меч

Намаляването на населението е отчетлив процес тук, където продължава вече десетилетия, но други части на континента също са зависими от него - предимно в периферията от Италия и Испания до Финландия. Според изследване на Joint Research Center на Европейската комисия над половината европейски градове ще се смалят като население в следващите десетилетия.

Казано просто, повечето градове ще продължат да стават по-малки, а няколко центъра ще растат. Това ще засилва миграцията към тези центрове, допринасяйки за намаляването на другите, тъй като мигрирането се върши предимно от младо население в детеродна възраст. Вероятно е този процес да бъде забавен на дадени места и дори обърнат в няколко изключителни случая, които положат много усилия за това, но е слабо вероятно да бъде спрян.

България впрочем е европейски лидер в смаляването - от изследваните страни тя има най-много смаляващи се функционални градски ареала. Към 2050 г. градовете, записани като родни в личните карти на тогавашните българи, ще са много по-малък брой от тези сега. Това ще значи, че градове като София, Пловдив, Варна и евентуално още няколко центъра ще трябва да променят не само планирането на услугите си, но и начина, по който се управляват: те ще стават все повече метрополии, с много сателитни градове, за които ще е важно да координират общите си политики - от здравеопазване и транспорт до строителство и образование.

Стари, но важни

Това ще значи нов тип градоустройство, което да отговори на това предизвикателство - правенето на сградите по-достъпни, прокарването на градски транспорт и изобщо планирането на услуги, които да са достъпни за възрастни хора. Най-видимата промяна вероятно ще се случи в тази насока. От години например функционират сдружения като 880 cities на бившия зам.-кмет на Богота Гил Пенялоса, които работят с различни градове по света, за да ги направят достъпни за всички - от 8- до 80-годишни. Идеята е, че един град е универсален само ако всички могат да го използват адекватно.

Впрочем една от причините за намаляване на раждаемостта, която рядко се коментира, е именно урбанизацията. Изключително сложно и скъпо е да се отглежда многодетно семейство в среда, където всяко допълнително дете значи още (скъпо) място, още (дълги) пътувания и още разходи за всичко. С други думи, правенето на градовете по-достъпни за многодетни семейства и за стари хора би решило два проблема наведнъж и най-умните градове ще се онези, които успеят да комбинират тези подходи.

Умни или уютни

Първо, защото авторитарните режими по света показаха, че това е особено ефективен начин за контрол, и страховете на хората се събудиха. В Китай, който е най-напред в тази област, покрай контрола на пандемията се случиха немислими доскоро неща - цели квартали бяха проверявани щателно по име, затваряни и контролирани. В Торонто например, където подразделението на Google Sidewalks Labs искаше да вземе цял квартал и да го направи витрина на това как данните могат да управляват град, под натиска на местната общност общината спря проекта.

И второ, данните са чудесно нещо, но изкуственият интелект сам по себе си никога не може да направи един град по-добър. Хората, които го населяват и които го управляват, могат. А те, изненадващо, невинаги са рационални създания и понякога просто харесват уюта повече, отколкото подредеността. Градът не е компания - неговите жители не са потребители. Един хубав тротоар и една пейка на правилното място понякога е далеч по-умно решение за даден квартал от която и да било модерна технология.

Кол(и)ела?

Затова е разбираемо, че някои развити градове като Осло и Дъблин стигат дотам да планират пълна забрана за централните си части. Други, като Хелзинки например, искат да предоставят "мобилност на повикване", която да направи излишна частната кола.

След пандемията започна скоростното налагане на позабравени форми на мобилност - велосипеди и ходене пеш, както и нови - моторетки, тротинетки и други.

Ако откъм Европа тази битка изглежда ако не равностойна, то поне възможна, в огромна част от света тя дори не е започнала. Мегаполисите на Азия и Африка например трудно ще се откажат от автомобила - първо като начин на придвижване в разпокъсаната градска джунгла, пълна с претъпкан и несигурен градски транспорт, но и като статусен символ.

Би било чудесно, ако всичко можеше да се реши с нов масов транспорт, но малко страни могат като Китай да строят високоскоростна линия всяка година (България например вече 14 години не може да завърши една).

С други думи, колите изобщо няма да са изчезнали от градовете ни и през 2050 г.

Празни офиси, пълни домове

Компаниите искат да ги напълнят отново. Хората обаче не изглежда да искат. Изследване на Joblist в САЩ показа, че 49% от милениалите искат да работят дистанционно. Изненадващо, следващото поколение е доста по-отворено към работата с други хора - само 27% казват, че искат напълно дистанционно. И все пак, пълно или не, дистанционната работа е тренд, който няма да си отиде.

Така е възможно все повече градове да видят трайно намаление на тази най-устойчива останка на ХХ век - дългото пътуване до работа. Това върви ръка за ръка с местенето на хора извън големите градове - нещо, което се случи и в България. Тук обаче е важно да се направи уточнение.

В началото на пандемията имаше много предсказания, че големите градове са напът да умрат, изпразнени от работната си ръка и живота си. Нищо подобно не се случи, нито ще се случи в бъдеще. Центровете, за които стана дума, ще продължат да процъфтяват.

Начинът, по който хората ги използват и живеят в тях обаче, ще се промени. Николъс Блуум, икономист от "Станфорд", изчисли, че 12-те най-големи американски града са загубили почти милион жители, повечето от които са отишли в околни предградия. Според доклад на ОССЕ за Европа същата тенденция е налице - хората се местят, но не на село, а в средни градове и такива, които са близо до големите.

С други думи, желанието за живот извън най-скъпата и натоварена градска част е явно, но пълното откъсване не е желателно.

Затова най-интересната тенденция ще е оформянето на по-малки квартали и градове около метрополиите, които имат всичко необходимо за работа и живот, свързани помежду си с ефективен транспорт. Това освен добре дошло за строителните предприемачи е позитивно и за градовете. Хонконг например харчи 5% от своя БВП, за да движи хора и стоки в своите рамки. Разпръснат град като Лос Анджелис харчи над 40%.

Климатът

Пожари, наводнения, урагани винаги е имало, но всички те засилват честотата и мощта си. Вече наблюдаваме отлив на туристи от места, на които се предполага, че лятото ще е твърде горещо. Дали в скоро време няма да наблюдаваме онова, за което се говори от десетилетия - отлив на жители от места, на които е все по-трудно да предвидиш климата?

При всички положения през 2050 г. картата ще изглежда по различен начин, а времето ще е все по-сериозен фактор в това кои градове как се развиват. Тук истински умните градове ще правят каквото зависи от тях, за да омекотят въздействието на природата - било то със зелени покриви, попивни площи и други, но светът отново ще е разделен на скорости: в повечето градове по света такива мерки са желателни, но те все още не могат дори да оправят канализацията си (загубите по нея в сравнително развитата България например достигат 80%).

В този смисъл ефективността на местната власт ще се вижда все повече не в категориите "добра" и "корумпирана", а "способна" и "неспособна" да спасява живот и собственост. А градовете - като места, които имат бъдеще, и такива, които не.