Най-големите компании за горива: Украинска експлозия и удвояване на бизнеса (нова таблица)

Най-големите 30 компании в сектора са отчели с 82% повече общи приходи на база предходната година, като от 17.7 млрд. лв. те нарастват на 32.4 млрд. лв. В голяма степен ръстът на оборотите се дължи на продажбите на украинския пазар, но и на високата цена на петролните продукти миналата година. Общата печалба пък е над 607 млн. лв. при 554 млн. лв. за предходната година. Или скокът в оборотите не намира същото отражение в печалбите.

• Най-големите сто компании: Рекорд в приходи и печалби за 2022 г.
• Пълната класация вижте тук.

Всички към износа

Износът на дизел от България за Украйна се обособи като основната тема през изминалата година в сектора, привлече и вниманието на международни медии. Той започна логично и пазарно. След нахлуването на Русия на украинска територия се появи огромно търсене на горива и тъй като в съседна Румъния има недостиг на дизел, още в началото на войната към българските търговци заваляха много запитвания от страна на украински играчи и започнаха опашките с цистерни при Русе.

Украинският пазар даде възможност и за добри печалби поради ценовото предимство на българската продукция на "Лукойл Нефтохим Бургас". Междувременно след налагането на санкциите на Русия цената на руския петрол се срина. Това доведе до преминаване на бургаската рафинерия към 100% работа с руски нефт и ценово предимство на продукцията, продавана от търговеца "Лукойл България".

Ценовата политика на руската компания в България и леко по-ниските едрови цени спрямо съседните пазари направиха местния пазар изцяло руски и неатрактивен като маржове. Така всички се ориентираха още повече към износ. Страната получи две години отсрочка по отношение на вноса на руски петрол, в които да има време да елиминира тази си зависимост и да започне да диверсифицира доставките. Това доведе до друг голям казус - ще може ли страната да продължи да изнася и след като Европа напълно затвори вратите си за руски готови продукти, което се случи на 5 февруари тази година. Износът на дизел за Украйна обаче беше официално разрешен от Брюксел и разписан в деветия пакет от санкции, като тиражираното обяснение беше, че така ще се помогне на украинските фермери.

Годината обаче едва ли ще се повтори. Износът към Украйна замря рязко през февруари и през следващите месеци се случваше в по-малки обеми, като от началото на годината до края на август по данни на НСИ за Украйна е отпътувал дизел за 520 млн. лв. Първоначалните обяснения за спада на износа през пролетта бяха няколко. Войната срина украинската икономика и търсенето на горива намаля. В Украйна се случи и презапасяване, като това в комбинация с първото доведе до замръзване на търсенето. Междувременно други държави износителки, като Турция например, понижиха цените си, а и вносът през пристанището в Констанца дава логистично ценово предимство. Търсенето на неруски горива се засили. Имаше и проверка в Москва на руската "Лукойл". На финала през есента на тази година стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (СБУ - украинската ДАНС) е вкарала редица локации в България в забранителен списък, като Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Бяла и т.н. В началото на ноември там влезе и обособилият се като топ износител "Инса Ойл" и базата на компанията в Белозем.

Големи и в Украйна

През 2022 г. износът се извършваше от около десетина български компании - складодържатели и износители, които купуваха на местния пазар гориво от търговеца на едро "Лукойл България". Приходите на руската компания нарастват със 128% до 7.3 млрд. лв. (но включват и продажбите на дребно в български бензиностанции).

Сред насочилите се към износ и фигуриращи в класацията на най-големите (още няколко локални играча в България са били доста активни) бяха русенската "Булмаркет ДМ", която расте като оборот със 166%, "Сакса", която вдига продажбите с 32% и се подрежда под номер 3 с 2.6 млрд. лв. оборот, старозагорската "Зара - Е", при която приходите се увеличават с 68%, и "Петрол" с неговите 58% ръст.

Последната през миналата година - групата на Гриша Ганчев, създава две дружества с експортна насоченост - "Петрол експорт" и "България карго рейл", а пристанищен терминал "Петролен Терминал Варна" се обособи като основна втора врата за горива и алтернатива на порта на "Лукойл Нефтохим Бургас" - "Росенец".

Сред компаниите, които успяха да разгърнат силно дейността си през изминалата година, благодарение на голямото търсене на горива от Украйна е и "Джи Ти Ей Петролиум". Приходите на търговеца от русенския град Бяла растат от 69 млн. лв. на 311 млн. лв.

Един от играчите през изминалата година организираше експорта самостоятелно - "Инса ойл" на Георги Самуилов, като внасяше също самостоятелно с танкери. Компанията има бази в Белозем, Бургас и Русе и приходи 1.9 млрд. лв. за 2022 г. и ръст от 109%, което я нарежда на пето място в класацията. Печалбата пък е 19 млн. лв. Друга голяма компания в подреждането от групата е "Инса Порт", като тя оперира базата в Русе. За 2022 г. дружеството е с 974 млн. лв. приходи. Холдингът на Самуилов развива и търговия на дребно, като тя е концентрирана основно в дружеството "Севи ойл", което за 2022 г. има 144 млн. лв.

По думите на Самуилов пред "Капитал" преди около година за 2022 г. той е внесъл около 1 млн. тона горива и е държал 25% от пазара, като вносът е от Русия. В този период той на практика ползва дерогацията, дадена на страната по линия на вноса на готови продукти. За Украйна компанията му изнася 30-40%, а останалото са вътрешнообщностни доставки, каза тогава той.

"Инса ойл" има рафинерия в Белозем в община Раковски, където има инсталация за сероочистка на газьолови фракции. Според информация от пазара вносът на "Инса ойл" е през големи международни трейдъри и е на дизел (газьол със сяра до 0.001%) и газьол (със сяра между 0.001% - 0.002%), като последният минава през сероочистката в Белозем и излиза дизел Евро-5, и от този момент нататък се води европейско производство.

Извън износа

С по-умерен ръст от 23% и приходи от 651 млн. лв. е свързаната с Младен Михалев-Маджо "Бент ойл", която според източници от пазара не е била сред активните в износа, но е абонирана за големите сделки с обмена на горивата на Държавния резерв.

Със срив от 30% на приходите е веригата на Веселин Марешки VM Petroleum, която развива бизнес през дружеството "Трейднет Варна" и попада под номер 25. През миналата година няколко от обектите на веригата бяха продадени, като пред "Капитал" Марешки заяви, че върви към "намаляване и разпродаване" на бизнеса и че е взето решение за приключване.

Кой е номер едно

Лидер в класацията на най-големите в сектор горива за втора поредна година е производителят на биодизел "Астра биоплант". Русенската компанията има приходи близо 7.7 млрд. лв. за 2022 г. Това е ръст със 130% за компанията от Сливо поле. Големият скок на оборота през изминалата година при "Астра биоплант" идва по всички възможни направления, а мощностите са били натоварени 85%.

Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Основният пазар на биодизела са съседните страни, като в България почти няма такъв. При суровите масла скокът е бил два пъти и половина - от 102 хил. тона на 282 хил. тона. Свежите масла традиционно намират пазар в чужбина. А ръстът на цените е бил 27%. За 2022 г. печалбата на "Астра биоплант" е 124 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв.

"Астра биоплант" е в една група с друга голяма компания в сектор горива - "Булмаркет ДМ", която има приходи 1.1 млрд. лв. и 166% ръст. Търговецът на горива е в групата на местните компании, отговорили на голямото търсене на горива от Украйна, като има и добро логистично предимство.

Русенската група е базирана на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, на брега на Дунав и в Сливо поле. Създадена е от Станко Станков, като двете основни направления - производството на биодизел, от една страна, и търговията с горива и логистиката, от друга, са разпределени между двамата му синове - Деян и Младен.

В групата има над 20 компании, като освен двете големи в нея попадат още и заводът за сурови растителни масла и шрот "Олео протеин" и вторият завод за биодизел и фармацевтичен глицерин "Оберьостерайхише биодизел България", както и наетият завод "Хай протеин" в Провадия, жп превозвачът "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н.

Промяната за "Лукойл"

Подгласник в класацията на най-големите компании в сектор горива за изминалата година е "Лукойл България". За изминалата година компанията има ръст 128% и приходи 7.3 млрд. лв., идващи както от скока на цените, така и от ръста на продажбите. Дружеството отчита близо 150 млн. лв. печалба, невиждано число от години. На трето място е другата руска компания - производителят "Лукойл Нефтохим Бургас". Рафинерията е с приходи 2.1 млрд. лв., ръстът е 89%, а печалбата - близо 130 млн. лв.

От началото на тази година рафинерията спря работата си на ишлеме и прехвърли икономическата си дейност и печалбите си в страната, спирайки да работи за дъщерното на руската група Lukoil Benelux. До това се стигна, след като през есента на миналата година "Лукойл Нефтохим Бургас" обеща на служебното правителство да плати големи данъци в България през тази година, ако се издейства износът на продукти от рафинерията пред Брюксел. Тоест върна се към предишната схема - рафинерията купува, преработва и продава на "Лукойл България", с която пък имат договори останалите търговци на едро на пазара тук. По този модел се работеше до края на 2020 г., като дълги години рафинерията беше на огромна загуба и не плащаше данъци.

В края на 2022 г. бургаската рафинерия внесе 73 млн. лева от приетото допълнително облагане с 33% на свръхпечалбата през 2022 г. През тази година данъкът свръхпечалба беше увеличен на 50%. Междувременно КЗК наложи глоби на българските компании на "Лукойл". Първата беше за близо 70 млн. лв. за господстващо положение на пазара на горива чрез налагане на ценова преса спрямо конкурентите, а втората беше рекордна - 195 млн. лв., и е за господстващо положение на пазара на складовете. Държавата реши да си върне и нефтеното пристанище "Росенец", както и да има особен представител в "Лукойл Нефтохим Бургас".

Бъдещето на руската компания в страната остава основна тема през настоящата години, като въпросът ще продължи да се развива и през 2024 г., като редица законодателни промени направиха бизнеса й все по-труден в страната. Темата за евентуалната й продажба засега е в полето на догадките. На база последните консултации между управляващите спирането на вноса на руски петрол трябва да се случи до началото на март, а износът на определени продукти от рафинерията да приключи до Нова Година, което се очертава като казус.

Въпросите са много: как рафинерията ще диверсифицира доставките си, с какъв капацитет ще работи, какъв ще е ефектът за пазара, колко мащабно ще е сътресението и на каква цена за потребителите.

Годината на големите пари

За големите международни западни компании годината беше повече от успешна, като компаниите им майки постигнаха рекорди при печалбите си и преливат от средства.

Shell отчете рекордна печалба от близо 40 млрд. долара за 2022 г., над двойно повече от предходната година и най-високата от над един век, откакто компанията е листната на борсата. На българска почва веригата е с 51% ръст, като през тази година стана ясно, че "Шел България" разширява мрежата си, като наема пет бензиностанции на "Емко - М" в Пловдив.

С ръст 36% е "OMV България". В Румъния OMV Petrom обяви, че е открила нови запаси на петрол и природен газ, равняващи се на около три четвърти от общото ѝ производство през 2022 г. там. Румънското дружество е рекордьорът на страната за миналата година - то е отчело нетна печалба над 2 млрд. евро при приходи 11 млрд.

С 38% расте "Еко България", дъщерно на гръцката Hellenic Petroleum. През миналата година Hellenic Petroleum представи новото си лого и име - HelleniQ Energy, както и трансформацията, която се случва с фокус върху инвестициите в енергия от възобновяеми източници и намаляване на отпечатъка си върху околната среда.

Веселин Марешки започна разпродажба на бензиностанциите си Фотограф : Надежда Чипева

Новият петролен свят

Промените в петролната картина на Европа година и половина след началото на войната вече са драматични. Вносът на тези горива от Русия към март тази година вече е с 90% надолу в сравнение със средните нива през същия период на предходните три години, показаха данни на Евростат.

Мястото на Русия като доставчик на ЕС се запълва от алтернативни доставчици като САЩ, Норвегия, Казахстан, Ирак, Саудитска Арабия, Великобритания, Алжир и др. Данните показват, че след началото на войната съюзът повече разчита на вътрешна преработка на суровината и търговия на петролни продукти между държавите в съюза.

Москва пък започна да продава основно на Китай и Индия, но това ѝ носи по-малко приходи. Но превръща Индия в доставчик за ЕС на дизел, като големите маржове печалба остават там. Този внос се превърна в поредния петролен казус за Европа.

Колкото до цените, 2022 г. няма да се повтори и след първоначалните шокови нива суровият петрол Brent се движи около 75 долара за барел в сравнение със 120 долара преди година. Основната причина е свитото търсене, като през последните месеци очакванията за глобален икономически растеж бяха намалени, инфлацията задъхва потребителите в Европа, а в САЩ има опасения за предстояща рецесия.