Топ 50 на компаниите с най-нисък дълг: Готови за затягане

Уцелването на точния баланс граничи с изкуство и определено за всеки сектор си има специфика. Все пак като цяло от събраните от "Капитал" данни за едрия бизнес в страната се вижда, че средното ниво на съотношението задължения към активи остава близо до сравнително умерените 50%, като за същата извадка дружества сумарно леко се свива спрямо 2021 г.

Влияние за това има силното представяне на икономиката през 2022 г. Донякъде неочаквано отърсването от шока от започналата война в Украйна беше бързо, а негативните сценарии за недостиг на енергия в Европа не се реализираха. Така всъщност не просто ръстът на БВП беше ревизиран нагоре, а и за много бизнеси годината донесе добри печалби, а оттам и повишение на капитала. Същевременно покачващите се лихви правеха тегленето на нови заеми относително по-неизгодно и нормално фокусът се измести повече към погасяване на настоящите заеми вместо към теглене на нови.

Шампионите - близо до нулата

Компаниите, които практически не ползват заемен ресурс, са разнообразни. Често на върха на класацията се озовават просто междинни холдингови дружества, които почти нямат собствени персонал, дейности (и съответно разходи), но получават огромни приходи от дивиденти. Такъв е случаят и с тазгодишния номер 1 "Селл" - дружество, което пряко притежава акциите на добивната компания "Елаците-мед".

• Пълната класация вижте тук.

Другият тип бизнеси, които обичайно не се нуждаят от дълг, са непроизводствени сектори, където няма нужда от съществени активи, но същевременно има висока норма на печалба. Тук например могат да попаднат различни разработчици на софтуер, системни интегратори и т.н. Второто място в подреждането е за "Индустриален софтуер" - компания, която предлага решения за автоматизация с пазар в цял свят. В последните години тя расте ударно, като приходите й за 2022 г. са 88 млн. лв., а печалбата - близо 41 млн. лв. При тези показатели и сравнително скромните нужди от оборотен капитал компанията логично не се нуждае от дългове.

Миналогодишният лидер по нисък дълг, а сега №3 - "Салина 7", е дистрибутор на горива, масла и акумулатори, който обслужва предимно големи корпоративни клиенти. Компанията е малка откъм персонал и реално е по-скоро посредник, стъпващ на добри взаимоотношения и обслужване, който също няма нужда да блокира много средства в складови наличности.

В класацията традиционно попадат и други търговци като местното дружество на веригата за играчки Jumbo и супермаркетите "Фантастико".

Другият типичен представител са установени предприятия от зрели индустрии - торови предприятия ("Неохим" и "Агрополихим"), циментови заводи ("Златна Панега") и др. Там паричните потоци са в голяма степен предвидими и обикновено са достатъчни да покрият амортизацията на машините и евентуални модернизации.

На другия край на спектъра

В дъното на таблицата на най-задлъжнелите компании би трябвало да са и тези, към които да има особен фокус, тъй като нивата близо до и над 100% дълг към активи вещаят проблеми с обслужването. Това не е непременно така и често има особености. Например операторът на столичното метро "Метрополитен" при едва 0.7 млн. лв. собствен капитал има над 3 млрд. лв. пасиви. Тук обаче не става толкова въпрос за реални заеми, тъй като метрото в голямата част се строи с евросредства и огромната част от тази сума в отчетите на компанията е класифицирана като безвъзмездни средства, предоставени от държавата.

Добрата новина е, че в данните няма компании с отрицателен капитал, но това може да се отдаде и на изкривяване при събирането им - дружествата с по-проблемни показатели като цяло са по-малко склонни да споделят финансова информация.

Сред задлъжнелите дружества има и други държавни компании, където има изкривявания. "Български пощи" хронично е на загуба заради изпълняваните от него социални функции въпреки компенсациите от бюджета за това. Тук обаче също не става дума толкова за истински дългове. "Автомагистрали" пък е компанията, през която преминаха много от средствата (и скандалите) около инхаус възлагането в последните години. Там огромните пасиви са предимно аванси от АПИ за строеж на пътища, които тя на свой ред превъзлагаше на строителни фирми, заобикаляйки изискванията на Закона за обществените поръчки.

Също така впечатление прави и концентрацията около дъното на класацията на някои вериги бензиностанции. При тях обяснението е, че оперират със сравнително скромен капитал, докато поддържат големи наличности горива, които се финансират оборотно.

Енергийни размествания

И в номинално, и в реално изражение най-големи свивания на дълговете бележат електроенергийни компании от структурата на БЕХ, като и в двата случая става въпрос предимно за покриване на вземания от компанията майка. При НЕК понижението е с почти 1.5 млрд. лв., като съотношението дълг към активи се подобрява от 68% на 46%. При ТЕЦ "Марица-изток 2" погасените задължения са за близо 1 млрд. лв., а коефициентът се изменя от 81% на 27%.

И в двата случая текущата конкюнктура на свръхпечалби заради скока в цената на тока позволява тези еднократни ефекти, като те са особено съживителни за въглищната централа. В предходните години тя инкасираше загуби заради скъпата себестойност на продукцията й, която я принуждаваше повече време да не произвежда реално електричество, а да стои в готовност като "студен резерв". Но тази година ситуацията се обърна и дружеството отново продава на загуба.

Най-големият скок на задълженията също е в компания на БЕХ - "Булгаргаз". Там той е обусловен от рязко променилата се среда заради войната в Украйна и спрените доставки на газ от Русия. Част от реакцията беше да се увеличат запасите от горивото и да се осигурят и други източници. Резултатът е 1.6 млрд. лв. повишение на задълженията на доставчика, с които да се покрие ръстът на текущите активи. Те идват като заеми от държавата и компанията майка, а също и като ръст на текущите задължения към доставчици. "Булгаргаз" има и вече хроничен проблем да си събира вземанията от най-големия си единичен клиент - "Топлофикация София". Самата тя отчита 389 млн. лв. ръст на задълженията и влошаване на коефициента дълг/активи от 66% на 77%.

Ефектът на затягането

През 2023 г. вероятно компаниите с по-високи нива на дълг ще започнат и по-чувствително да усещат тежестта им. При банковите заеми за бизнеса вече отчетливо се вижда ефектът от затягането на паричната политика на ЕЦБ и лихвите растат. Голяма част от корпоративните заеми са плаващи и обвързани с Euribor, така че пренасянето е сравнително бързо.

Така за 2023 г. много компании ще трябва да предвидят и доста по-солидни финансови разходи в сравнение с тези, на които бяха привикнали в годините на евтиното и изобилно кредитиране. За някои от тях това може да се окаже и съществен допълнителен натиск върху оперативното представяне и да изпили печалбите, още повече ако прогнозите за забавяне на българската икономика и на външното търсене се материализират.

Засега обаче банковите данни към средата на 2023 г. не показват съществен стрес при обслужването на заемите и делът на лошите кредити всъщност продължава да се свива. Това, което ясно личи, е охлаждане на ръста в кредитирането и затягане на изискванията към кредитополучателите.