Компаниите с най-много активи: Инфлационно раздуване

Истинското изкуство е не да се трупа по максимално от всичко, а те да се балансират и оптимизират. Затова и да си най-голямата компания по активи или пък да отчиташ внушителен ръст не е непременно добър индикатор. А и във всеки случай много зависи от сектора, в който оперираш - трудно може да си добивна или индустриална фирма без внушително оборудване, но едно софтуерно дружество може да прави аналогичен оборот само чрез няколко лаптопа и в офис под наем. А и без него.

Все пак за едрия бизнес управлението на активите си остава ключово и този разрез може да е полезен. Събраните за К100 данни показват, че сред петдесетте най-богати на активи дружества ръстът се запазва почти без промяна (11.48% при 12.4% за 2021 г. с уговорката, че липсва информация за част от миналогодишните участници). В номинално изражение това са почти 9 млрд. лв. повече до 86 млрд. лв. Голямата разлика е, че този път това се случва в силно инфлационна среда и ако се гледа в реално изражение, в зависимост от това кой измерител за ценовите нива ползваме можем да стигнем дори и до спад.

Енергизирани от свръхпечалбите

За втора поредна година едни от основните фактори продължават да са генерирани от силните финансови резултати на енергийните компании заради високите цени на тока. Това важи с особена сила за държавните мастодонти в сектора. Така в топ 5 няма размествания, като Български енергиен холдинг (БЕХ) и три от дъщерните му дружества обсебват почти всички челни места сред най-големите притежатели на активи, като компания им прави единствено друго публично предприятие - собственикът на железопътната инфраструктура в страната НКЖИ (№4). Доминацията на сектора е видима и по друг показател, от топ 50 по активи 16 са негови представители, а ако се включат и горивата, делът ще достигне 40%.

• Пълната класация вижте тук.

Еманация на енергийния заряд на печалбите е БЕХ, в който през 2022 г. влизат 1 млрд. лв. дивиденти и над 700 млн. лв. финансови приходи, което го извежда на рекордна печалба. Това първоначално се пренася в ръст на активите до 8.4 млрд. лв. предимно по линия на кеша, който скача от 0.7 на 2.3 млрд. лв. Впоследствие обаче при одита бяха начислени обезценки на вземания, най-вече от дъщерния му "Булгаргаз", и така счетоводно се изпариха 1 млрд. лв. печалба и съответно активи. На обратния полюс е ситуацията в друга компания от структурата на холдинга - в "Булгартрансгаз" голямата част от скока в активите (с около 1.5 млрд. лв. до 7.9 млрд. лв.) идва от преоценки на имоти, сгради и съоръжения, но нагоре, и така всъщност тя оглавява тазгодишната таблица.

Държавната "Булгартрансгаз" оглавява класацията след преоценка на имоти и съоръжения Фотограф : Цветелина Белутова

Друг важен момент е, че голяма част от този бум в активите е временен. Първо, тъй като цените на електроенергията вече донякъде се нормализират, и пазарните аномалии вероятно ще стихнат и, второ, защото държавата почти сигурно ще изземе почти изцяло тази печалба под формата на дивиденти към бюджета.

Почти без празно

И макар голяма част от номиналния ръст да е движен от енергетиката, реално тя не е някакъв изолиран случай - активите се увеличават повсеместно, като от топ 50 едва 7 регистрират спадове. Най-голям ръст извън енергетиката например инкасира производителят на велосипеди "Макском", чиито активи скачат със 115% до 631 млн. лв. Бумът (най-вече при електрическите колела) в последните години изстреля приходите на всички български производители и ги стимулира да инвестират и в разширяване на капацитета. Но напоследък продажбите в сектора стагнират.

Най-голям ръст в топ десет пък отчита "Виваком" - 58%. При телекома обаче имаше и много еднократни събития, които могат да влияят - поредица придобивания, а също и от отделянето на част от инфраструктурата в отделно дружество.

Силни ръстове от по 40-50% има още при големите търговци на зърнени и маслодайни култури като "Олива" и "Севан". В началото на войната в Украйна с изстрелването на цените на международни пазари браншът се оказа сред облагодетелстваните.

Необичайно покачване на активите се вижда и при хранителните вериги като "Лидл" и "Кауфланд". Тук, разбира се, част от обяснението може да е продължаващото инвестиране в нови обекти, но вероятно по-съществено е инфлационното влияние - естеството на бизнеса им предполага поддържането на солидни запаси от стоки, които са купувани на по-високи цени.

Най-големият спад пък - над 50%, при "AES Марица-изток 1", се дължи на обезценка на активи. В отчета на компанията това е обяснено със Зеления преход на Европа и българския Национален план за възстановяване и устойчивост, в който се предвижда затваряне на въглищните централи до 2038 г. Затова мениджмънтът е анализирал притежаваните имоти и оборудване, като е преценил, че се налага да признае обезценка в размер на 730 млн. лв., което извежда компанията на солидна загуба от 530 млн. лв. Изглежда обаче, другите въглищни централи (държавни и частни) на този етап не споделят същия консерватизъм.

Настоящата 2023 г. вероятно ще предостави различна динамика. Очакваното забавяне на икономиката и възможни рецесии в основни търговски партньори вероятно ще свият бизнес активността и печалбите, а оттам е и органичният ръст на активите. Повишаването на лихвите вероятно също ще се отрази в намален апетит за инвестиции.

Какво ще е финално отражението обаче е трудно да се предвиди и ще е различно в зависимост от секторите и мениджърските решения. Например не е изключено в следващите отчети по-често да гледаме повече на ръста при активите (особено на текущите) като на лоша новина, тъй като то може да индикира залежала и трудна за реализиране продукция и/или трудносъбираеми вземания.