Най-големите енергийни компании: Пир по време на война (нова таблица)

Приходите на компаниите в топ 30 на сектора отново се удвояват (след подобен скок и през 2021 г.) и достигат невероятните 56.5 млрд. лева. Само за сравнение - през 2020 г. тридесетте най-големи дружества бяха генерирали 12.2 млрд. лева. През 2022 има цели 19 компании с приходи от над 1 млрд. лв. (при само 7 година по-рано). Сега седем са предприятията, които имат над 2 млрд. лв. приходи, а две дружества преминават прага от 6 милиарда.

Печалбите също се увеличават главоломно, като две компании - НЕК и ТЕЦ "Марица изток 2", отчитат над 1 млрд. лв. положителен финансов резултат и с това поставят национални рекорди по този показател. Само десетте най-големи компании имат обща печалба 3.9 млрд. лв. при под 2 млрд. година по-рано. Общо за топ 30 обаче ръстът е едва 35%, тъй като има няколко губещи дружества, които понижават средния резултат. Но загубите им са продиктувани не толкова от оперативната дейност, колкото от обезценки - вижте групата на губещите в енергетиката.

Като цяло случилото се в сектора през 2022 г. може да се определи като прецедент, който едва ли ще се повтори. От началото на 2023 г. ситуацията вече е коренно различна, енергийните цени се понижиха драстично, търсенето намалява и приходите буквално изчезнаха. Затова няма да е учудващо, ако видим спадове с 50% в следващата класация К100.

• Пълната класация вижте тук.

Държавната доминация

АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ТЕЦ "Марица изток 2", ЕСО, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" имат общо 23.2 млрд. лева постъпления за миналата година, което е почти половината от резултата на топ 30. Печалбата им пък е общо 3.38 млрд. лв., ако в сметката не се включи "Булгаргаз", което единствено е на минус (със 100 млн. лв.).

По 11500 лева на минута е генерирал АЕЦ "Козлодуй" през 2022 г. Фотограф : Надежда Чипева

Средно по 11 500 лв. в минута. Така са се движили приходите на АЕЦ "Козлодуй" през изминалата година. И въпреки че е продавала енергията си на два пъти и половина по-висока цена през 2022 г. спрямо предходната и има рекордни приходи от над 6 млрд. лв., ядрената електроцентрала отчита значително по-малка печалба - 729 млн. лв. Причината за този парадокс са плащанията в размер на почти 3.4 млрд. лв., които АЕЦ-ът е направил към държавата за осигуряване на средства за компенсиране на високите сметки за ток на бизнеса. Ако тези разходи не бяха направени, дружеството щеше да отчете над 4 милиарда лева печалба, каквато е реално сметката от оперативната му дейност.

Лидерът от 2021 г. в сектора - Националната електрическа компания, увеличава приходите си през 2022 г. само с 30%, поради което сега се нарежда на третото място в подреждането с приходи 5.27 милиарда. Печалбата обаче се увеличава с почти 70% и преминава границата от 1 млрд. лева. Това се дължи най-вече на продажбата на енергия от ВЕЦ-овете, чиито разходи останаха непроменени на фона на многократно увеличените продажни цени на борсата. Големият ефект от добрите финансови резултати е свиването на дълговете от 4 млрд. до 2.6 млрд. А при евентуална продажба на реакторите за АЕЦ "Белене", заради които са и част от дълговете на НЕК, показателите ще се подобрят още повече.

За съжаление по-сухата 2023 г. води до по-малко производство във ВЕЦ (понижението на годишна база е със 17% към 16 юли), което заедно с по-ниските продажни цени означава спад в приходите и печалбите.

С двойни приходи и значително увеличени печалби през 2022 г. са и държавните преносни оператори - ЕСО и "Булгартрансгаз". При тях ръстът идва най-вече от увеличени обеми електроенергия и природен газ, които са преминали по мрежата като транзит за съседните страни. Със сигурност през 2022 г. за ЕСО ще има спад на постъпленията, тъй като износът на ток от България буквално се срива - със 70% на годишна база към 16 юли. А причината за това са ниските цени на енергията и отпадналата необходимост от работата на въглищните ТЕЦ.

Странният случай на ТЕЦ "Марица изток 2"

Числата наистина са впечатляващи - постъпленията на дружеството са нараснали с цели 199% до малко над 4 млрд. лева, а печалбата достига 1.19 млрд. лева. В резултат на това пасивите (краткосрочни задължения, задължения към свързани лица и др.) намаляват до 580 млн. лв. при над 1.5 млрд. лв. година по-рано. През 2022 г. въглищната централа е погасявала дълга си към БЕХ по заема, сключен в края на 2021 г., като през януари т.г. е успяла напълно да изчисти задълженията си за общо над 1 млрд. лева към холдинга.

От началото на 2023 г. обаче ситуацията се обърна на 180 градуса и дори стана по-лоша от преди 2022. Централата отново не може да продава енергията си на борсата, тъй като разходите за производството й надхвърлят 330 лв./мВтч, а сделки се сключват на нива около 180 лв./мВтч. На практика от април държавната централа работи с едва 15% от капацитета си, а от данните за първото тримесечие се вижда, че приходите още тогава (през зимния период) се свиват с 30%. Това наложи държавата административно да осигури работа на ТЕЦ-а, като я включи в микса за регулирания пазар, което струва близо 700 млн. лв. - средства, които всички домакинства ще трябва да платят. Въпреки всичко е много вероятно компанията да завърши годината на загуба.

Новите големи търговци на енергия

Приходите на компанията за 2022 г. са над 6.02 млрд. лв. (спрямо 987.6 млн. лв. през 2021 г.). Въпреки това маржът на печалба остава под 3%, като печалбата е 40.3 млн. лв. (спрямо 17.7 млн. лв. през 2021 г.).

До известна степен и тук основен фактор за ръста са високите енергийни цени - дори от компанията посочват, че колебанията в цените миналата година са довели до по-високи разходи за хеджиране на риск, но има и чисто разрастване на дейността на "Акспо България". "В момента "Акспо България" оперира като търговски хъб на 15 европейски пазара. Компанията управлява над 30 лиценза за търговия с електроенергия и газ и обслужва над 150 клиента", казва изпълнителният директор Милена Виденова. За разлика от предишните години компанията вече активно участва и на българските енергийни пазари на ток и газ.

Другият подобен случай е на "МЕТ енерджи трейдинг България". До април 2022 г. тя беше възприемана по-скоро като дъщерна фирма на базираната в Швейцария MET Grоup с бизнес почти изцяло насочен навън, отколкото като местен играч. След спирането на газовите доставки от "Газпром" обаче компанията влезе ударно в публичното пространство, тъй като именно тя осигури първите количества алтернативен газ за България през гръцките LNG терминали.

По-късно през годината компанията продължи да доставя втечнен газ от "Булгаргаз", но и да участва директно на пазара на ток и газ в страната и региона. Което пряко рефлектира и върху приходите й, които нарастват четири пъти - от 730 млн. до над 3.7 милиарда лева. Консолидираните приходи от продажби на MET Grоup за миналата година обаче растат по-бавно - те достигат 41.5 млрд. евро при 18.1 млрд. евро през 2021 г. Общият търгуван обем природен газ намалява до 109 млрд. куб.м от 141 млрд. куб.м заради общия спад на потреблението в Европа. При електроенергията има лек ръст - от 65 на 67 TWh, включително фючърси.

"Предходната 2022 г. беше изключително турбулентна за бизнеса, а енергийният сектор се оказа един от най-засегнатите. Въпреки ценовата динамика и пренареждането на логистичните вериги за доставки в Европа, виждаме положителни резултати при енергийните компании, които прилагат гъвкави и адаптивни политики. Те не само че успешно преминаха кризата, но са приложили и механизми за постигане на устойчиви финансови резултати. Бих могъл да кажа, че дори и през първата половина на 2023 г. в Европа (респективно и в България) не се е възстановил нормалният ритъм на енергийните доставки, особено що се касае до пазара на природен газ. Това се дължи предимно на пренастройването на цялата верига като основна причина за волатилността на цените. Достигането до така необходимата стабилност би отнело може би година или две", обяснява Петър Филдишев, директор "Търговия с природен газ" в "МЕТ енерджи трейдинг България".

По отношението на съотношението газ-електроенергия в бизнеса на "МЕТ енерджи трейдинг България" за 2022 г. компанията е изтъргувала 4226 гВтч електрическа енергия и 11644 гВтч природен газ. Резултатите са консолидирани за българския и гръцки пазар, на които дружеството оперира.

Извън това в класацията на най-големите търговци на енергия (в случая електрическа) очаквано влизат дружествата на трите ЕРП-та - "Електрохолд трейд" (преди "ЧЕЗ трейд"), "ЕВН трейдинг Саут Ийст Юръп" и "Енерго-про енергийни услуги". Всички те буквално са удвоили приходите си, което обаче, изглежда, се дължи по-скоро на цените, отколкото на увеличаване на клиентите. При финансовия резултат компаниите се представят различно - първата го повишава почти три пъти, втората - с 80%, а третата отчита спад с една трета. Обяснението за това е в търговската политика и начина на сключване на сделки при силно волатилните цени през миналата година.

При снабдителите на въпросните ЕРП-та, които доставят енергия на регулирания пазар, също има значителен ръст на оборотите и печалбите, които обаче са най-изразени при "Електрохолд продажби" (преди "ЧЕЗ Електро България"). Тук най-силен ефект е оказало преминаването на много домакинства от отопление на парно и природен газ към електроенергия, което беше причинено както от повишените цени на газа, така и от страховете, които служебния кабинет разпалваше (газът поевтиня значително през октомври, ноември и декември 2022 г., когато започва отоплителният сезон, но повечето хора предпочетоха да използват електроенергия).

Групата на Ковачки

Основните нови фирми за търговия с електроенергия от групата около Христо Ковачки - "Юропиан трейд оф енерджи", "Номад енерджи къмпани" и "Хидро пауър ютилитис", обаче достойно заемат ролята на "Гранд енерджи". За 2021 г. те отчетоха 1.15 млрд. лв. съвкупни приходи, а през 2022-а само последните две вече имат 3.9 милиарда. "Юропиан трейд оф енерджи" все още не е публикувал годишен финансов отчет (въпреки изтичането на законовия срок), а от офиса на Ковачки отказаха да предоставят данните на "Капитал".

Коренно различно обаче е положението при производителите на енергия от групата на Ковачки - ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Бобов дол". На теория те би трябвало да са увеличили приходите си от продажба на електроенергия предвид пазарните цени. Реално обаче се случва точно обратното. "Брикел" например отчита спад от 20% в оборота и завършва годината с 4.5 млн. лв. загуба.

ТЕЦ "Бобов дол" също има по-малко приходи през 2022 г. спрямо 2021 г., въпреки че пазарните цени на тока бяха в пъти по-високи, а търсенето на ток - високо заради спрените газови мощности в региона. Или казано по друг начин, на пръв поглед въпросната централа е продавала по-евтино на някой, отколкото са били пазарните цени. От отчета на дружеството обаче става ясно, че конкретно приходите от продажба на продукция (електроенергия) растат с 65% от 128 млн. лв. през 2021 г. до 208 млн. лв. през 2022 г., докато останалата част от постъпленията и през двете години са дошли от съдебни дела, неустойки и продажба на пепелина. Но дори и това е много под средния ръст на борсовите цени на тока.

Затова пък от отчета на "Бобов дол" се вижда още, че основни клиенти са му "Номад енерджи къмпани" (с дял в продажните от 52%) и "Хидро пауър ютилитис" (с дял 28%). Те очевидно са купували енергията от централата на доста по-конкурентни цени спрямо борсата, при което може да се допусне, че печалбата се е формирала именно при търговците. Едно от обясненията за това може да е наложената от ЕК схема за изземане на приходи от производителите на енергия над определени нива. Продавайки по-евтино на близки фирми, ТЕЦ "Бобов дол" може и да е избегнал този нов косвен данък, чиято цел беше да се съберат средства за компенсиране на бизнеса заради високите цени на тока.

Дългосрочният договор на централата с "Юропиан трейд оф енерджи" за изкупуване на енергия в замяна на доставката на въглища обаче е прекратен, което може да е сигнал, че въпросното дружество вече няма водеща роля в бизнес групата около Христо Ковачки, след като през 2021 г. отчете близо 400 млн. лв. приходи.

Със 181% ръст на приходите в топ 30 на енергийните фирми през 2022 г. се нарежда и газовият търговец от групата на Ковакчи - "Тибиел". Компанията отчита над половин милиард лева оборот, но до голяма степен той е формиран от ръста на цените на газа, а не толкова от увеличени обеми на продажбите. По тази причина може да се очаква, че през 2023 г. оборотът на фирмата ще спадне значително. Основни клиенти на "Тибиел" са топлофикациите в Бургас, Плевен, Враца и Велико Търново, които също са част от бизнес групата на Христо Ковачки.

Като цяло динамиката не само в предприятията около Ковачки, но и в целия енергиен сектор, остава голяма. През 2023 г. със сигурност ще има много размествания в подреждането на фирмите по приходи, но ако не настъпи някакъв нов катаклизъм, те ще са с милиарди по-малко. Сред големите обаче може да се появят и нови играчи като големите соларни паркове, които бяха пуснати в последните месеци.