Най-големите работодатели: С криза за хора, но с бумтящи машини, IT и оръжие

В стоте най-големи дружества работят над 230 хил. души, или един от всеки десети на трудов договор в страната

В малко по-дългосрочен план пазарът на труда се променя структурно под натиска на два фактора - единият е навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията в определени индустрии, а другият - влошаващата се демография на България.
В малко по-дългосрочен план пазарът на труда се променя структурно под натиска на два фактора - единият е навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията в определени индустрии, а другият - влошаващата се демография на България.
В малко по-дългосрочен план пазарът на труда се променя структурно под натиска на два фактора - единият е навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията в определени индустрии, а другият - влошаващата се демография на България.    ©  Цветелина Белутова
В малко по-дългосрочен план пазарът на труда се променя структурно под натиска на два фактора - единият е навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията в определени индустрии, а другият - влошаващата се демография на България.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Пазарът на труда остава горещ, като заради недостига на служители заплатите растат двуцифрено.
  • Сред големите дружества най-наемащи са вериги, заводи за машини и оръжие и софтуерни компании.
  • Леко свиване на персонал има в държавни фирми и кол-центрове.

Ако пазарът на труда през изминалата 2022 година може да опише с една дума, то най-подходящата вероятно ще е "бумтящ": недостиг на служители, растящи с двуцифрени темпове заплати, намаляваща безработица.

В края на миналата година заетите в икономиката са били почти 3.3 млн. души, или над 40 хил. повече спрямо предходната година. Това отговаря на 57% коефициент на заетост, или един от най-високите в последните десет години. Безработицата падна до 4.3%, или почти на нивото от предпандемичната 2019 г.

Логично търсенето на хора и страхът да не се загубят добри кадри вдигнаха и нивата на заплащане - през всяко от тримесечията на 2022 г. статистиката отчиташе двуцифрен темп на средното работно възнаграждение в страната. Ръстът допълнително се ускори през последното тримесечие на 2022 г. - до 16.6% спрямо година по-рано, и така средното месечно възнаграждение достигна брутно 1879 лв. Ръстът е най-високият от 2008 г. насам и най-високият в ЕС за периода, но се случи на фона на още по-бързо покачващите се потребителски цени. Така увеличението на средните заплати почти догони инфлацията, която през месеците октомври - декември беше около 17-18% на годишна база.

Въпреки очакванията за постепенно нормализиране на пазара на труда обаче данните за първите три месеца на тази година не показват охлаждане - средното възнаграждение в страната нарасна с още по-бърз темп (17.3%) и достига бруто 1953 лв. през март. През вторто пък почти удари психологическата граница от 2000 лв. И на практика увеличението на заплатите изпревари инфлацията, която през второто тримесечие беше около 10%, докато възнагражденията през периода средно са нагоре с 13%.

Прогнозите за втората половина на 2023 г. обаче са по-умерени, като те се свързани с очаквания за по-бавно развитие на българската и европейската икономика. Фактори, които влияят в тази посока, са покачващите се лихви и "меката рецесия", в която изпадна еврозоната в края на 2022 и началото на 2023 г. Признаци на дълбока криза както по времето на пандемията обаче засега няма. В тази посока "говори" и прегряващият пазар на труда - броят на заетите в еврозоната се е увеличил допълнително с 0.6% спрямо предходното тримесечие и с 1.6% на годишна база.

В малко по-дългосрочен план обаче пазарът на труда се променя структурно под натиска на два фактора - единият е навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията в определени индустрии, а другият - влошаващата се демография на България (а и на Европа като цяло). Така в бъдеще и компаниите, и работещите ще трябва да се научат да се променят бързо и да учат/внедряват нови идеи на крак.

Какво се случва при големите

Прегряването на пазара на труда през миналата година не се чете в такава степен в даннитe за 100-те дружества с най-много служители - през миналата година те са средно с едва 0.11% повече спрямо предходната година.

През 2022 г. персоналът в класацията на топ 100 работодатели сред големите дружества е общо 230 хил. души при 2.2 млн. общо наети в икономиката през 2022 г. Числото означава, че един на всеки 10 служители на трудов договор работи в тези 100 компании гиганти.

За разлика от минали години обаче в подреждането няма дружества, които да изпъкват с големи съкращения. За сметка на това има отделни компании, които са увеличили персонала си с по 20-30%. Голяма част от тях са експортно ориентирани, а през миналата година българският износ достига 93.5 млрд. лв., или с над 36% повече спрямо предходната година. За сравнение - световният износ е нараснал с 12% за периода, показват данни на International Trade Centre.

До голяма степен този ръст във външната търговия се дължеше на нелогично високите цени на енергия, горива, мазнини. Ако се изключат тези по-скоро конюнктурни увеличения, останалите експортно ориентирани компании продължават да продават навън добре и през първите месеци на 2023 г., но темповете на увеличение няма как да са като миналогодишните - не само заради понижената икономическа активност на еврозоната (която е основен пазар на България), но и заради високата база за сравнение от предходния период.

А ако се съди по прогнозите за броя на персонала, дадени от компаниите, които участват в класацията топ 500 по приходи - едва три дружества са с прогноза да намалят броя на наетите в тях. В около една четвърт от компаниите персоналът е планиран да остане без промяна, докато останалите ще наемат още хора.

Къде се наемат хора

Подобно на предходни години секторът с най-висок ръст на заетите е този на веригите за храни и техника. Общо наетите там от компаниите, които попадат в топ 100 на най-големите работодатели, достигат почти 28.6 хиляди, което е увеличение с почти 5% спрямо предходната година. Традиционно ръстът на персонала е свързан с откриването на нови обекти, като конкуренцията за кадри е такава, че кара някои вериги дори да рекламират стартовите си заплати в опит да намерят още персонал.

През 2022 година с най-голям ръст на наетите е веригата за дрогерийни стоки "dm България" - над 11%. Компанията, която заема 102 място в класацията на работодателите, откри седем нови магазина през миналата година и планира отварянето на поне още 10. Най-големият работодател в сектора е лидерът при веригите по приходи "Кауфланд България" с почти 7 хил. служители.

Друг сектор, който традиционно наема хора на килограм и се състезава и с високи възнаграждения, е технологичният. В топ 100 попадат три представителя на сектора, които са увеличили работещите за тях общо с почти 6% миналата година до над 4.5 хил. души. Очакванията засега са секторът да расте по-умерено - и като хора, и като възнаграждения.

Фирмите, които доставят услуги (като кол-центрове за клиенти, изнесени услуги като техническа поддръжка, счетоводство и т.н.), тази година не са гледали в една посока. Някои от тях са съкращавали персонал (основно кол-центрове, където част от хората вече се заместват от изкуствен интелект), други - свързани с IT услуги, като например "Ди Екс Си България" ("Ентърпрайз сървисис България"), са наемали. Общият брой на работните места, създаден от компаниите от този сектор в топ 100, е почти 20 хиляди, като броят им остава на нивата от 2021 г.

Въпреки че официално България не доставя оръжие и боеприпаси за войната в Украйна, данните за наетите в оръжейните заводи говорят, че има поръчки. През миналата година трите дружества, които участват в работодателския топ 100 - "Арсенал", ВМЗ и "Аркус", са увеличили броя на наетите с над хиляда души до почти 12.5 хиляди.

Правят впечатление и двуцифрените ръстове на персонал в отделни компании. Най-голямо увеличение отчита логистичната "Дискордиа". Компанията от години расте, като до края на 2023 г. очаква броят на флотилията им от камиони да достигне 1800. Логично се увеличава и броят на наетите - с 30% до над 2100 души. От дружеството прогнозират, че през 2023 г. отново ще наемат хора и персоналът им ще нарасне с нови над 780 души.

С втори най-впечатляващ ръст на наетите през миналата година е производителят на компоненти за автоматизация "Фесто производство" - с 19% до 1246 души. След като през 2021 г. българската компания на германския концерн Festo увеличи продажбите си с 30%, през миналата година е добавила още над 20%, което означава, че оборотът й вече доближава 260 млн. лв.

Миналата година беше рекордна и за енергийните и петролни компании. Причината - високите цени, на които се продаваха продуктите им. Ефектът обаче беше еднократен - за около година, и беше отражение на несигурността и притесненията около започналата война в Украйна. През 2023 г. ценовите равнища в сектора се нормализираха. Енергийният бранш е представен с 13 компании в топ 100 на най-големите работодатели, но историята със силната година не може да се прочете в данните за персонала - през 2022 г. много от дружествата са правели леки оптимизации, а наетият нов персонал е основно в няколко електроразпределителни дружества. Така служителите в тези 13 компании като бройка общо почти остават на нивото от предходната година, или над 32.8 хиляди. Най-големият работодател в сектора - с над 6770 заети, продължава да е държавната "Мини Марица-изток".

Извън общите тенденции рязък скок в броя на служителите има и при "Монделийз продакшън", но той идва от покупката на "Чипита" и последващото вливане.

И къде се освобождават

Един от секторите с най-много заети и представители в топ 100 на най-големите работодатели е транспортният. Дружествата в класацията обаче са предимно държавни или общински (с две изключения - "Дискордиа" и ПИМК) и те традиционно всяка година отчитат леко свиване на наетия персонал. Дори и така обаче общо заетите в 11-те компании в работодателския топ 100 надхвърлят 25.4 хил. души през миналата година, което е с 0.7% надолу спрямо предходната.

Ако се погледнат индивидуалните данни, най-голямо свиване на персонала отчита "Фаундевър България" (преди "Сайтел") - 19% до 1628 души. Предвид бързото навлизане на изкуствения интелект в сферата на клиентското обслужване през кол-центрове обаче това донякъде не е изненада. Компанията предлага именно телефонни маркетинг услуги и консултации.

На второ място е концесионерът на летище София "СОФ кънект", който отчита над 18% спад на персонала. Причината обаче е, че голяма част от тях са прехвърлени към компаниите, които поеха почистването на летището и ритейла.

От общинските и държавните дружества "Български пощи" са компанията в топ 100 на работодателите, която е отчела най-голямо свиване на персонала за година - почти 14% до 8519 души. От години държавният мастодонт работи на загуба и разчита на субсидии от държавата.

Все още няма коментари
Нов коментар