Консолидациите трябва да имат за цел доброто клиентско преживяване
Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка
Съдържание от Пощенска банка
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Комбинацията от различни фактори като инфлация, военни действия, пандемия поставят на изпитание всички области на икономиката. Как според вас следва да бъдат посрещнати тези предизвикателства?
- Инфлацията е най-големият риск за световната икономика в момента. Проинфлационната среда създава несигурност, ограничава икономическия растеж, "изяжда" спестяванията на хората и създава несигурност във веригата за доставки. Нека припомня, че инфлацията е феномен, който забравихме през последните години, защото над 10 години не сме имали нейни двуцифрени стойности. През последните години средните заплати нарастваха с двуцифрени темпове и това увеличи реалния разполагаем доход на домакинствата. Сега обаче се случва обратното - инфлацията изпреварва ръста на доходите и ограничава потреблението.
Инфлацията започна да се появява като феномен още през миналата година, когато започнахме да наблюдаваме увеличение на цените на енергоносителите - природен газ, електроенергия, петрол. Имаше известна надежда, че процесът може да бъде овладян и щетите - ограничени, но конфликтът в Украйна засили тези тенденции и ги пренесе и върху цените на хранителните продукти, което означаваше, че се налага да се предприемат решителни мерки.
В пазарните икономики главната роля за борба с инфлацията се пада на централните банки, а техният основен инструментариум е затягане на паричната политика чрез увеличаването на основните лихвени проценти и количествено свиване.
Затегнатият пазар на труда в страната е важен фактор за намаляване на ефекта на високата инфлация върху работещото население. Липсата на работна ръка и все още добрите икономически перспективи карат работодателите да се стремят да задържат качествените служители, като повишават заплатите с двуцифрени темпове. Данните на НСИ показват, че към март средната заплата в страната се е повишила с малко над 11%, което е под официалната инфлация от 15.6%, но поне смекчава шока до известна степен.
Неработещото население обаче разчита изцяло на държавата и затова бюджетната политика трябва да е насочена към оптимизиране на разходите и насочване на държавното подпомагане към най-уязвимите социални групи. Държавата трябва да се стреми и да насърчава конкуренцията, защото това е един от най-добрите начини да се създадат ефективни пазари, които да осигурят ниски цени за потребителите.
Като една от водещите банки как ще реагирате?
- За нас като банка е важно икономиката да продължава да се развива, дори и с по-бавни темпове, и се радвам, че това е така в България засега.Ако кризата обаче се задълбочи и икономиката поеме курс към рецесия, ние сме подготвени да реагираме адекватно. Наблюдаваме внимателно поведението на нашите клиенти и сме готови да вземем мерки, ако забележим, че изпитват временни затруднения с обслужването на кредитите си, защото винаги сме били техен лоялен и доверен партньор.
В подобна несигурна обстановка обичайно фирмите отлагат инвестиционните си планове, а физическите лица ограничават потреблението си, особено покупките на дълготрайни стоки и поемането на дългосрочни задължения, като ипотечни кредити например.
И тук отново идва ролята на държавата, която трябва да замести частните инвестиции, за да насърчи икономиката и потреблението. В бюджета за 2022 година беше предвидено значително увеличение на капиталовите разходи и е важно тези разходи да бъдат направени целево, а не използвани за текущи нужди както предходни години.
Не трябва да забравяме и възможностите, които ни се предоставят от Плана за възстановяване и устойчивост. България може да се възползва от безвъзмездно финансиране в размер на близо 6 млрд. евро, с които да ускори възстановяването на българската икономика и да я насочи към едно по-зелено и чисто бъдеще.
Като една от най-големите български банки и член на силна международна финансова група ние осъзнаваме, че разполагаме с разнообразни възможности да подкрепяме клиентите в този труден момент и ще продължим да финансираме всички добри инвестиционни предложения. За нас в Пощенска банка устойчивото бизнес развитие е много по-голяма ценност от краткосрочната доходност и други търговски ползи.
Изглежда, че отмина времето на ниските лихви, което се отлага непрекъснато. ЕЦБ и централните банки вече вземат дългоочакваните решения като част от битката с инфлацията. Кога очаквате да започне плавно движение нагоре и какви ще са стъпките?
- Определено времето на ниските лихви остава в историята. Централните банки в редица държави започват да осъзнават, че е време да се върнат към основната си цел, която е борбата с инфлацията и запазването на ценовата стабилност.
Практически процесът по увеличение на лихвите вече е в ход. Както обикновено Федералният резерв реагира по-динамично и повиши основната лихва три пъти от началото на годината до 1.5-1.75%, като последното увеличение през юни 2022 година беше с драстичните 0.75 пункта. Такова рязко увеличаване не е имало през последните 28 години и е показателно за решителността на Федералния резерв да пребори бързо инфлацията. Фед също така очаква нивото на основната лихва да е 3.4% до края на 2022 г., 3.8% до края на 2023 г. и 3.4% до края на 2024 г.
ЕЦБ отлагаше до последно трудното решение за увеличение на лихвите, но в крайна сметка обстоятелствата я принудиха да предприеме мерки. На последното си заседание през юни банката обяви, че основната лихва ще бъде увеличена с 0.25% през юли. Освен това нетните покупки по програмата за закупуване на активи ще бъдат прекратени, макар че ЕЦБ все още не се осмелява да говори за количествено свиване. До края на годината се очаква поне още едно увеличение на лихвите в еврозоната, но много вероятно е и да бъдат две.
Съвсем скоро БНБ даде "зелена светлина" за поредна сделка по сливане на банки. Очаквате ли ожесточаване на конкуренцията между банките на един сравнително малък пазар като нашия?
- Конкуренцията на нашия пазар винаги е била много силна. Нека не забравяме, че имаше период, когато на малкия български пазар имаше над тридесет банки.
По отношение на тези процеси ние в Пощенска банка имаме своето основателно самочувствие, тъй като само за последните пет години погълнахме успешно две други банки за рекордно кратък срок и в резултат на това разполагаме с много ценна експертиза в сливанията и придобиванията.
Тук обаче е важно да акцентирам върху факта, че окрупняването на пазара трябва да бъде водено най-вече за доброто на нашите настоящи и бъдещи клиенти, които ще получат още по-бързи, изгодни, удобни и иновативни услуги от своята по-голяма банка. Ускорената дигитализация, на която станахме свидетели в последните години, изисква сериозни инвестиции в технологична инфраструктура. Подобни инвестиции могат да реализират единствено най-големите участници на пазара, ето защо очаквам да запазим позицията си сред лидерите в трансформацията по пътя към зелена икономика.
Ускоряване на банковите иновации и трансформация ще видим и в посока ESG - фокусираните върху ESG банкови институции ще имаме по-обширно поле за растеж с пълната подкрепа на групата, към която принадлежим.
Вие посочихте, че имате сериозен опит в придобиванията. Планирате ли увеличаване на пазарния си дял чрез нови?
- Да, планираме да увеличаваме пазарния си дял чрез нови придобивания. Стратегията на акционерите в Пощенска банка - канадски и американски фондове, е за разширяване на присъствието в ключови пазари като нашия - факт, който те неколкократно подчертаха в изявления през последната година. Следим внимателно случващото се на пазара и сме готови да вземем участие при всяка открила се възможност.
