Компаниите с най-много активи: Пълен енергиен заряд

Ако през 2020 г. ръстът при активите на топ 300 компаниите се беше свил до 5%, през 2021 г. той се ускорява двойно до 12.4%. В номинално изражение това е скок от над 13.3 млрд. лв. до 121.2 млрд. лв. При 50-те най-богати на активи ръстът е аналогичен, като тук трябва да се направи уговорката, че липсват данни за някои миналогодишни участници, които със сигурност биха попаднали и променили сумата, макар и не и общата картина.

Ударната токова печалба

Безспорно съществената част от ръста идва от големите енергийни компании и най-вече от държавните мастодонти в сектора. Всъщност вече четири от компаниите в топ 5 по активи са БЕХ и негови дъщерни дружества, като групата се допълва от също така държавната НКЖИ. В номинално изражение най-голямо повишение - над 1.37 млрд. лв., има при "Булгартрансгаз", където обаче ефектът идва не толкова от повишената печалба заради повечето приходи от транзит на газ, колкото от довършването на инвестицията в "Балкански поток". При НЕК и "АЕЦ Козлодуй" обаче големите ръстове на активите са практически изцяло следствие на неочакваната свръхпечалба от рекордните цени на електричеството в цяла Европа.

Този ефект със сигурност е временен. Така или иначе правителствената политика е ясна - тези свръхпечалби да се изтеглят като дивидент и с тях да се финансират компенсации към бизнеса за скъпия ток. А това ще намали активите на компаниите. Към средата на 2022 г. заради войната в Украйна цените на източниците на енергия остават високи и заради геополитическата несигурност е трудно да се предвиди кога ще се нормализират, но дори отново да има свръхпечалби, вероятно ще се разиграе аналогичен сценарий.

Повсеместно нагоре

Извън държавната енергетика най-големи ръстове на активите в процентно изражение отчитат също компании от сектора - частните търговци на ток и газ като "МЕТ енерджи трейдинг", "Акспо България", "Енерджи МТ" и новонавлязлата "Номад енерджи къмпани". Това обаче далеч не означава, че покачването се дължи само на ударилите джакпота с цените енергийни и горивни компании.

Всъщност сред топ 300 на компаниите в класацията на "Капитал" цели 227 отчитат ръстове, което може да се отдаде на повсеместното отърсване на икономиката от пандемичния шок на 2020 г., макар че ковид ограниченията далеч не бяха отпаднали през миналата година. На върха на това подреждане с ръстове по над 100% се намират също например търговци на зърно и производители на колела. При първите също има ценови ефект - особено в края на 2021 г. вече инфлацията се загнездваше и при храните. А при е-велосипедите има дългогодишна глобална тенденция на растящо търсене.

Нагоре

Сред най-растящите в топ 50 по активи със 180% покачване се нарежда производителят на биодизел и растителни масла "Астра биоплант". Донякъде това може да се отдаде на регулярните инвестиции на компанията в разширяване на капацитета на завода й, които я превърнаха в една от най-големите в Европа. Но най-съществен принос за издигането й и до трета по продажби в България е, че тя е сред големите печеливши от Зелената сделка, както и високите цени на маслата за хранителната индустрия.

При "БТЛ индъстрийз" скокът на активите с 83% има ясно обяснение - инвестициите в нови производства. Докато при "Топлофикация София" повишението със 73%, както и необичайно високите приходи и дори печалба могат да се отдадат на чисто счетоводни операции по преоценяването на правата им на ползване на подземната си мрежа, както и на по-високите приходи от продажба на ток.

Надолу

Донякъде неочаквано с най-голям срив на активите почти до нула също е компания от бумтящия енергиен сектор - търговецът на газ "Удинекс", който работи предимно в чужбина. Причината обаче се оказва фалит на неин ключов контрагент в Унгария и неплатени над 50 млн. лв., което впоследствие води през 2022 г. и до молба за несъстоятелност от самата българска компания.

Спадове отчитат и някои от напомпаните от държавата в предходните години с големи поръчки и аванси строителни компании като клона на "Аркад" (строителят на "Балкански поток") и "Транспортно строителство и възстановяване" (през което минаваха парите за удълбочаването на Варненския залив).

Сред петдесетте най-богати на активи компании най съществен спад - с над 330 млн. лв. отчита "Лукойл Нефтохим Бургас", което е свързано с промяната в бизнес модела й към работа на ишлеме. Надолу с 230 млн. лв. отчита производителят на слънчогледови масла "Олива", но и тук обаче по-скоро не става въпрос за проблеми, а за пласиране на натрупаните запаси от продукция през 2020 г., като компанията бележи внушителни ръстове на оборотите от под 1 млрд. лв. на 1.47 млрд. лв. и печалбата се утроява до над 140 млн. лв.

Кой печели активно

Колосалните печалби от цените на енергоносителите логично водят и до чувствително подобрение на показателите за рентабилност на активите на компаниите в сектора. Все пак с най-високи нива тук си остават няколко добивни компании - "Елаците мед" не само най-голяма възвращаемост от 40%, а и най-голямо подобрение в показателя с 22 пункта. Двете дружества на канадската "Дънди", експлоатиращи находищата в Челопеч и Крумовград, са със съотношения печалба към активи съответно 50 и 34.4%, като първото не влиза в топ 50.

В топ 300 на компаниите в България няколко работят при още по-висока рентабилност на активите - при производителя на хазартно оборудване "Амюзнет" то е 95%, а при телекома Yettel - 75%. А има и още няколко където показателят наближава 50%, като медийната "Нова броудкастинг груп" и "Сайтграунд хостинг", която предоставя услуги по регистрация на домейни и хостинг на уебсайтове.

Сред топ 50 по активи 11 дружества са на загуба, като при същата извадка компании за 2020 г. съотношението пак е било такова. Отново най-съществена отрицателна рентабилност, макар и подобрена заради добрата конюнктура, отчита държавният "ТЕЦ Марица-изток 2".

Ако се гледат тристате най-големи по приходи дружества, общо рентабилността на активите също се удвоява от около 3.9 на 7.9%.