Френският гигант Atos и растежът на българския му бизнес

Христо Христов, изпълнителен директор на "Атос България компетънси център", казва пред "Капитал", че целите на компанията в страната са да расте с между 10 и 20% на година по отношение на приходи при сходен ръст на броя на заетите. Според него българските дружества виждат все по-висок интерес към услугите, които предлагат, не на последно място защото през последните две години индустрията се е насочила към ускорена дигитализация.

Една от причините за консистентните ръстовете на Atos през последните години е, че дори след приключването на даден проект взаимоотношенията между компанията и нейните клиенти не приключват и продължават години, което предполага още бизнес в бъдеще.

"Проектът си има начало и край, но взаимоотношенията с клиентите продължават и след него. Клиентът трябва да има някаква нужда, говорим с него какво иска да постигне като бизнес резултат от проекта. Искаме да направим една компания оптимизирана. Минаваме през всички процеси по инсталиране, конфигуриране на тези системи, тестване, обучение на хората, които ще работят с тях. Чак тогава започваме използването на системите. Често продължаваме да работим с клиентите по поддръжката им, като така партньорството ни продължава с години, а междувременно идват нови клиенти и пазарите се променят, което води до надграждане", казва Христов.

Дългият път на Atos в България

Историята на компанията в България е оплетена. Всъщност днешната Atos в страната е старото дружество на германската Siemens IT Services, която навлиза тук още през 90-те години. Самата френска Atos е създадена през 1997 г. като резултат от сливането на две френски компании - Axime и Silgos. През 2000 г. тя се слива с друга компания, Origin, която пък от своя страна също е плод на сливане - между холандската BSO и звеното за комуникации и процесори на Philips. Така се появява Atos Origin, която през 2002 г. купува и част от консултантския бизнес на счетоводната KPMG.

България се появява в историята през 2011 г., когато Atos Origin купува IT звеното на германската Siemens срещу 850 млн. евро. Сделката е повече придобиване, отколкото сливане, въпреки че Siemens получава 15% от общата компания, която вече носи само името Atos. Така през 2011 г. след всички метаморфози и сливания Atos се оказва един от софтуерните гиганти на Европа, а заедно с последната сделка получава и български офис. Към края на 2011 г. в двете местни дружества работят общо около 500 души, а приходите са около една трета от тези днес.

"Ние сме тук от повече от 20 години, основно в дигиталните услуги, внедряване на корпоративни решения и доста неща по отношение на облачни услуги, дигитализация на работните места, анализ на големи данни. Много компании се фокусират върху това, че България беше много добра дестинация, в която можеше да намериш добра работна ръка на добри цени, но нашият фокус беше и все още е малко по-различен. Ние вярваме, че в България има много добри специалисти, и имаме база да развиваме такива специалисти, а не толкова да се възползваме от ценовите условия", казва Христо Христов, изпълнителен директор на "Атос България компетънси център" - позиция, която заема от края на 2018 г.

Разделението на бизнеса в момента изглежда така: "Атос България компетънси център" има около 550 служители, които се занимават с крайни клиенти - предимно големи индустриални компании, които искат да се дигитализират. Другото дружество, "Атос Ай Ти солушънс енд сървисис", разполага с около 1000 служители, кати според Христов 80% от тях работят за вътрешни услуги и решения, използвани от Atos в Европа, САЩ и Азия.

Atos има над 1500 служители в България, но повечето от тях работят дистанционно Фотограф : Tsvetelina Belutova

Христов казва, че формално дружествата са отделни, но истинско разделение на Atos в България няма. "Имаме доста близка връзка. Колегите предоставят услуги за глобалния Atos, но същевременно предоставят услуги и за нас. В доста добра колаборация сме и работим заедно", казва той.

От България навън

Днес от България Atos разработва и доставя услуги за почти целия свят - като се започне от очевидните примери с България и Европа, до САЩ, Южна Америка, Тайван, Сингапур и други. Христов казва, че 30% от бизнеса на българското звено е по проекти на местния пазар, като се търсят "иновативни клиенти, които са видими на пазара". Дава за пример "Профилинк", производител на PVC дограма, който през миналата година е прехвърлил огромна част от бизнес процесите си в облака и внедрява практики от т.нар. Индустрия 4.0, при които производството се дигитализира и автоматизира.

Докато през 2021 г. проблеми с чуждестранните проекти няма, случаят през 2022 г. е различен. Atos има значителен като размер екип в Русия заедно с множество проекти в Украйна. Това отваря два отделни проблема, които помрачават плановете за тази година.

Решението на първия проблем е радикално - Atos затваря офиса си в Русия и прекратява всякакъв бизнес в страната, като се разделя с голям екип. При обявяването на напускането през април точната бройка на служителите не е съобщена, но в разговора си с "Капитал" Христо Христов посочва, че там е имало над 400 души само в екипа, който се занимава с корпоративни приложения.

Решението на украинския проблем е в чакане, което вече се отплаща. "Войната в Украйна се отрази на някои от клиентите, с които работим там. Започнахме отново да предоставяме услугите си там наскоро, възстановихме ги за компаниите, които бяха спрели работа. Те са предимно от хранителната промишленост", казва Христов.

Неговите очаквания за българския бизнес въпреки войната са оптимистични. "По отношение на резултатите ние сме на път да повторим и подобрим резултатите от миналата година като растеж в оборот, печалби. Може би ще надхвърлим 12-13% ръст. По отношение на броя служители отново искаме да пораснем с над 10-15%, около 200 души годишно в следващите години", казва той. През 2022 г. Atos вече даде заявка за допълнително присъствие в България, като отвори център за киберсигурност, който по план трябва да наброява 300 души след няколко години.

Решението на проблема за всички IT компании - липсата на кадри, се решава предимно чрез вземане на хора от университети или други места и последващото им обучение. "Пазарът е доста ограничен, но ние сме изградили процес, чрез който опитваме да привлечем млади хора, завършили или все още завършващи образованието си, и да ги обучим", казва Христов. "Създаваме си хората, създаваме им добри условия, за да останат при нас, и така решаваме този проблем. Обучаваме всякакви профили, които са ни нужни - като консултанти по внедряване, програмисти, хора, които се занимават с анализ на данни и изкуствен интелект. Обикновено такава програма отнема между три и шест месеца, но инвестицията и на време, и на пари си заслужава", завършва той.