Най-големите компании преди десет години: Разцвет на горивата и индустрията

Цените на петрол и газ са високи и през 2021, и през 2011 г., което насища и двете класации с растящи дружества от сектора

Преди десет години стоте най-големи компании са отчели 65 млрд. лв. приходи. Днес редицата на стоте гиганта сумарно е произвела оборот от почти 93 млрд. лв.

Теди Василева

Преди десет години стоте най-големи компании са отчели 65 млрд. лв. приходи. Днес редицата на стоте гиганта сумарно е произвела оборот от почти 93 млрд. лв. © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

Темата накратко

Цените на петрол и газ са високи и през 2021 г., и преди десет години, което насища и двете класации с растящи дружества от сектора.
В сянката им са се развили дузина производствени предприятия с обща черта добри международни пазари.
След влизането в ЕС спада броят на новите чуждестранни инвеститори.

Икономиката винаги минава през своите цикли на възход и падение. Картината на стоте най-големи компании през 2011 г. и днес има общ фон - високи цени на петрол, газ и метали и комбинирано усещане за възстановяване - съответно от финансова и ковид криза - и идваща несигурност. Разликата е, че преди десетилетие започваше гръцката дългова криза, а миналата година светът се измъкваше от ковид потъването, което запали трайно инфлацията и счупи доставките. А за капак през тази година избухна война в Украйна, а развитите икономики навлизат в сезон на вдигане на лихви като оръжие срещу инфлацията.

Извън цените за изминалото десетилетие корпоративна България не е много по-различна. Въпреки спада в интереса на чуждите инвеститори все пак има няколко нови завода и разширени производствени мощности. Негативният тренд е, че държавата при последното правителство на ГЕРБ превзе цели сектори (като строителния през инхаус поръчките) и не довърши енергийната диверсификация.

Прилики и разлики

Погледнато в числа, преди десет години стоте най-големи компании са отчели приходи 65 млрд. лв. Днес новата редица на стоте гиганта сумарно е произвела оборот 93 млрд. лв.

Досега рекордът за най-голям годишен скок в бизнеса се държеше от стоте големи компании през 2005 г., когато приходите на групата бяха скочили с 25%, а вицешампионска година беше точно 2011 г. с ръст 18%. Постижението сега е "бито" от новата класация, в която продажбите на стоте най-големи са се изстреляли с 38%.

Няма огромна разлика и в размера на бизнеса на десетте най-големи дружества. Ако преди десетилетие те са имали общо постъпления за 28 млрд. лв., днес те отчитат почти 30 млрд. лв. Тук промяната е, че горивата сега имат по-малка тежест в топ 10 - бургаската рафинерия вече няма висок оборот, защото работи на ишлеме, а "Овергаз" не внася руски газ. Но има нови попълнения - производителите на биодизел и на стъклени бутилки "Астра биоплант" и "Би Ей глас", германските вериги "Кауфланд" и "Лидл". В лидерската десетка вече няма и телеком. Различен е и върхът - шампион втора поредна година е медодобивният комбинат "Аурубис", а не "Лукойл Нефтохим".

Новите гиганти

Малко след влизането на България в евросъюза навлизането на чужди инвеститори позамря, а след глобалната финансова криза дори някои дошли започнаха да се изтеглят. Затова и групата на новите заводи вече не е толкова голяма.

В изключенията са бързо порасналият чешки производител на медицинско оборудване "БТЛ индъстрийз", турската компания за авточасти "Теклас", българските велосипедни фабрики "Макском" и "Крос", разширените заводи на АВВ и новото производство на германската "Бер-Хелла".

Днес в редиците на стотицата присъстват и повече търговци на ток и земеделска продукция - първите заради борсовата търговия с електрическа енергия, а вторите заради високите цени и субсидии за пшеница, царевица, слънчоглед.

Общата промяна

15 от компаниите в стотицата вече ги няма - някои са фалирали, други са излезли от пазара или са се свили до миньони, трети са се влели в други компании в групата си. Примери за изчезнали са "Нафтекс", "Сомат" и чужди компании с големи договори в миналото като строителната "Мапа-Дженгиз" и "Алстом".

Почти 30 са със значително или леко свит бизнес спрямо сега, но тук фактор са точно високите цени на петрола над 100 долара за барел - нива, които бяха надскочени, но не миналата, а тази година.

Доброто число, което все пак показва развитие, е 57 - толкова са дружествата от стария топ 100, които днес са с пораснал бизнес.

Най-едър е скокът при стъкларските заводи, които днес са част от португалската група BA Glass. Производителят на бутилки и буркани инвестира 600 млн. лв. в софийската и пловдивската си фабрика, след като ги придоби от гръцкия им собственик преди пет години. Но в сегашния висок оборот са включени и продажби от други португалски заводи, вероятно заради ниските данъци в България.

Дебютантът в стотицата през 2011 г. - "Лидл", вдига приходи почти пет пъти за десетилетие и от 55-а позиция днес затваря лидерската десетка. Литовската верига "Т-маркет" също отсъства от списъка на големите преди десет години, но сега е в стотицата.

Преди десетилетие за първи път в топ 100 влиза и "Ей И Ес 3С Марица-изток 1". В първата година след изграждането топлоцентралата има приходи четвърт милиард лева, докато миналата година резултатът е над 1 млрд. лв. заради есенния силен скок в цените на тока.

За десет години двойно по-големи са и няколко производствени предприятия. Например "АДМ Разград" дублира оборота си след голяма инвестиция от 240 млн. лв. от американския си собственик, като разшири мощностите си за производство на царевично нишесте, глюкозен сироп и т.н.

В редиците на фабриките със 100% ръст в приходите попадат още "София мед" и "Сенсата". И двете са разширили производството си през това десетилетие и са в сектори, които са с бумтящо търсене по света - съответно медни продукти и сензори.

Шепа промени

Анализът къде са днес най-големите дружества отпреди пет години показва твърде малко разлики с настоящия състав. Най-общо през 2016 г. цените на горивата и металите са ниски, затова и в тези сектори има доста спадове в приходите. Иначе като цяло годината е била здрава откъм печалби по аналог с 2021 г.

Преди пет години започва и добрата тенденция в топ 300 по приходи да влизат компании от технологичния сектор, които днес са още по-големи и са абонирани за траен растеж.

Числовото сравнение показва бурно порастване на приходите на челната стотица от 2016 г., но истината е, че зад този скок с 38% стоят основно ценови фактори.