Компаниите с най-нисък дълг: Когато застоят не е нещо лошо

Съотношението на задълженията към активите на едрия бизнес в България остава на сравнително умерените 52%

От топ 300 компаниите по приходи над две трети покачват задълженията си номинално, но едва при половината съотношението дълг/капитал се влошава

Николай Стоянов

От топ 300 компаниите по приходи над две трети покачват задълженията си номинално, но едва при половината съотношението дълг/капитал се влошава © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

Темата накратко

На върха на подреждането на големите фирми с малко заеми са търговци и зрели производствени дружества.
В топ 300 задълженията растат със 7 млрд. лв., но аналогично е увеличението и на капитала.
Сред силно задлъжнелите компании преобладават държавни и общински дружества.

В края на епохата на ниските лихви и изобилния кредит едрият бизнес в България запазва относително стабилна кондиция, без да се впусне в безразсъдно дългово финансиране. Поне за това говорят данните за 300 най-големи компании по приходи в страната - малко над 7 млрд. лв. ръст на задълженията през 2021 г. до общо 63 млрд. лв., но и аналогичен ръст на капитала им с 6.3 млрд. лв. Така съотношението дълг към активи остава практически без промяна - 52%, което съответства по-скоро на умерено консервативно ползване на ливъридж.

Това, разбира се, е добра новина по няколко линии. От една страна, предстоящото покачване на лихвите в по-малка степен ще се отрази върху представянето на компаниите през 2022 г., а от друга, това ги прави банкируеми дори и в по-предизвикателни условия и те ще могат да продължат да ползват оборотно финансиране, а дори и при нужда да го увеличат.

Средните стойности обаче няма как да са показателни и естествено има както компании, които практически не ползват заемен ресурс, така и такива, при които нивата може да са тревожни. Точна рецепта за идеалното съотношение няма, а и в различните сектори приемливите нива варират.

Консервативните отличници

Дружествата, които почти не ползват заеми и задълженията им са по-скоро текущи, могат да се разделят на няколко групи. Така например начело на класацията е "Салина 7" - дистрибутор на горива, масла и акумулатори, който обслужва предимно големи корпоративни клиенти. Компанията е малка откъм персонал и реално е по-скоро посредник, стъпващ на добри взаимоотношения и обслужване, който няма нужда да блокира голям оборотен капитал в наличности.

Почти всички други в горните места по ниска задлъжнялост също са различни търговци. Сред тях по значимите като обороти и активи са веригата за играчки Jumbo и вносителят на Peugeot "София Франс ауто".

Другите типични представители на топ 50 по най-нисък дълг са зрели компании, които генерират солиден паричен поток, достатъчен за необходимите инвестиции. Тук влизат например добивни компании като "Елаците мед" и "Каолин", циментовите заводи в Девня и Златна Панега, фармацевтични дружества като "Балканфарма" и "Софарма", доставчици на оборудване и софтуер за хазартния бранш като "Амюзнет интерактив" и "Евро геймс технолоджи".

При компаниите, които са част от голяма чуждестранна група, до голяма степен как ще изглежда балансът им зависи от корпоративната стратегия под каква форма да идва финансирането от централата - дали като капитал или като заеми. Затова и трудно може да се види някаква отчетлива зависимост по сектори.

На отрицателния полюс

От другата страна в своеобразната антикласация има компании, където дълговете превишават в пъти капитала. Това класически е индикатор за свръхзадлъжнялост и потенциални ликвидни проблеми, макар че поне в някои случаи може да има адекватно обяснение с модела на дейността.

Добър индикатор е, че от топ 300 компаниите едва 5 са с отрицателен капитал. Ако се изключат те, най-задлъжнялото дружество е операторът на столичното метро "Метрополитен", който при едва 1 млн. лв. собствен капитал има близо 3 млрд. лв. пасиви. Тук обаче не става толкова въпрос за реални заеми, тъй като метрото в голямата част се строи с евросредства и голямата част от тази сума в отчетите на компанията е класифицирана като безвъзмездни средства, предоставени от държавата.

Друга компания с хиляди проценти ливъридж и отново с държавно изкривяване е "Автомагистрали", през която преминаха много от средствата (и скандалите) около инхаус възлагането през миналата година. При нея обаче също не става дума за истински дългове, доколкото пасивите й са предимно аванси от АПИ за строеж на пътища, които тя на свой ред превъзлагаше на строителни фирми, заобикаляйки изискванията на Закона за обществените поръчки.

Сред дълбоко задлъжнелите компании има и още поне няколко хронично губещи държавни и общински дружества. Също така впечатление прави и концентрацията около дъното на класацията на някои вериги бензиностанции. При тях обяснението е, че оперират със сравнително скромен капитал, докато поддържат големи наличности горива, които се финансират оборотно.

Изплащащи и трупащи

В номинално изражение най-голям спад на задълженията - 593 млн. лв., отчита клонът на "Аркад", която строеше "Балкански поток". Със завършването на проекта и трансферирането му към "Булгартрансгаз" логично и активите, и пасивите на компанията се свиват.

Съществено свиване от 400 млн. лв. има и при "Лукойл Нефтохим Бургас", което идва от връщане на банкови заеми и в по-малка степен използване на кредитната линия от компанията майка. От другата страна на баланса това съответства на по-малко материални запаси, което може да се обясни с преминаването на рафинерията към работа на ишлеме (процесинг), при което вече продукцията в голямата й част счетоводно не се води нейна собственост.

При "Олива", където задълженията намаляват с 383 млн. лв., също спадът е предимно свързан с намаление на запасите.

В обратния край на спектъра с големи номинални ръстове са предимно държавните енергийни компании под шапката на БЕХ, включително и споменатата "Булгартрансгаз". Най-голям скок - почти 410 млн. лв., отбелязва заводът за биодизел "Астра биоплант". Това не е нелогично предвид мащабния ръст на бизнеса му около Зелената сделка на ЕС и превръщането му в един от най-големите производители на континента и всъщност съотношението му дълг към капитал се понижава.

Като обща картина от топ 300 компаниите по приходи над две трети покачват задълженията си номинално, но тези, при които съотношението дълг към капитал се покачва, са едва малко над половината.