Най-големите компании за облекло и текстил: Слаб ръст в подножието на 1 млрд. лв.

Трите лидера

Въпреки трудностите на бранша през 2021 г. в челната тройка няма промяна - в нея отново влизат италианските компании "Е. Миролио" и "Дзалли" и българската "Калинел".

Традиционният лидер в секторната класация "Е. Миролио" отбелязва 8.7% ръст на продажбите, които надхвърлят 242 млн. лева, и е на загуба 35.6 млн. лв. В доклада за дейността на дружеството е отбелязано, че увеличението на приходите идва от повече продажби на европейските пазари и повишаване на средните продажни цени на различните видове тъкани. Най-голям ръст бележат продажбите на платове и прежди за чужбина (10%), както и на плетива и облекла (63%). От "Е. Миролио" отчитат, че през 2021 разходите за ел. енергия и енергоносители са нараснали с 50% спрямо 2020, а на основни и спомагателни материали - вълна, памук и др. - с 25%. Като финансиране от държавата (не е уточнено какво - дали ковид помощи, компенсации за ток или европроекти) компанията е получила субсидия за 12 млн. лв., се вижда в отчета.

Компанията обяснява отрицателния финансов резултат с приемането на нов счетоводен стандарт след искане на одитори. Той е свързан с 15% участие в друга фирма, което е продадено през януари 2022 г. Въздействието е разпределено в загубата за 2021 г. и в резултатите от предходните години, обясниха от компанията за "Капитал". От оперативна дейност резултатът е минус 244 хил. лв.

Групата на Едоардо Миролио отбелязва 8.7% ръст на продажбите през 2021 г., които надхвърлят 242 млн. лева Фотограф : Велко Ангелов

Miroglio прави първата си инвестиция в България в средата на 90-те години - в тогавашния лидер във вълнената индустрия в страната "Слитекс" в Сливен. От 2006 г. фирмата, разширена и напълно обновена, е изцяло поета от Едоардо Миролио. Днес италианският инвеститор с български паспорт притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице), два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. След сделка с гръцките собственици Едоардо Миролио придоби и модната марка DiKa, която се продава във фирмени магазини в страната и в чужбина. Той е собственик и на хотел, както и на винарска изба и трайни насаждения в новозагорското с. Еленово, както и на няколко офис сгради в София. "Е. Миролио" има собствени дружества във Франция, Сърбия, Румъния и смесени в Китай и Грузия.

Заради войната в Украйна компанията обяви, че открива работни позиции за украинските семейства, потърсили убежище в Сливен. От фирмата се ангажират с настаняване, осигурена храна и съдействие при оформяне на документите за пребиваване и работа.

Приходи от над 187 млн. лв. за 2021 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма"Дзалли" - също италианска инвестиция. Основната й дейност е производство на трикотажни изделия по поръчка на фирмата майка Calzedonia, като българското дружество купува всички необходими суровини и материали. "Дзалли" произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и др. с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme. Разполага с три производствени цеха на територията на Габрово, като най-голямата производствена база и основният административен център са в кв. "Войново".

Пълната класация е достъпна за читатели с активен Капитал абонамент тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

За втора поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Компанията, която произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и др., е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др.

"2021 беше година на възстановяване за фирмата - възстановяване от загубата, възстановяване от хаоса след локдауна. Успяхме да запазим хората си благодарение на стабилното ни финансово състояние и продължихме да наемаме нови служители. Големите складови пространства ни позволиха след разхлабването на противоепидемичните мерки да посрещнем заредени с големи запаси от готова продукция неестествено високите нужди на нашите клиенти", коментира за "Капитал" инж. Калина Радевска, собственик и управител. Тя припомня, че по време на първата година от пандемията големите фирмени клиенти са затворили магазините си и тогава "Калинел" е намерила спасение при малки компании с добре развита онлайн търговия. "През 2021 г. обаче основните ни клиенти успяха да излязат от ковид кризата и отново увеличиха обема на поръчките си към нас. Разбира се, продължихме да работим и да увеличаваме поръчките и за по-малките партньори, които разчитат основно на онлайн продажби", обобщава инж. Радевска.

През миналата година "Калинел" изгради в Троян нова производствена сграда с 1200 кв. метра площ на мястото на стар участък във фирмата. "Разработваме нови продукти, печелим нови клиенти и поръчките, които имаме, са на почти непосилни за изпълнение нива. Оптимисти сме, че следващата година ще бъде още по-добра", обобщава инж. Калина Радевска.

Още чуждестранни инвестиции

"Зюдволе груп Италия клон Булсафил" запазва четвъртото си място в топ 15 за сектора. До октомври 2015 компанията беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на Südwolle - Германия. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата Südwolle след този в Китай. Българската фирма отчита 9.6% спад на приходите от продажби и увеличение на загубата.

В доклада за дейността отрицателният финансов резултат се обяснява с няколко фактора - скок на цените на електроенергията, поскъпване на разходите за поддръжка на машини, увеличени цени на основни и спомагателни материали. През 2021 компанията е спряла голяма част от предвидените инвестиции поради световната корона криза. За да намали загубата на продукция, дружеството е инвестирало в модернизация на няколко машини. Но се твърди, че началото на 2022 г. е силно за дружеството.

Германската "БТБ България" - Русе (6-о място), е собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова. Дружеството отчита 12.2% спад на приходите през 2021 г., които са 41.2 млн. лева, печалбата също намалява. Компанията произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Предоставя цялостна услуга - проучване на доставчици и предлагане на платове, спомагателни материали, аксесоари, създаване на производствени технологии, закупуване и доставка на платове и материали, производство, логистика, износ. "БТБ България" има и собствена марка за дамски дрехи - Vayana, които продава във фирмени магазини, а също и на едро. Компанията има клон и в Македония.

"БТБ България" - Русе, на Ахим Байерл произвежда за световни марки Фотограф : Надежда Чипева

От русенското дружество отчитат, че последните две години са били много трудни. Обяснението за това е, че облеклата за клиентите на "БТБ България" са във високия и средния ценови клас. А те са най-засегнати от корона кризата, по време на която поръчките на класическо официално дамско облекло се свиваха драстично.

Спад на продажбите през 2021 г. отбелязва и "Балкантекс" (8-а позиция) - собственост на швейцарската "Крос фешън". Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори, работи с фабрики подизпълнители за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи.

"През пандемичната 2021 поръчките бяха много по-малко, пазарите се свиха, магазини затвориха, продажбата на дрехи намаля. Тази година е също трудна - заради войната в Украйна много от поръчките се преместиха от Украйна в други държави, включително и в България. Това изчерпва свободния капацитет на нашите фирми подизпълнителки. Освен това, когато спешно се преместват поръчки от Украйна, възложителят е склонен да плати на изпълнителя повече, отколкото при обичайни поръчки като нашите. Предизвикателствата не спират", коментира за "Капитал" Делян Захариев - директор човешки ресурси в "Балкантекс".

Спад на продажбите с над 32% и поредна година със загуба отбелязва "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев (10) - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" - на 13-о място в класацията (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата произвежда сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Тук се шият и костюми за марки във високия ценови сегмент.

Групата "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман, включва четири дружества в България Фотограф : Надежда Чипева

От компанията определят 2021 г. като "двуполюсна". "Първите пет месеца на годината бяха изцяло повлияни от продължаващите локдауни в Западна Европа, които бяха свели до минимум производствените поръчки на компанията и я принудиха да работи с намалено време и да съкрати част от персонала си. От средата на годината вследствие на падането на голяма част от ограниченията много бързо се разви обратен процес на силно търсене на производствени капацитети от страна както на съществуващите, така и на нови клиенти. Към края на годината вече търсенето превиши нивата отпреди пандемията, като голямото предизвикателство се оказа възстановяването на загубените през пандемията производствени капацитети с оглед на изострилия се дефицит на кадри. До голяма степен това силно завишено търсене се дължи, от една страна, на тенденцията на връщане на производство от Азия обратно към Европа и Северна Африка, а от друга страна, на импулс в потребителското поведение вследствие на дългия период на локдауни", коментираха за "Капитал" от "Пирин-текс".

През 2021 г. "Фелдхюс БГ" - Монтана - притежание на едноименния германски холдинг, отчита над 22% ръст на приходите, които надхвърлят 19 млн. лева, и трицифрен ръст на печалбата до 1.675 млн. лв. Компанията се подрежда на 11-о място в класацията. Създадена е през 2003 г., започва работа с 40 работници и в цех под наем. Шие дамски блузи, ризи, елечета, поли, панталони, потници, сака, като възлага работа и на подизпълнители. Българската фирма отговаря за целия цикъл на производство - от покупката на материалите, дизайна, кройките и шиенето до складирането на готовата продукция, окачествяването и транспортирането й. В централата в Германия са само търговците. Холдингът притежава фирма и в Македония, която се ръководи от мениджмънта в България.

Ръст и на продажбите, и на финансовия резултат отчита и "Коутс България" (12) - част от британската Coats - световен лидер в производството на индустриални конци и спомагателни материали за шевната индустрия. Дружеството предлага артикули в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.). Фирмата е първа по ръст на печалбата (197.5%), втора по увеличение на приходите (22.1%) и втора по рентабилност в топ 15.

Акционери в "Ембул инвестмънт" - Стара Загора (15), са турската Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик, Ведат Лодрик. Компанията произвежда акрилна прежда от синтетични щапелни влакна, развива и търговия с какаови продукти за износ.

Според доклада за дейността през 2021 г. световната ковид пандемия и свързаните с нея противоепидемични мерки са довели до редица ограничения в дейността на фирмата и до сериозни реорганизационни промени. "След ограничаване на редица бизнеси, включително на основния ни клиент във Великобритания, се наложи да съобразяваме нашата дейност с тези условия. С помощта, отпусната от правителството по мярка 60/40, успяхме да запазим персонала и да възобновим дейност, макар и с по-малки обороти. Във връзка с динамиката на търговията и спада в търсенето на нашия продукт дружеството предприема мерки по разпродажба на активи - машини за предене и багрене. Предстои обследване за преструктуриране на дейността. Ще се търсят нови възможности за производство или развиване на търговия", заключава докладът.

Българските звезди

С най-висок ръст на приходите (28.6%) и номер едно по рентабилност в топ 15 е габровското акционерно дружество МАК с мажоритарен собственик Георги Димитров Бижев. Дружеството притежава мощности за подготовка и обработка на всички видове текстилни тъкани. Освен това произвежда повече от 400 вида готови изделия по собствен дизайн и със собствени тъкани, които се продават зад граница - униформи за пожарникари, военни, полиция, охранители, медици, бронирани жилетки, раници, дъждобрани, спални чували, работно, защитно и ловно облекло и др. МАК е сред трите български компании, които по време на извънредното положение заради пандемията от коронавирус започнаха производството на защитни медицински облекла за многократна употреба. По данни на дружеството 45% от общия обем продажби е за износ. В доклада за дейността за 2021 г. МАК отчита, че "осъществява стопанската си дейност, без да среща значими затруднения, и че няма прекратени договори с ключови доставчици или клиенти". Освен това "ръководството не е освобождавало персонал и не се е възползвало от мярката 60:40".

Фамилната компания "Аглика трейд" (7) е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. бизнесът се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд" във Велико Търново. Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Собственик е на два международни патента за тъкани и е сред трите дружества в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба. За 2021 г. "Аглика" отчита лек скок на приходите и спад на печалбата.

Елица Петкова, търговски директор на "Аглика": Най-голямата трудност, която срещнахме през 2021 г., е свързана с осигуряването на квалифициран персонал

"Най-голямата трудност, която срещнахме през 2021 г., е свързана с осигуряването на квалифициран персонал, така потребен за развитието на компанията ни. В тази връзка като единствено възможно решение за намиране на специалисти се оказа възможността да привлечем такива от други държави. За целта инвестирахме в жилищна сграда с идеални условия за нашите новопостъпващи на работа при нас. Четиридесет служители от Турция в областта на тъкане, багрене и капитониране ще увеличат производствения капацитет във фабриките ни, което ще стабилизира позицията на "Аглика" у нас и в Европа", коментира за "Капитал" Елица Петкова - търговски директор. Тя съобщи, че през 2021 компанията е инвестирала и в закупуването на пълно оборудване на мебелна фабрика за дивани и сега предстои изграждане на сградата. Освен това през миналата година дружеството е започнало изграждане на собствена фотоволтаична инсталация с цел да постигне пълна енергийна независимост до 2024 г.

Ръст и на продажбите, и на печалбата за 2021 отчита хасковската фирма "Янев" (9) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Едноличен собственик на капитала е Янко Иванов Янев. В доклада за дейността се описват няколко характеристики на вътрешния пазар - "ниско потребление, занижени изисквания за качество и продажни цени", в резултат на което "пазарът се ориентира към производители със случайна производствена практика в областта на шев на облекло".

Двуцифрен спад на приходите и загуба 615 хил. лева през 2021 г. отчита публичното дружество с български собственици "Мизия - 96" - Плевен (14). Компанията притежава седем производствени линии и произвежда мъжки облекла за пазари от ЕС - костюми, сака, панталони, жилетки. Според доклада за дейността "основният фирмен риск е свързан с възможни изменения на търсенето и предлагането в резултат на промени в количеството произведена продукция, на предпочитанията на потребителите към този тип изделия или в резултат на конкуренция на дружествата в сектора".

Очаквания

В средносрочен план се очаква търсенето на производствени капацитети да превъзхожда предлагането, за което допринася и временното отпадане на Украйна като производствена дестинация, коментираха за "Капитал" от "Пирин-текс".

Радина Банкова припомня, че шивашкият бизнес продава облекла за 8 месеца напред. "Сега например се договарят поръчки за пролет - лято 2023. Не знаем какви ще са реалните разходи, на които ще произвеждаме, и това води до проваляне на някои поръчки. Поскъпването при крайните ни клиенти - възложители на поръчки, търговци, е 40 - 50%, но някои бяха принудени на компромис за цените на някои видове изделия, защото трябва да доставят стока в магазините си", обобщава Банкова.

Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч: Големият проблем е не само ръстът на цените, а това, че няма достатъчно предлагане на суровини Фотограф : Анелия Николова

През март и април тази година се отчита засилен интерес към българските шивашки фабрики. "Покрай украинската криза производители, които имаха заводи или мощности в Украйна и дори в съседни страни, сега срещат трудности и местят поръчките си към други изпълнители. Не е ясно обаче дали ще останат в Европа, на каква цена и дали крайният клиент на облеклата ще бъде в състояние да я плати. Още повече че потребителското търсене спада. Прогнозите са за намаляване на обемите. Ще стискаме зъби да оцелеем. Все пак това е бранш на 185 години", коментира Радина Банкова.