Нонпрофит болниците: Благотворително не означава безплатно

Десетте най-печеливши клиники в САЩ са такива, освободени от данъци, но това съвсем не означава, че те не работят на печалба

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"



Профил: Милена Маккартни е съосновател и главен изпълнителен директор, Ecurium LLC. Милена е професионалист, занимаващ се с управление на организации с нестопанска цел. Има повече от 10 години опит като административен директор на онкологичен център (UCLA), както и на Център за развитие на приложни научни изследвания (CDU). Реализирала e финансиране за над $70 милиона долара от федералното правителство на САЩ за лечение и изследване на онкологични заболявания, работила с едни от най-големите онкологични центрове в САЩ като "Фред Хъч", "Монтефиори - Айнщайн", "Мейо клиник". Разработила и прилага програми в здравеопазването за навигация на пациенти, за профилактика на онкологични заболявания, както и обучение на практикуващи лекари и студенти. В момента е изпълнителен директор и съосновател на консултантска компания Ecurium, със същата насоченост. Милена е одитор на социални проекти за финансиране от щатски и федерални агенции. Съветник е във "Венчър кепитъл фонд", Астия.

Благотворителните болници възникват в САЩ в края на XVIII век. Те се създават с цел да обслужват население с определена етническа/имигрантска или религиозна принадлежност. По това време благотворителните болници са обслужвали пациентите си безплатно, като трудът на лекари и медицинския персонал е бил безплатен по различни причини, включително и поради факта, че някои от току-що емигриралите лекари не са имали право да практикуват в Америка.

С развитието на медицината, промяна на демографията и мобилността на населението, няколко века по-късно става ясно, че благотворителните болници в този си вид не могат да продължат да съществуват. През 50-те години на ХХ век се появява законодателството в сегашния си вид, което регулира съществуването на нонпрофит (НПО) организации и в това число здравните заведения с подобен статут. В момента в Америка 49.2% от болниците са с нонпрофит статут, 36.1% са инвестиционни дружества и 14.7% са собственост на федерално или щатско правителство. Седем от десетте най-печеливши болници са именно НПО. "Ню Йорк - Пресбитериан" беше отличена като най-печелившата болница на годината и тя е създадена именно с нонпрофит статут.

Какво означава нонпрофит (без печалба)

Според законодателството за нонпрофит организациите те се регистрират като бизнес дружества, които заявяват пред федералните и щатските данъчни агенции, че няма да преразпределят печалба към инвеститори и тя ще остава в организацията. Това освобождава организациите от плащане на данъци. По подобен начин се регистрират и болниците. НПО болницата е освободена от данък печалба, данък сгради, данък добавена стойност, както и данък продажби. За да поддържат статута си на НПО, болниците имат няколко задължения: 1. да предоставят "благотворителна" грижа (т.е. да лекуват хора с минимални доходи и такива, които нямат здравни застраховки - частни или социални) за населението, което живее в района на болницата; 2. да предоставят "обществена полза" - това е ежегодно проучване на здравното състояние на населението в района и разработването и прилагане на програми за подобряването на здравните му показатели; 3. да осигуряват образование на медицински кадри (лекари, медицински сестри и т.н.).

Като изброяваме всички тези задължения на болниците, трябва да направим важна уговорка, че нонпрофит болниците, които по закон са "благотворителни" организации, не означава, че предоставят услугите си без печалба. Маржинът на печалба, с който работят, е по-нисък от този на болниците - инвестиционни дружества, просто защото НПО болниците получават данъчно облекчение. Годишно то възлиза на около 28 млрд. долара. Така болниците - инвестиционни дружества, работят с 13-15% печалба, а НПО болниците с между 6% и 8%. Поради възможността да предоставят здравни услуги на по-ниска цена тези болници обикновено поддържат скъпоструващи клиники/отделения като "Спешна помощ", "Травми", "Изгаряния", както и предоставят лечения, които изискват дълго време, много средства и високоспециализирана грижа като спешна помощ, лечение на зависимости, химиотерапии, сърдечно-съдови лечения, както и експериментални лечения или лечения на редки заболявания. Подобни здравни услуги обикновено не се предоставят от болници - инвестиционни дружества, поради трудното и бавно възстановяване на инвестициите.

Данъчните облекчения позволяват и задължават НПО болниците да се насочат към създаване и прилагане на програми за обучение на населението и профилактика на заболявания, както и стремеж да се подобрят цялостните здравни показатели на хората в района. Болниците често имат фермерски пазар на своя територия, развиват социални програми, свързани с психичното здраве, занимания по изкуства, спортни инициативи, обучение на хора, които се грижат за хронично болни, програми за навигация на пациенти и т.н.

Как се управлява НПО болницата?

Управлението на НПО болницата е идентично с това на болниците - инвестиционни дружества. Болницата се управлява от борд на директори, изпълнителен/управляващ директор (CEO) и висша администрация. Изпълнителният/управляващият директор и цялата администрация на болницата е съставена от професионални администратори с бизнес образование. Те познават законодателната рамка, те определят политиките и процесите на работа в болницата, те са тези, които прилагат тези процеси, и също така са отговорни за спазване на задълженията, които има болницата към обществото, към закона и към финансовото състояние на организацията, за да може тя да съществува.

Има спорове за това дали управлението на НПО болниците е ефективно. Често наблюдение е, че бордовете на директорите на НПО болниците са големи (между 17 и 20 души), което прави управлението по-тромаво. Смята се, че изпълнителните директори не се притесняват да назначават повече от необходимия административен персонал, както и че данъчните отстъпки не водят до мотивация при търсене на възможности за намаляване цялостните разходи на НПО болницата. От другата страна на тези критики са фактите, че нонпрофит болниците са разположени в райони с висока конкуренция на здравните услуги - големи градове, квартали с население с високи доходи, и ако искат да оцелеят, трябва да правят разходи за маркетинг и реклама, които в миналото не са били необходими. НПО болниците в малки населени места и селскостопански райони често предоставят по-голямо количество "благотворителна" грижа, отколкото получават данъчни облекчения. Често НПО болниците са контрактори на болници - инвестиционни дружества, за предоставяне на скъпоструващи и дълговременни лечения. Също така в малки населени места НПО болницата е понякога най-големият работодател, осигуряващ работни места за хиляди живеещи в района, и назначаването на по-голяма от нормалното администрация е част от "обществената полза", която предоставя болницата.

Членовете на борда на директорите на НПО болниците не получават финансово възнаграждение за работата си. Тези позиции са напълно доброволни и обикновено свързани с квота за набиране на средства в подкрепа на организацията. Изпълнителният/управляващият директор (ИД) е този, който управлява болницата в ежедневната й работа. Възнаграждението му е свързано не с размер на печалбата (както при инвестиционните дружества), а с размера на финансовия оборот, с броя на рехоспитализации и процента на смъртност. Възнаграждението на изпълнителния директор на болница - инвестиционно дружество, е много по-тясно свързано с реална печалба, "удовлетвореност" на пациентите и естествено е в пъти по-високо от това на колегите им в НПО. Това съвсем не означава, че директорите получават скромно възнаграждение. Ако управител на болница - инвестиционно дружество, получава годишно между 17 и 20 милиона долара, то колегата му в НПО болница също е милионер, но с по-малка сума - 2-3 млн. долара.

Възнаграждението на лекарите също пряко отразява финансовите потоци на болницата. Годишната заплата се определя от броя на прегледаните и лекуваните пациенти, брой и стойност на финансирани научни изследвания и преподавателска дейност и лекарите милионери съвсем не са рядкост.

Финансовият поток на болницата се състои от: 1) частни застраховки на пациентите, 2) социални застраховки на пациенти с ниски или фиксирани доходи, 3) дарения от фондации и частни лица, 4) финансиране на научни изследвания от щатско и федерално правителство или фармацевтични компании, 5) обучение на медицински кадри, 6) данъчни облекчения.

В отговор на конкуренцията и донякъде повлияни от ковид пандемията, НПО болниците започнаха да въвеждат все по-агресивно "телехелт" (дистанционни прегледи), за да могат още повече да намалят цената на услугите си и да увеличат достъпа до медицинска грижа. Стремежът на НПО болниците да намалят цените на предоставяната от тях услуга води и до все по-често "обединяване" на болниците с цел получаване на по-ниски цени при например закупуване на консумативи, лекарства, поддръжка на техника, доставка на храна в болницата, административни разходи и т.н.

При увеличаващия се натиск от страна на променящата се законодателна рамка, в която работят тези болници, и очакваните промени в регламента, който освобождава от данъци, НПО болниците непрестанно търсят начини за подобряване на печалбата, което правят и всички инвестиционни дружества. Ковид пандемията показа на управителите, че за да оцелеят болниците (НПО или инвестиционни дружества), те трябва да имат финансови запаси, които да бъдат мост към по-добри финансови години в бъдеще.

Така управлението на НПО болница е също толкова свързано с реализиране на печалба, колкото и управлението на всяко бизнес начинание.