🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Анализ на данните за диагностика и лечение на рак на гърдата в България чрез изкуствен интелект

70% от заболелите жени са диагностицирани в първи и втори стадий

Анализ на данните за диагностика и лечение на рак на гърдата в България чрез изкуствен интелект
Анализ на данните за диагностика и лечение на рак на гърдата в България чрез изкуствен интелект
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проф. д-р Добромир Димитров е ректор на Медицински университет - Плевен. Завършил е "Медицина" в МУ - Плевен, лекар със специалност "Обща хирургия", с интереси в областта на онкологията, лапароскопската и роботизираната хирургия, фокусираната ултразвукова хирургия. По пътя на професионалното си развитие е бил част от реализацията на значимите иновационни проекти на висшето училище - въвеждане на сентинелната лимфна биопсия, минимално инвазивната хирургия, роботизираната хирургия, ХАЙФУ хирургията, въвеждане на проблемно базираното обучение (ПБО), изграждане на Центъра за компетентност "Леонардо да Винчи", на Телекомуникационния ендоскопски център и много други. Проф. Димитров е член на Българско хирургично дружество, на ESPEN (European Society for Clinical Nutrition and Metobolism), на European Society of Coloproctology, на управителния съвет на International Society of Minimally Invasive and Non-Invasive Medicine, на European Society of Surgical Oncology (ESSO), на Society of Laparoendoscopic Surgeons SLS. Той е главен редактор на Journal of Biomedical and Clinical Research и рецензент в списание Journal of the Pancreas. Проф. Димитров е почетен професор на Chongqing Medical University, Китай. Носител е на множество награди - "Млад медик на България" за 2015 г., "Лекар на годината" 2023 г. за Плевен и други. Печели първо място в конкурса "Иновации и добри практики в здравния сектор" 2021 на "Капитал". През ноември 2023 г. проф. Димитров е избран за председател на Сдружението на медицинските университети в Република България.
Д-р Ивелина Петрова завършва Медицински университет - Плевен, през 2011 г. Специализира обща хирургия и придобива специалност през 2018 г. Част е от екипа на Клиниката по онкологична хирургия в УМБАЛ "Д-р Г. Странски" и е асистент по хирургия към МУ - Плевен. Интересите й са в областта на онкологичните заболявания, пластичната хирургия, минимално инвазивната хирургия. Задълбочено се занимава със заболяванията на млечната жлеза и онкопластичния подход. Провела е специализации и курсове за повишаване на квалификацията в България и чужбина. Съавтор е в редица научни статии.
Д-р Мартин Караманлиев завършва медицина в Медицински университет - Плевен, през 2017 г. Mлад експерт е по проект "Център за компетентност по персонализирана медицина, ЗД и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия". Придобива ОНС доктор по обща хирургия през април 2022 г. Главен асистент към катедра "Пропедевтика на хирургическите болести" до юни 2022 г. Специалист по хирургия от декември 2022 г. Член на Българското хирургично дружество и на Съюза на учените в България. Национален представител на Европейското дружество по колопроктология. Национален представител на младежкото дружество към Европейското дружество по хирургична онкология.

Ракът на млечната жлеза е най-често срещаното злокачествено новообразувание при жените. Диагностицира се основно във възрастта 50 - 70 години, но през последните години прави впечатление, че възрастовата граница за откриването му пада. В световен мащаб той е на първо място по нови случаи и на четвърто място по смъртност. Диагностициран в ранен стадий обаче, е напълно лечим.

Последните данни от Националния раков регистър в България са от 2015 г. Те показват, че ракът на гърдата е на първо място както по честота на нови случаи, така и по смъртност. Поради гореизброените факти профилактиката, ранното откриване и провеждането на съвременно лечение на рака на гърдата имат много

голямo влияние за здравето на обществото като цяло.

За диагностиката, лечението и проследяването на жените с рак на гърдата

има точни и ясни критерии и би трябвало да се следват националните и световните медицински стандарти. Според тях "златен стандарт" (според всички съвременни и световни препоръки) за диагностициране на заболяването е дебелоиглената режеща (гилотинна) биопсия, а частичното премахване на гърдата с биопсия на сентинелни (стражеви) лимфни възли (отстраняване само на първите лимфни възли по пътя на разпространение на карцинома) е метод на избор при определени индикации, на които отговарят над 70% от пациентите към момента на поставяне на диагнозата.

Същевременно изключително силно не се препоръчва рутинното изследване чрез "гефрир" (бързо изследване на замразени срезове тъкан по време на операция).

Европейските насоки за осигуряване на качеството при рака на гърдата въвеждат

програма за скрининг във всички европейски държави

В България обаче досега не е въведена изцяло национална програма за скрининг. Има само различни кампании, организирани от Министерството на здравеопазването, различни застрахователни фондове и обществени неправителствени организации.

С помощта на изкуствен интелект направихме проучване

до каква степен се спазват стандартите в диагностиката и лечението

на рака на гърдата в България. Използвахме платформата Danny, която има достъп до електронната здравна информация от почти всички големи болнични структури в страната чрез договори за научна дейност. Анализирахме пациенти, лекувани по повод карцином на гърдата в страната ни за периода 2019 - 2023 г. Уточнихме, че новодиагностицирани са 16 986 пациенти. От тях са анализирани 12 989 пациенти за същия период, което съставлява 76.47% от всички новодиагностицирани за периода в България.

В настоящото проучване се забелязва тенденция към по-ранното откриване на рака на гърдата в България с

67.9% пациенти, диагностицирани в първи и втори стадий

Тези резултати вероятно са свързани с все по-широкото навлизане на извършването на профилактичните прегледи и мамографии в здравно всекидневие на пациентите, както и с по-високата им здравна култура.

Същевременно едва при 37.84% от пациентите е доказан рак на гърдата чрез дебелоиглена биопсия, частично отстраняване на гърдата е направено при 47.83% от пациентките, гефрир - при 46.05%, а сентинелни лимфни биопсии едва при 2.99%.

Дебелоиглената режеща биопсия е неоспорим "златен стандарт"

за диагностика за рак на гърдата. Представлява сигурен и надежден метод с висока чувствителност и специфичност. Осъществява се чрез съвсем малък разрез на кожата (2-3 мм) под локална анестезия. Използва се специална фабрично произведена игла, като се взема само малка част от туморната
формация, без да се отстранява цялата лезия (фиг. 1). Чрез този тип биопсия получаваме ценна информация относно хистологичния вид, степента на диференциация (G), рецепторния (ER, PR), HER-2 статус и др.

Тя има ключова роля при вземане на решение как трябва да започне лечението. Абсолютно грешен подход е да бъде отстранена цялата туморна формация или да бъде изпратена за гефрир. Това лишава пациентите от съвременно лечение.

В днешно време при една група от пациентите лечението започва с лекарства. Това е т.нар. предоперативна (неоадювантна) системна терапия (химиотерапия, таргетна терапия, ендокринна терапия, имунотерапия).

Ползата от нея е напълно сигурно доказана. Това са част от пациентите във втори и всички пациенти в трети стадий. При отстраняване на цялата лезия те не могат да получат съвременно лечение и се влошава тяхната

прогноза.

При жените с тройно негативен рак на гърдата (ER (-), PR (-), HER2 (-) е стандарт лечението да започне с химиотерапия преди операцията. Ако е отстранена цялата лезия, провеждането на химиотерапия се обезсмисля и по този начин лечението става неадекватно.

Отстраняването на цялата туморна формация, последващ гефрир и вземане на решение за радикална операция в един етап е неприемливо от медицинска, научна, морално-етична и деонтологична гледна точка.

Следването на остарелите методи за диагностика води и до по-лоши козметични резултати. Големите белези на кожата след операции, при които се отстранява цялата туморна формация, водят до по-трудно

прилагане на различни пластични методи, което не е без значение предвид все по-младата възраст при диагностика на заболяването.

Друго, което прави впечатление от резултатите, е, че

при близо половината от болните е изпратен гефрир за изследване,

процентът на пациентките с частично премахване на гърдата е под половината от изследваните случаи, а осъществяването на сентинелна лимфна биопсия е критично ниско.

Извършването на сентинелна лимфна биопсия пред аксиларна дисекция (отстраняване на всички лимфни възли от подмишницата) при ранен рак на гърдата и неопипващи се лимфни възли има предимства, доказани чрез големи проучвания (фиг. 2). Чрез сентинелната лимфна биопсия се избягват усложненията на аксиларната дисекция, свързани основно с оток и болка в областта, и жените имат по-добро качество на живот.

Съпоставяйки анализа на данните от нашето проучване с препоръките за диагностика и лечение на карцином на гърдата, можем да заключим, че в България все още се наблюдават неприемливо ниски нива на дебелоиглена биопсия и сентинелна лимфна биопсия в хирургичното лечение на рака на гърдата, както и изключително високи нива на изследване чрез гефрир въпреки наличните стандарти в страната.

Все още няма коментари
Нов коментар