Галерия от 10-ата юбилейна здравна конференция "Иновации и добри практики" - Next 10

"Биомаркерни тестове в борбата с рака: откриване, лечение и надежда" бе темата на д-р Михаил Михов, медицински директор за България и Румъния на Amgen. "За да започне един пациент лечение с таргетен препарат, трябва да има доказана мутация чрез биомаркерен тест. Сега голяма част от тестовете се плащат от пациентите у нас, част заплащат фармацевтичните компании, но няма единен механизъм как да става това, а България е една от трите страни в ЕС, в които тези тестове не се покриват от здравната каса", обясни д-р Михов Фотограф : Надежда Чипева

За проследяването на ефекта от терапията говори проф. Александра Савова, дф, член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. "От средата на 2019 г. стартира платформа за събиране на данни за ефекта от всеки лекарствен продукт – първо в 40 лечебни заведения, които изпращат данни на всекидневна или седмична база", обясни проф. Савова. Чрез тях се проследява ефектът на терапии на онкозаболявания, социалнозначими, редки и други заболявания в реалната практика, извън идеалните условия на клиничните проучвания Фотограф : Надежда Чипева

Вторият панел на дискусията бе посветен на следващите 10 години на българското здравеопазване с модератор Тодор Воденичаров, представител на работодателите в надзорния съвет на НЗОК, управител на "Siemens Healthineers България"

Лекция на тема "Следващите 10: Постигане на здравния потенциал на България" представи Анна Козиел, старши специалист "Здравеопазване" в Световната банка. "Първото послание е: информацията е от значение, защото помага да приоритизираме и управляваме процесите по-добре. Второто е, че знаем какво трябва да се направи. Третото е, че промяната, реформата в здравната система е възможна", каза тя

"Основните предизвикателства пред здравните системи са, че няма подготовка за осигуряване и финансиране на ефективни здравни услуги според обществените очаквания. Освен това през 2024 г. всеки 3-ти здравен специалист ще навлезе в пенсионна възраст. Пациентът пък не се въвлича достатъчно в предоставянето на здравни услуги", коментира в презентацията си за глобалните тенденции в сектора Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа Фотограф : Надежда Чипева

Проф. д-р Иван Груев, научен секретар на Дружеството на кардиолозите в България, представи темата "Модерен подход към скрининга и профилактиката в кардиологията чрез модернизиран лабораторен панел". "Ако съдим по сърдечно-съдовия риск, България не се намира в ЕС, а в Съветския съюз или Северна Африка според европейските данни. Те са част от европейските гайдлайни вече от 2 години, но не съществуват в българските бази данни. Затова ДКБ отделя средства, за да се създаде такъв софтуер. Най-ниската средна продължителност на живота в ЕС е в България, за мъжете разликата твърдо е с 10 години", каза той Фотограф : Надежда Чипева

Темата на чл.- кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ - София, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", бе "Борба с кардиометаболитния синдром". Тя проследи взаимовръзката и нуждата от превенция при диабет, сърдечно-съдово заболяване и бъбречно заболяване. "Изключително висок – над 30-40%, е процентът на хората с диабет и бъбречни увреждания, сърдечно-съдови увреждания и др. Съчетанието на диабет, сърдечно-съдови заболявания и хронично бъбречно заболяване увеличава смъртността при хората с диабет", каза тя

"Хроничното бъбречно заболяване - неподозираната криза, или защо е необходим национален скрининг за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)" бе презентацията на проф. д-р Емил Паскалев, дмн, началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение в УМБАЛ "Александровска", председател на Българското дружество по нефрология (вляво), и адв. Христина Николова, председател на УС на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания."Безспорно необходим е национален скрининг. Старият скрининг за ХБЗ показва честота 12.84% - приблизително всеки 8-ми българин боледува, но от 10 души с ХБЗ само един знае, че го има", каза проф. Паскалев. Сред основните причини са диабетът, артериалната хипертония и останалите сърдечни болести. Огромен проблем за България е, че от 6 млн. население 2 млн. имат някакво хронично заболяване

"Бъбречните заболявания, водещи до хронифициране, са тихи заболявания, без симптоми и трудно се откриват. Симптоми като лека умора, липса на концентрация, тежест са подценявани от пациентите. От 10 души с бъбречно заболяване само един е диагностициран в ЕС, а у нас е под 1", каза адв. Христина Николова (вляво). Късното откриване води до нужда от диализа и при късмет на пациента – бъбречна трансплантация Фотограф : Надежда Чипева

Първи презентатор в дискусията върху това какво ще пренесем от последните в следващите 10 години с модератор д-р Славейко Джамбазов, дм, управител на HTA (вдясно), бе Дейвид Бърнстейн от Harvard Business School (на екрана). Неговата тема бе "Здравеопазване, основано на стойността - концепция и предимства" с фокус върху резултатите за пациента. "Резултатите са най-важни за пациентите и трябва да разходваме средства, когато са свързани с резултати. След хирургично лечение например често не се говори за резултатите, за тяхното измерване", каза той. Основната мисия на здравната система е ценността за пациента, а тя се измерва, като разделим резултатите за пациента на цената, срещу която ги доставяме

"Приблизително 50% от възрастните и 25% от децата по света имат форма на зрителна увреда. Около 40% от всички нарушения на зрението се дължат на рефракционни аномалии, като късогледството вече има пандемични мащаби. Другите водещи причини са катаракта, макулна дегенерация, глаукома, диабетна ретинопатия и др.", каза проф. д-р Александър Оскар, дм, началник на Клиниката по офталмология в УМБАЛ "Александровска". Той разгледа разходите за лечение на очни болести и акцентира върху факта, че в 80% от случаите зрителните увреждания са предотвратими

За борбата с фалшивите лекарства говори Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ). Нейната тема бе "Мястото на Системата за верификация на лекарствата в информационната свързаност на здравеопазването в България". "Вече 5-а година тя работи добре, много е независима и завършена, но това не значи, че не може да се интегрира с останалите системи в здравеопазването. Европейският хъб интегрира 28-те системи за верификация на страните в ЕС, интегрира производителите на лекарствата в ЕС, паралелните търговци, аптеките, търговците на едро", обясни тя

Ивайло Стойчев, мениджър проекти в "Информационно обслужване", подчерта, че постигнатата интеграция на системите защитава пациентите от фалшиви лекарства и позволява държавата да заплаща само лекарства, преминали през верификация. Той коментира и внедряването на електронните рецепти: "Лекарите трябва да бъдат убедени, че дигитализацията ще подпомогне тяхната работа и без информацията, която те трябва да подават, НЗИС не може да работи в тяхна помощ. Благодарение на този процес вече има данни, че едно очно заболяване бързо се превръща в сериозен масов проблем и трябва да се вземат мерки", каза той

Какви са измеренията на дефицита на лекари в доболничната помощ разгледа д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на управителния съвет на Българския лекарски съюз. "Личните лекари сме тези, от които всички изискват, за които няма отпуск и които същевременно трябва да се образоват. Започнахме 1400 общопрактикуващи лекари в София, сега сме 780", каза д-р Николова и описа трудния процес на акредитация на лекарската практика, която позволява тя да обучава специализанти на държавна поръчка. На въпрос кои 2 неща би направила за по-добра доболнична помощ тя отговори, че най-голямата болка на личните лекари е невъзможността по закон да работят с по-високо ниво медицински дейности въпреки нужните специалности и сертификация

Презентация на тема "Иновация ли е хуманността към децата пациенти и техните родители в България през 2023 г.?" представи Кремена Кунева, съосновател на фондация "Даная". "Когато говорим за комуникация и хуманност, иновации и изкуствен интелект, трябва да напомним, че в педиатричната помощ все още сме на ниво лоша хигиена, необезопасени креватчета, плащане за придружител и спане на пода в болничната стая", каза Кунева. Педиатър у нас се става трудно, с работа на 3 места за минимално заплащане, а през 2021 г. дори не са обявени места за специализация по педиатрия

Как работи нонпрофит болницата в САЩ обясни Милена Маккартни, консултант на нонпрофит организации, съосновател и СЕО на консултантската компания Ecurium. Тези болници обикновено предоставят скъпи услуги като спешна помощ, лечение на изгаряния, на редки болести, дългосрочни грижи за пациента, експериментални терапии и др. Финансирането идва от отстъпка от данъците и реимбурсация от държавата чрез социалната здравна застраховка за хора с ниски доходи и пенсионери, както и с дарения. Друга възможност е чрез преподавателска дейност и научни изследвания