Доц. д-р Елена Димитрова: Броят на пациентите със сърдечна недостатъчност непрекъснато се увеличава

Вече разполагаме с две съвсем нови групи медикаменти, които наистина подобряват прогнозата и качеството на живот на тези пациенти

Доц. д-р Елена Димитрова - МБАЛ "Национална кардиологична болница"
Доц. д-р Елена Димитрова - МБАЛ "Национална кардиологична болница"
Доц. д-р Елена Димитрова - МБАЛ "Национална кардиологична болница"
Доц. д-р Елена Димитрова - МБАЛ "Национална кардиологична болница"
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка:Доц. Елена Димитрова завършва медицина в Медицински университет - София, през 2008 година. От 2009 година специализира кардиология в Клиника по кардиология на УМБАЛ "Света Анна", а през 2013 година след успешно положен изпит придобива специалност по кардиология. От 2014 година работи в МБАЛ "Национална кардиологична болница". През 2017 година защитава дисертация на тема "Белодробна артериална хипертония". От 2019 година заема академична длъжност главен асистент, а от 2021 година - доцент. Има множество публикации в български и чуждестранни списания. Участва като лектор в различни национални форуми. Провела е допълнителни обучения в областта на белодробната хипертония в AKH, Виена, и ECZ - Otwock, Полша, и на сърдечната недостатъчност във Вроцлав, Полша. Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България и на Европейското кардиологично дружество.

Какво представлява сърдечната недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност представлява състояние, при което най-общо сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв, за да задоволява нуждите на организма. Това може да се дължи на помпена недостатъчност или на затруднено пълнене. В първия случай говорим за сърдечна недостатъчност с намалена фракция на

изтласкване, а във втория - за сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване. Фракцията на изтласкване представлява един сравнително прост показател, който ни дава представа за помпената функция на сърцето и най-често го измерваме чрез ехокардиография. Сравнително отскоро говорим за втората група пациенти, тези със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване, т.е. фракция на изтласкване над 50%. Има и една по-малка група пациенти, които имат сърдечна недостатъчност с леко редуцирана фракция на изтласкване, те на практика попадат между споменатите вече две основни групи.

Какво поражда сърдечната недостатъчност?

- Сърдечната недостатъчност се предизвиква от различни заболявания, като в развитите държави това най-често са артериалната хипертония и коронарната болест, която включва и миокардния инфаркт. Други причини за развитието й са различни заболявания, които нарушават функцията на сърдечните клапи, аритмии, първични заболявания на сърдечния мускул (кардиомиопатии), вродени сърдечни пороци, болести на натрупването, метаболитни и невромускулни заболявания. Сърдечната недостатъчност със запазена фракция на изтласкване много често се свързва с други често срещани състояния като затлъстяване, захарен диабет, предсърдно мъждене, хронични белодробни заболявания и други.

Колко често срещано е това състояние?

- В световен мащаб сърдечната недостатъчност засяга около 4% от населението, което означава над 60 милиона души. Разбира се, има известни разлики в зависимост от начина, по който е събирана информацията и в зависимост от държавата. Важно е обаче да се подчертае, че поради общото увеличаване на населението и застаряването му броят на пациентите със сърдечна недостатъчност непрекъснато се увеличава. И това е така, въпреки че лечението на различните заболявания, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност,

се подобрява. Още нещо, което бих искала да подчертая, е, че все повече пациенти, близо 50% от болните със сърдечна недостатъчност, спадат към групата на сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване и този процент се увеличава.

Сред каква възрастова група се среща сърдечната недостатъчност?

- Сърдечната недостатъчност се среща във всички възрастови групи, но честотата й се увеличава почти линейно с възрастта, т.е. колкото по-възрастен е един човек, толкова по-голям риск има да развие сърдечна недостатъчност. Например честотата на сърдечната недостатъчност във възрастта под 55 години е 1%, а над

70 години вече става повече от 10%.

Какви са симптомите на сърдечната недостатъчност?

- Симптомите на сърдечната недостатъчност са лесна умора, недостиг на въздух, невъзможност за извършване на ежедневните дейности, поява на отоци по долните крайници, нарастване на коремната обиколка. Тези симптоми не са специфични само за сърдечната недостатъчност и на практика се срещат при всички пациенти, независимо дали имат редуцирана или запазена фракция на изтласкване.

Как се диагностицира сърдечната недостатъчност?

- За поставянето на диагнозата е необходимо наличието на симптоми на сърдечна недостатъчност, подкрепени от данни от различни допълнителни изследвания. Разбира се, трябва да се вземе предвид и наличието на различни придружаващи заболявания и рискови фактори. От изследванията водещо място заема

ехокардиографията, която е основен метод за оценка на сърдечната функция. Освен това тя е абсолютно безвредна за пациента и сравнително лесно достъпна. Също така е необходимо да се направи електрокардиограма, по преценка - рентгенова снимка, тест с физическо натоварване и някои допълнителни образни изследвания. Освен това се препоръчват и някои кръвни изследвания освен стандартните лабораторни показатели в последните година. Например препоръчва се рутинно изследване на т.нар. натриуретични пептиди. Те се повишават при различни заболявания, но ако нивата им са нормални, диагнозата сърдечна недостатъчност може да се отхвърли с голяма сигурност и тогава трябва да се търси друга причина за оплакванията.

Какви са методите на лечението й?

- На първо място остава контролът на рисковите фактори и лечението на заболяванията, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност. Например адекватно лечение на артериалната хипертония, контрол на рисковите фактори за възникване на миокарден инфаркт, а при възникването му - навременно и адекватно лечение, каквото са перкутанните коронарни интервенции. При вече налична сърдечна недостатъчност обаче на преден план е медикаментозната терапия. Добрата новина е, че в последните години сме свидетели на истинска революция в това отношение, като разполагаме с две съвсем нови групи медикаменти, които наистина подобряват прогнозата и качеството на живот на тези пациенти. Още повече че вече имаме и доказани медикаменти за лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване, при които доскоро буквално нямахме никакви терапевтични възможности. Още една добра новина е, че тези нови медикаменти са лесно достъпни за пациентите в България. Освен това в последните години се появи и една нова концепция, че всички тези лекарства, които доказано помагат, трябва да се започват и увеличават до необходимите дози много по-бързо, защото по този начин реално се подобрява прогнозата на пациентите. Вече знаем, че едновременното или почти едновременното започване на медикаментите с доказана полза, които са от четири основни класа, е безопасно и удължава живота на пациентите. За информация - класическият подход до момента беше медикаментите да се включват един след друг и дозата им да се увеличава постепенно, като така при някои пациенти бяха необходими няколко месеца за достигане на оптималните дози на всички медикаменти. Това, разбира се, беше свързано и с необходимост от чести посещения при кардиолог, което също невинаги е осъществимо в практиката. Не на последно място, при подходящи пациенти със сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване влиза в съображение и терапия с определени устройства, например сърдечна ресинхронизираща терапия, която подобрява помпената функция на сърцето и освен това намалява риска за внезапна сърдечна смърт. Други възможности при напреднала сърдечна недостатъчност, които за съжаление все още не са достатъчно разпространени в България, са имплантацията на т.нар. камерни подпомагащи устройства ("изкуствено сърце"), както и сърдечната трансплантация.

Подлежи ли сърдечната недостатъчност на задържане, на обратно развитие и какви са перспективите в зависимост от стадиите на заболяването?

- Сърдечната недостатъчност остава заболяване с лоша прогноза по отношение на смъртност и необходимост от болнично лечение, като това в най-голяма степен важи за напредналите стадии на заболяването. Според някои съвременни източници смъртността на петата година достига 50% и повече. Все пак в последните години прогнозата е значително подобрена, като на фона на терапията при някои пациенти обективно се установява подобрение и дори пълно нормализиране на показателите на сърдечната функция. И нещо, което е не по-малко важно, е, че тези пациенти освен по-дълго наистина живеят и по-добре, имат по-малко ограничения в ежедневните си дейности и по-рядко се налага да бъдат лекувани в болница поради декомпенсация на заболяването.

Материалът е с информативна цел и не е предназначен да замести консултацията с лекар.