Иновация ли е хуманността за децата пациенти и техните родители в България

Първата вечер на Теодора и тогава 4-годишният ѝ син в болницата, след като диагностицират детето ѝ с лимфом на Ходжкин. Тъкмо го е успокоила и приспала, самата тя избухва в плач от страх и ужас за всичко, което предстои, когато врата се отваря с трясък. Влиза дежурната медицинска сестра, вижда плачещата майка и отново събуденото и плачещо дете и на висок глас казва: "Какво си се разревала?! Ти отсега ако ревеш, ако знаеш какво те чака!" Три години по-късно детето е напълно възстановено, играе футбол, ходи на училище. Не такова обаче е състоянието на Теодора. Теодора няма вечер, в която да не се буди от ужаса, че още много "я чака" и че това не е краят. Развива психологически проблеми, които се отразяват както на нейното здраве, така и на отношенията ѝ с бащата на детето и цялата им семейна среда. Три години по-късно при всяко шумно отваряне на вратата детето поглежда към нея и казва: "Мамо, не искам пак в болницата!"

В тази история на пръв поглед вината ясно бива дефинирана, а виновникът посочен.

Дали обаче проблемът може да бъде решен с това? Не. Дали замитането под килима на едно подобно отношение ще предотврати непрекъснато повтарящата се подобна картинка и хилядите подобни истории, споделяни от родители? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да сме сигурни, че ясно сме дефинирали проблемите, довели до този вече дехуманизиран модел на отношения между медици, родители и деца.

Години наред педиатрите апелират за множество проблеми, пред които са изправени и които пречат на качеството на тяхната работа, демотивират ги или просто ги карат да напуснат порочната система - било то като напускат България или като продължат работата си изцяло в частна практика.

На първо място, разбира се, остават ниските възнаграждения, но множество проучвания показват, че веднага след този проблем следват и други, за които отново години наред не просто не се търсят решения, а се задълбочават:

• Няма база, в която да се обучават и работят всички педиатри. България 40 години така и не успя да построи Национална детска болница, в която освен да се лекуват успешно и мултидисциплинарно децата с най-сериозни и тежки заболявания, да бъде център за обучение на всички педиатри и да създава стандарти за тяхната работа. Сега педиатрите следва да работят на няколко места едновременно. Условията са лоши, а възнагражденията за специализанти са под критичния минимум.
• Не се отпускат достатъчно места за специализация, финансирани от държавата. Независимо от все по-малкия интерес на младите лекари да специализират педиатрия, вместо държавната здравна политика да търси механизми за повишаване на тяхното желание, прави точно обратното или просто нищо. Добър пример е как през 2021 г. няма нито едно обявено и финансирано от държавата място за специализация по педиатрия.
• Липсва цялостна концепция за развитие на специалността. Неравномерно разпределение в различни райони на България - в цяла Северозападна България през 2022 г. 158 педиатри, гр. София - 252.
• Ниско заплащане на клиничните пътеки години наред, което доведе до рушащи се материални бази, старо или липсващо медицинско оборудване, рискова за пренасяне на зарази среда и в много случаи ненавременна и правилна диагностика, струваща детски животи.

Тези основни проблеми, които и към настоящия момент с малки изключения (повишените с около 30% клинични пътеки едва преди година) остават нерешени, доведоха до множество проблеми за децата пациенти и техните родители:

• нарушени права на децата пациенти и техните родители;
• ограничен достъп до здравеопазване в сравнение с възрастни пациенти, както и по демографски причини;
• ограничен достъп до съвременни качествени методи на лечение;
• лутане на родителите между неподходящи болници;
• загуба на ценно време в кризисни моменти;
• липса на мултидисциплинарен подход при диагностика и лечение;
• нужда родителят да служи като координатор между различни специалисти и различни болници;
• невъзможност родителят да се фокусира върху осигуряване на психологическия комфорт на детето;
• предотвратими загуби на детски живот, особено при спешни или комплексни случаи.

Липсата на обучени педиатрични лекари и медицински сестри и болнични психолози, които да осигурят подходящия за малките пациенти подход, ескалира и следните проблеми, които случаят "Теодора" до голяма степен показва нагледно, а именно:

• липса на доверена връзка и психо-социална подкрепа;
• дискомфорт, страх и несигурност за децата пациенти, които водят до сериозни емоционални травми;
• липсваща комуникация между лекари и родители;
• затруднено и забавено физическо и психическо възстановяване.

Всички тези натрупани и нерешени, а в някои случаи дори и неприпознати проблеми, дефинират дълбоки институционални дефицити, а именно цялостно разбиране от страна на политикоправещите и политикоизпълняващите за разбиране и фокус върху потребностите на децата пациенти и техните родители. Липсата на данни и на ясна формулировка на най-критичните и приоритетни проблеми в детското здравеопазване води до невъзможност за дефиниране на решения и нарушени права на децата поради по-ограничено и некачествено здравеопазване за малките пациенти.

И ако държавата ни имаше стратегическо управление на детското здравеопазване, може би щеше да забележи, да анализира и да предприеме мерки, когато точката на пречупване ясно е определила един момент, след който е било невъзможно всички описани проблеми да не генерират един истински голям и цялостен такъв, а именно детско здравеопазване на изкуствено дишане.

През 2019 г. за една година 319 педиатри изчезват от картата на здравните специалисти в България. 319 педиатри в края на 2022 г. представляват 22% от всички детски лекари. Дали някоя институция е анализирала тази пресечна точка, дали има отговори на въпроса защо се е стигнало до това, дали са взети мерки и ако да, какви? Каква част от тези лекари са напуснали България, защото не са виждали повече смисъл или потенциален такъв, защото не са можели да се обучават в добра база със съвременно оборудване и мениджмънт или просто не са издържали да работят за неадекватни на времето възнаграждения, при все че световно са едни от най-търсените специалисти? Колко от тях са се пенсионирали? На тези въпроси широката общественост и до ден днешен не е получила отговори.

И към настоящия момент не става ясно дали изобщо някой е направил анализ на въпросите по-горе. Ако го е направил, какви действия са предприети, след като вместо незабавно да бъдат активирани политически мерки за преодоляване на потенциалните проблеми, през 2021 г. Министерство на здравеопазването сякаш умишлено или абсолютно неадекватно продължава да задълбочава, като местата за специалност "Педиатрия" на така наречената държавна издръжка, които отпуска, са точно нула бройки. В Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030, приета все още само от Министерския съвет на 29.09.2023 г., тепърва се залагат мерки, чието изпълнение отново ще е в ръцете на непрекъснато сменящите се здравни министри и липсата на всякаква приемственост по отношение на предприети мерки.

На родителите и медиците остава една-единствена възможност. Вместо да насочват агресията и неудовлетвореността си едни към други, най-накрая да обединят усилия и да накарат държавата да си свърши работата, ако ще продължаваме да живеем в нея. Родителите, проявявайки повече разбиране и уважение към ангажираността на медиците и много по-голямо обществена ангажираност към несправедливи държавни политики за достойни възнаграждения и условия на труд на същите. Медиците от своя страна да проявят разбиране и ангажираност за защита на психическото здраве на децата пациенти и техните родители.

Ясно със сигурност трябва обаче да бъде едно - ако управлението на държавата ни не припознае тези проблеми и незабавно не започне тяхното решаване, всяка демографска и икономическа политика за развитие на България ще катастрофира. Тогава нито Шенген, нито еврозона, нито каквито и да било конституционни промени ще могат да компенсират едно изцяло застаряващо, радикализирано от липса на разбиране за текущото му страдание или просто изоставило завинаги България цяло поколение.