Доц. д-р Васил Трайков: Когато говорим за Национален кардиологичен план, говорим не за болест, а за здраве

Доцент Трайков, кардиолозите успяха да победят до голяма степен смъртността от инфаркт, но не и самия инфаркт. Това ли ще бъде основната цел на Националния план за сърдечно-съдово здраве, за който Дружеството на кардиолозите основно се застъпва у нас?

Така е. Вследствие на въвеждането и широкото разпространение в държавата на лечението, което е ефективно и драстично намалява смъртността при миокардния инфаркт, първичната ангиопластика, ние успяхме да редуцираме смъртността от инфаркт. Проблемът обаче е друг - че броят на инфарктите нараства на фона на намаляващо население. Проблемът е, че се допуска да има инфаркти. Като терапия специалистите се справяме чудесно, но по-предния етап се проваляме и именно това е етапът на превенцията и на контрол на рисковите фактори. Там ни предстои много работа и смятам, че именно превенцията и контролът на рисковите фактори са ключовите приоритети и цели, които националният план за сърдечно-съдово здраве ще цели, ако бъде приет. Една от водещите и измерими цели на плана ни също е до 2030 г. преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България поради сърдечно-съдови заболявания да бъдат намалени с една трета. Тази цел ще се постигне, ако направим така, че всеки български гражданин да има достъп до висококачествена оценка на своя сърдечно-съдов риск през целия си живот, както и до адекватно, навременно и цялостно лечение и грижа.

Какви са другите приоритети на българския план за сърдечно-съдово здраве?

Приоритетите са няколко. Те са разписани и до голяма степен са залегнали и в Европейския план за сърдечно-съдово здраве, който беше разработен от Европейското дружество по кардиология в колаборация с Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве. В този план има няколко основни приоритета. Разбира се, профилактиката е на първо място, както първичната профилактика, т.е. недопускането на заболяване, както и вторичната профилактика, т.е. недопускане на по-нататъшното развитие на вече възникнало заболяване. Това е централната тема. Планът разглежда още много важни насоки като осигуряване на адекватна ранна диагностика и терапия според препоръките при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Тоест при вече развило се заболяване ние трябва да осигурим възможно най-добрата диагностика и терапия на тези пациенти. Тук смятам, че особено важно е лечението да се осъществява в условията на персонализираната медицина, да направим всичко възможно да диагностицираме болестта на конкретния човек и да я лекуваме, но не общо като генералната диагноза, а конкретната, специфичната болест на пациента като уникален индивид. Защо казвам това? Защото например има редица генетични състояния, които налагат нашето поведение или налагат различно лечение от общоприетото. Или пък е необходимо терапията да бъде базирана на резултат от образна методика. За нас е важно да адаптираме терапиите към спецификите на всеки пациент. Освен това ние трябва да работим и да акцентираме върху рехабилитацията. Когато вече е допуснато и има заболяване и пациентът е в някаква степен инвалидизиран, трябва да направим всичко необходимо да му се помогне да бъде отново активен член на обществото. Рехабилитацията има огромно значение, а в нашата страна нямаме сериозно действаща програма за рехабилитация при сърдечно-съдови заболявания по ред причини. Рехабилитацията е важна част от цялостното лечение и трябва да бъде обект на комплекс от мерки, какъвто е залегнал в плана за сърдечно-съдово здраве.

Искам да подчертая, че говорейки за план за сърдечно-съдово здраве, ние обръщаме знака. Вече не говорим за болест, а за здраве, което всъщност е отражение на факта, че този план има за главна своя цел профилактиката. Като кардиолози ние лекуваме чудесно, но лекуваме само тези хора, които съставляват върха на айсберга на сърдечно-съдовите заболявания. Голяма част от състоянията остават неоткриваеми за нас и не биват адресирани, защото не попадат в нашето полезрение по една или друга причина. А именно там ние трябва да вложим нашите усилия. Естествено, не можем да направим нищо без съвременните технологии и въвеждането и развитието на дигитални технологии в кардиологията и в сърдечно-съдовата медицина. Трябва да бъде поощрявано имплементирането им в един добре структуриран комплекс от мерки. Разбира се, важно е да кажем, че нищо не можем да свършим, без да оценим ефекта от направеното, и това е другият фокус - въвеждането на медицина, която е основана на ползата за пациентите, например оценена чрез промяна в качеството на живот.

Какви ще бъдат стъпките за реализирането на Националния план за сърдечно-съдово здраве? Доколкото сме информирани, предстои среща на Националния алианс по сърдечно-съдово здраве. Такъв е примерът в Европа. Следвате го и вие. Кои са участниците и как ще използвате силите и възможностите на заинтересованите страни, за да бъде националният план всеобхватен и да покрие тази необходимост от осведоменост за активизирането и на самите пациенти?

Инициативата за създаване на Алианс за сърдечно-съдово здраве всъщност започна преди няколко години. Началото беше поставено от Европейското дружество по кардиология, което създаде европейския Алианс по сърдечно-съдово здраве и след това - Европейския план за сърдечно-съдово здраве, като идеята е този план да бъде разпространен сред страните членки, да бъде адаптиран към конкретните нужди на всяка страна и да заработи. Както казах, ние стартирахме преди няколко години тази инициатива и в България, като понастоящем сме на етап, в който трябва да съберем отново заинтересованите страни с отношение към промоцията на сърдечно-съдовото здраве. Предстои да официализираме свършената работа на 15 декември и много се надявам да можем да покажем и концептуален план, върху който впоследствие този алианс с всички тези заинтересовани страни в него да заработи, за да може да се изгради един наистина качествен документ, който да бъде представен на институциите за одобрение. Много се надяваме, че този план ще бъде работен и успешен. Ние ще го изработим, въпросът е той да бъде въведен и приложен на практика. Имаме вече такива примери с подобни планове в други специалности.

Преглед на оригинала

Вероятно сте сериозно напреднали с подготовката на плана. Имате заявката на заинтересованите страни, че ще ви подкрепят, след което този план отива на бюрата на институциите. От коя какво очаквате и с какви действия и решения биха могли да съдействат?

Краткият отговор е: очакваме подкрепа и очакваме действие. Естествено, парламентът е институцията, която има отношение към неговото приемане и официализиране на държавно ниво. След като парламентът приеме Плана за сърдечно-съдово здраве на България, се надяваме, че институциите ще го следват и изпълняват. Изпълнителната власт е тази, която трябва да го задвижи. Но първоначалното решение, зелената светлина трябва да дойде от народните представители. Мисля, че това е правилният ход. Това е национален план, около който трябва да се обединят всички заинтересовани страни, а те са много. Ние правим всичко по силите си той да бъде създаден на високо експертно равнище.

Националната здравна стратегия, която сега започва да разглежда Народното събрание на първо четене в здравна комисия, може би е добра предиспозиция като неин елемент да бъде одобрен и Националният план за сърдечно-съдово здраве. Така пътят й до пациентите ще бъде по-лек, не смятате ли?

Категорично смятам, че това е точно така. Много се надявам в тази стратегия да залегне политика за профилактика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Това ще бъде едно добро начало, което да бъде поставено в основата на плана. Ние сме изпратили становище по Националната здравна стратегия и очакваме то да бъде разгледано и прието, за да доведе до съответни промени, които да обезпечат добрата грижа за пациентите, изложени на риск от заболяване или с вече диагностицирана болест.

Смятате ли, че е реалистично в рамките на следващата година България да има приет и действащ Национален план за сърдечно-съдово здраве?

Много се надявам, а ние в Дружеството на кардиолозите в България ще направим всичко възможно това да се случи.