Доц. д-р Калин Михов: Ортопедите не препоръчват 10 хиляди крачки дневно

Кои са най-честите спортни травми, които срещате в практиката си?

Можем да ги разделим на две групи - хора, които професионално се занимават със спорт, при които травмата наистина изисква сериозен контакт с терена. И по-често срещаните пациенти при всички ортопеди са т.нар. неделни спортисти, т. е. хора, които цяла седмица стоят в офиса или имат ниско ниво на физическа активност и в събота и неделя излизат на спорт или отиват на ски, без мускулатурата им да е подготвена, без да са загрели, без да са разтегнали мускулатурата, сухожилията и връзките и съответно - доста по-лесно претърпяват инциденти. И двете групи ни търсят редовно, оперираме както професионални атлети, така и голяма част от неделните спортисти, а и супернелепости като травми след подхлъзване в банята, спъване в тротоари, подхлъзване на нови плочки, тези травми са всекидневие в нашата специалност.

По същество най-чести са нелепостите и битовите инциденти, а не травмите при елитни спортисти.

Могат ли маратонките или обувките за спорт изобщо да изиграят превантивна роля срещу травми?

За активните занимания със спорт е изключително важно обувката да бъде удобна, особено когато тренировките или физическата активност се провеждат на пресечена местност с неравен терен. Тогава, ако нямате удобна обувка, шансът да получите травма е изключително голям, и то травма от типа не просто на разтягане или разкъсване на сухожилие, но дори и счупване или разкъсване на сериозни връзки, които налагат оперативно лечение.

Какво могат пациентите да направят за здравето на ставите си? Те стареят ли?

Ставите, както всички останали органи и системи в нас, стареят. За съжаление това не може да бъде предотвратено. Това, което можем да направим, е да се движим много, като под движение се разбира наистина движения, а не бягане и скачане - нещо, което изключително грешно е залегнало в съзнанието на повечето хора. Все по-често се говори за нужните 10 000 крачки дневно. Тях обаче ги препоръчват кардиолозите, а не ортопедите. Защото всяко ходене, скачане, бягане носи амортизиращ стрес върху хрущяла, нарушавайки храненето му. За храненето на хрущяла далеч по-важно е движението, т.е. колоездене, плуване, фитнес, но не и бягане, скачане и усилия с осезаем стрес върху хрущяла и увеличаване на хидродинамичното налягане. Хрущялът е тип гъба. Той няма кръвоносни съдове и не се храни чрез кръвоснабдяване, както останалите тъкани в мускулно-скелетната система. Хрущялът се храни чрез дифузия от ставната течност, в момента, в който вие стъпите, тази гъба се изпомпва и не поема хранителната си течност. В момента, в който си вдигнете крака и го движите, той я поема тогава. Но ако останете непрекъснато на крака, без да се движите или бягате и скачате, това определено не води до обогатяване на хрущяла с хранителни вещества, а напротив. Повечето хора не разбират това, дори колегите препоръчват ходене, бягане, скачане, при които хрущялните клетки не могат да се хранят.

Да, аз казвам на пациентите си да ходят, това не пречи. Но ходенето не лекува хрущяла. Движението го лекува, както казах - движение, не натоварване - колоездене, плуване, фитнес. Ходенето, бягането, изкачването е най-тежко натоварване за хрущяла, както и стъпала, пресечени местности, наклони. Не казвам, че не трябва да го правите, а да не натоварвате прекалено хрущяла. Продължителното стоене седнал или прав върху хрущяла също не е препоръчително, защото тогава няма никаква циркулация нито в ставната течност, нито в кръвоносните съдове.

Можем ли да говорим на каква възраст човек трябва да започне профилактично да се грижи за ставите си?

Не, защото става въпрос основно за ген. Има хора, които са предразположени към износване на хрущяла, но комбинирано с високо натоварване, това води до значително по-ранно обременяване на хрущяла и неговата загуба. Разбира се, имат значение и ежедневното натоварване и обременяване или пък съответно профилактиране чрез движение, правилно хранене и поддържането на килограми. Това са нещата, които спасяват хрущяла от износване. Факт е обаче и че има и 150-килограмови хора, които никога не са тренирали, не са спортували и хрущялът им е в чудесно състояние на зряла възраст.

А подмладява ли се като възраст остеоартрозата?

Не можем да кажем, че се подмладява, но е факт, че особено след COVID-19-пандемията много зачестяват т.нар. асептични некрози на костта, аваскуларни некрози. Това е тип инфаркт на костта, който се случва основно на бедрената глава или на бедрените кондили в колянната става. Факт е, все още не сме анализирали причините за тези некрози, но след пандемията все повече колеги забелязват увеличаване на ръста на аваскуларната некроза. Предполагам, че до голяма степен той се дължи може би и на терапията. Ще бъде трудно да диференцираме, защото то е част от страничните ефекти на кортикостероидите, които масово бяха прилагани при тежките случаи на коронавирусна инфекция, на други лекарства, ползвани в практиката. Но е факт, че постковидно забелязваме определено увеличение на случаите с аваскуларната некроза при млади и активни хора, които също налагат протезиране на ставите - тазобедрена или колянна.

Дали безкръвните операции във вашата област, артроскопиите, са панацея?

Не, панацея в медицината няма. Артроскопията е една върхова технология, която позволява изключително миниинвазивно да третираме заболявания, които преди това ни вадеха от строя като пациенти за месеци, да не кажа за цял живот. И с нея миниинвазивно успяваме да лекуваме разкъсвания на менискуса, лабрални увреди, хрущялни увреди, възстановявайки пациента в рамките на 2-3 седмици до месец, без да засягаме околните структури - нещо, което не беше възможно без тази техника. Но в същото време трябва да се отчете, че и в някои стави и области се прекалява с тази активност и в някои дегенеративни заболявания или при увредите на тазобедрената става има определен отлив от артроскопската техника като метод на лечение. Факт е, че артроскопията е една високотехнологична възможност, която лекува пациентите, осигурявайки им изключително бързо функционално възстановяване, и без това съвременното лечение в ортопедията на практика е невъзможно.

Здравната каса как посреща иновациите в ортопедията?

В областта на артроскопията за щастие касата през последните години ни подкрепи. Аз бях председател на артроскопското дружество до преди една година и успяхме да постигнем поне достойно финансиране на тази пътека, защото преди това тя беше по-недофинансирана от баналното изваждане на игли от някой крайник, при положение че един артроскоп струва 200 - 300 хил. лева. Имаме доста обучени колеги. В България нивото на артроскопията е доста високо. През последните години поканих за наши гости водещи хирурзи от Франция, от Холандия, от Германия. Бяха демонстрирани и усвоени в България изключително иновативни техники. Смея да твърдя, че нивото на артроскопската хирургия, от времето на професор Шойлев до сега, светла му памет на нашия учител, продължава да бъде на много високо европейско ниво, което е и признато от европейските ни партньори и колеги. Българската ни асоциация е водещ член в Европейската и в Световната организация по артроскопия.