Тодор Кесимов: Ценовата регулация прави трудно поддържането на структури на фармацевтичните компании в България
Според председателя на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании трябва да има балансирана промяна в механизма за отстъпки на здравната каса
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Тодор Кесимов е управител на "Такеда България". Постъпва в Takeda през 2012 г., като заема различни позиции в областта на финансите и логистиката както в представителството на Takeda в България, така и с отговорности за различни съседни държави. В периода 2017-2018 г. г-н Кесимов е ръководител на финансовия отдел на компанията за Балканския полуостров. От началото на 2018 г. поема поста управител на представителството на Takeda в България. След придобиването на Shire от Takeda г-н Кесимов оглавява обединената компания "Такеда България". Понастоящем от 1 януари 2023 г. е управител и на Takeda в Румъния. От 2023 г. е заместник-председател на управителния съвет на Японско-българска бизнес асоциация, а от 2021 е член на управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ArPharm), като през 2023 г. става и негов председател.
През тази година недостигът на лекарства се очертава като ключова тема. Пак в този ред е и фактът, че много лекарства и компании продължават да напускат България. Какви са основните причини за това според вас и каква е рецептата да се преодолее?
- Причините могат да бъдат различни и те очертават един доста сериозен проблем въобще в България относно недостига. Да започнем от най-сериозната причина. Това е ниското ценообразуване в България. Ние имаме законов текст, според който цената, която трябва да бъде регистрирана на българския пазар, трябва да бъде най-ниската от кошница от 10 държави в Европейския съюз с най-ниски цени. Бидейки с най-ниската от най-ниските цени, това автоматично прави продуктите атрактивни за износ извън България. Това е причина за временен недостиг. Той, разбира се, може също да бъде обусловен от производствени проблеми, от свръхпотребление в определени моменти и сезони, като това са съвсем всекидневни и преодолими проблеми. Но основният фактор за дългосрочната липса на дадени медикаменти на пазара е най-ниската цена, която продължава да бъде такава от години. Към това мога да прибавя и отстъпките, които се предоставят задължително на здравната каса. Така цялостната ценова регулация стана толкова тежка, че е все по-трудно да поддържаме структури на българския пазар. Въпрос на време е да се случват неблагоприятни събития. От гледна точка на компаниите България не е от най-приоритетните пазари. Ние сме малък и труден, скъп и несигурен пазар, на който липсва предвидимост и всичко това води до някои по-тежки решения, които компаниите трябва да вземат. А това е една много притеснителна тенденция и като статистика, и като репутация за страната. Тук искам да допълня, че освен това няма и диференцирани правила за различните категории продукти - както по отношение на достъп, така и по отношение на ценова регулация. Ще дам пример с имуноглобулините и лекарствата за редки болести. Независимо дали лекарството е за рядко заболяване, от какво е произведено, дали е произведено от плазма, както в случая, регулацията у нас е една и съща. Едно и също е ценовото рефериране, докато в останалите държави отчитат спецификата на продукта и условията стават несравними. Получава се така, че цената в България става необосновано ниска и от една страна, централите принуждават компаниите да изтеглят лекарството, а от друга страна, дори и да остане на пазара, то бива изнасяно по един или друг начин заради ниската цена.Според вас трябва ли да се промени законовият текст и въобще целият механизъм на ценообразуване на лекарствата? Също така трябва ли да има промени в механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, по който се събират отстъпки от компаниите?
- Със сигурност трябва да има някаква балансирана промяна. Тя няма как да бъде рязка и трябва включва диалог между институциите и бизнеса. Явно ако правилото за най-ниската цена на лекарствата в България не бъде променено, няма как да си мислим, че ще решим проблема с оттеглянето и недостига на лекарства. Това не е успешен и устойчив модел. Мисля, че е добър вариант да запазим кошницата от държави за сравнение на цените, но пък да заложим друг параметър на сравнение - например средната от най-ниските три или друг брой. Това ще даде възможност да бъде избегната възможността да попадаме в изключенията с най-ниски цени и ще се получи балансиране на цените. В никакъв случай обаче не трябва да се стига това да бъде за сметка на доплащането от страна на пациента и той да покрива разликата от собствения си джоб.Механизмът на здравната каса също не трябва да продължава да действа по същия начин като досега. Ако съберем всички отстъпки, които в момента индустрията плаща на здравната каса, те стигат 24% от плащанията й за лекарства. През тази година стигаме 400 милиона лева. Прогнозата е през следващата година този процент да стигне 28-30%, което вече е поредният връх на неустойчивост. Това е структуроопределящо и въобще определящо бъдещето на присъствието на компаниите на българския пазар, както и за лекарствоснабдяването.
С какво трябва да бъде сменен механизмът според вас?
- В България институциите винаги се стремят да намалят разхода, който дори невинаги е обвързан с най-добрата и ефективна терапия, която трябва да се предпише. Много често никой не обръща внимание на ефективността на терапията. Ние като индустрия неведнъж сме предлагали партньорски да съдействаме за внасяне на оптимизации в този механизъм или начини за намаляване на въздействието му върху компаниите, защото вярваме, че трябва да се търси диалог между нас като индустрия и институциите, за да се стигне до най-доброто и балансирано решение. Промяна обаче, е наложителна, защото моделът ще се "счупи" скоро - ако не тази, то през някоя от идните години. Като пример през следващата година отстъпките от индустрията ще достигнат 600 млн. лв., което е наистина непосилно.Може би трябва да се помисли и за засилване на контролните механизми от страна на НЗОК. Може би от помощ ще бъде и електронната рецепта. Използването на СЕСПА също е вариант, ако тя работи по-ефективно и обхване максимален брой продукти, а не само тези, които се покриват от здравната каса.
Как се отнасяте към идеята лекарите и фармацевтите да имат пълна информация за наличностите?
- Трудно ми е да дам конкретен отговор, но истината е, че трябва да се спазят два принципа. Единият е на информираност, т.е. максимално да имаме информираност по веригата лекари, фармацевти, търговци на едро, търговци на дребно, вносители и производители и да се вземе решение как точно може да се промени системата.Другият принцип е прозрачност. Никой не бяга от нея, естествено, в рамките на допустимото от закона, тъй като все пак има специфики, които не могат да бъдат оповестявани. Но като се спазят двата принципа, в крайна сметка ще постигнем това пациентът да не страда заради проблем по веригата.
Стана много актуална темата за заплащането на онколекарствата на болниците. Какъв е най-добрият вариант за това според вас?
- На първо място се радвам, че избегнахме една криза, която беше на ръба да се случи в началото на ноември, като беше защитен общественият интерес и се избегна това хиляди пациенти да останат без терапия заради законовия текст, който беше активен тогава. Радвам се, че народните представители всъщност приеха промяна, в която удължиха срока до февруари. Като индустрия ние смятаме, че трябва да има рамково споразумение с МЗ, което може да провежда обществени поръчки за онколекарствата, но това е по-скоро дългосрочно решение, при което цената ще бъде договорена централно и няма да има флуктуации в нея между лечебните заведения. Видяхме, че здравната каса е плащала едно лекарство в едно лечебно заведение в пъти над цената, която е заплащана в друго лечебно заведение. В краткосрочен план решението, около което се обединяваме като индустрия, е за периода, в който няма такова действащо споразумение, да се въведе максимална болнична цена на лекарствените продукти, която НЗОК да заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги, базирана обаче на средноаритметична стойност на единица активно вещество, изчислена на база определен брой най-ниски цени за съответните лекарствени продукти, постигнати в договорите за обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти за период от три месеца назад. С други думи, референтни да не бъдат фактурни цени, а тези, достигнати в обществената поръчка и договорени между болниците и дистрибутора в договора. Причината е, че може да бъде договорена цена Х, но след това имаме нулеви цени, имаме много по-ниски цени, имаме подарени опаковки. Тогава до някаква степен ще се преодолеят измененията в цените на онколекарствата от месец за месец. Информацията за договорените по ЗОП цени в болниците е публична и прозрачна и би могла да бъде събрана.Когато говорим за персонализирана медицина, какви според вас са най-подходящите начини лекарства като вашите да бъдат по-широко достъпни за пациентите?
- Когато говорим за персонализирана медицина, може би трябва да започнем с диагностиката, която е голям проблем в България. Когато говоря за диагностика, особено в редките заболявания, където ние сме основно представени, може би ще трябва да засегна и проблема с това, че България е на последно място в ЕС по обхват на заболяванията още в неонаталния скрининг. Ние сме на дъното със само три заболявания, включени в задължителния пакет, който се покрива от държавата и който е задължителен. Както знаете, редките заболявания са с неспецифични симптоми. Лекарите не са достатъчно запознати с тях, на пациентите понякога е трудно да идентифицират и самите симптоми и много късно стигат до лекар. Имаме забавяне при поставянето на диагноза от над 10 години. Знаем за някои фрапантни случаи за поставена диагноза след 30 години и неотдавна 65-годишна жена беше диагностицирана с рядко заболяване.Важно е да се отбележи, че 75% от тези заболявания са генетични, т. е. те са вродени, човек ги носи, дори да не прояви симптоми дълго време. Ако диагнозата се забави прекалено дълго, пациентът може и да не я доживее или може да живее в много тежко състояние, докато разбере от какво е болен. Заради това е важно да се замислим за възможността за откриване на лечими генетични заболявания от самото раждане. Реално погледнато, методологията за скрининг на определени типове заболявания е една и съща - с една капка кръв могат да се тестват много повече заболявания, стига да имаш необходимата апаратура и санкция от държавата да го направиш. Не е трудно това да се случи. Извън неонаталния скрининг имаме и още един проблем, отново в редките заболявания. Дори когато терапията е налична, понякога достъпът й до пациентите се забавя по ред административни причини. Говоря за включване на заболяванията в списъка на редките заболявания, в списъка на касата на заболявания, за чието домашно лечение тя заплаща. След това имаме и нов процес, който трябва да се стартира с оценка на здравните технологии, преговорите с касата, включването в Позитивния лекарствен списък, и това може да се забави с години за лекарство за рядко заболяване с малък брой пациенти, което често е много скъпо поради спецификата на заболяването, по-бавно набира необходимия по нашия закон брой държави, в които да е реимбурсирано, и т.н.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.