Адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация: Искаме здравна стратегия, гарантираща равен достъп до медицинска помощ
Съдържание от Българска болнична асоциация
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил: АДВ. СВИЛЕНА ДИМИТРОВА е председател на Българска болнична асоциация трети мандат. Тя е с над 23 години опит в корпоративното право и преговорите, а последните 12 години специализира и медицинско право. От 2015 г. до 2019 г. адв. Димитрова е заместник-председател на ББА, а през 2018 г. е председател на ЦСМ при Софийския районен съд и Софийския градски съд, член е на европейските правни мрежи ULN и GEMME.
Адв. Димитрова, доскоро вашият бранш очакваше да види каква ще бъде Националната здравна стратегия на България за следващите десет години. Бихте ли обяснили защо тя не получи подкрепа от лечебните заведения?
На първо място, искам да подчертая, че има остра необходимост от здравна стратегия, около която всички да са обединени и да знаем къде искаме да стигнем в сектор здравеопазване след десет години, по какъв начин и с какви средства. От 2020 г. текат няколко редакции на документа, никоя от които не е събирала подкрепа нито от сектора, нито политическа. Последният вариант на Национална здравна стратегия 2030 г. отново включва редица въпроси, които будят тревога. Конкретно имам предвид равнопоставеността на лечебните заведения и пациентите. Стратегията е в ущърб на развитието на здравния сектор. А това може да създаде още порочни практики и ще задълбочи и без това сериозната кадрова криза. Това, което ни се предлага, е спиране на развитието на медицинската дейност чрез мораториуми и чрез "селективния" избор за участие на някои лечебни заведения във финансирането. Здравната стратегия в сегашния си вид не помага за това да има единна здравна система, която да работи еднакво за всички български граждани. Обратното - държавата създава по-благоприятни пазарни условия за част от лечебните заведения, нарушавайки условията на нормална конкуренция.
Какви според вас цели би трябвало да може да постигне една Национална здравна стратегия?
Цел номер едно трябва да бъде запазване на равнопоставеността на здравноосигурените лица при достъпа им до медицинска помощ. След това една реформа в който и да било сектор, но най-вече в здравния, трябва да спазва принципа на конкурентоспособност. Само тогава качеството, инвестициите и предпочитанията на пациентите ще са водещите фактори за развитие на лечебните заведения, а не субективно решение на държавата кой, какво и колко да получава. Не без значение е и зачитането на правата на работодателите в болничния сектор, уредени в други закони, защото българският законотворец понякога изпада в противоречие.
Налагането на мораториум за откриване на нови лечебни заведения ли визирате?
Не само, но така или иначе налагането на мораториум е най-тежката мярка и в абсолютно противоречие с написаното в самата стратегия - да се залага на инвестиции и иновации. Когато говорим за развитие на един сегмент, на един пазар, мораториум върху него е последното нещо, което следва да бъде налагано като мярка. Мораториумите са мерки за извънредно време, за кризи, за военни действия. В нормално време трябва да има правила и ясни условия, регламентирани по съответния законов начин, за да функционира системата, но не и забрани. Липсата за възможност за развитие на всички нови дейности в цялата страна, ако е по-дългосрочна, може да доведе до сериозна криза.
Накрая пак стигаме до въпроса как да се гарантира качеството на болничната помощ?
Това е изключително важна тема. От ББА искаме експертно да бъде решен проблемът с медицинските стандарти, липсващи в по-голямата част от медицинските специалности. Това следва да бъде направено чрез съгласуване на проектите на медицински стандарти с всички заинтересовани лица, в т.ч. медицинските дружества, практиците и лечебните заведения, където всъщност се изпълняват и прилагат тези стандарти.
Експертизата е ключът към повишаване ефективността в лечебните заведения посредством регулиране на медицинската дейност с медицински стандарти.
В края на 2023 г. кои други теми са на дневен ред пред лечебните заведения?
На наскоро провелото се Второ издание на болничен мениджърски консилиум по формиране на политики в сектор "Здравеопазване", организиран от ББА, участниците се обединиха около мнението, че трябват спешни промени в Закона за здравето, които да намерят решение на масовата вербална и невербална агресия срещу медицински специалисти и да дадат гаранции за обезпечаването на грижите за пациентите.
Предизвикателствата, свързани с киберсигурността, също стоят на дневен ред. Необходими са сериозни инвестиции и смятаме, че държавата трябва да има определени ангажименти в тази посока.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.