🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Д-р Мила Петрова, медицински онколог: Иновациите при рака на белия дроб дават надежда за живот на милиони

Ракът на белия дроб е второто по честота онкологично заболяване в света, а като причина за смърт сред злокачествените заболявания заема първото място

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил: Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъде идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализация по медицинска онкология.

През 2016 г. придобива специалност "Медицинска онкология", а през 2019 г. защитава и докторска дисертация. От 2021 г. оглавява Клиниката по медицинска онкология на "Надежда", доказала се във времето като

неразделна и много съществена част от структурата на болницата. Д-р Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.

Ракът все още се възприема като една от най-лошите прогнози, които може да чуе човек в днешно време, мит или истина е това през 2023 година?

Не може да се отрече, че диагнозата рак е все още сериозна и плашеща за нас, а борбата с него поставя нас лекари, пациенти и техните близки пред доста предизвикателства. Важно е да отбележим обаче огромния напредък на медицинската наука в последните години, благодарение на който онкологичните заболявания вече далеч не са равносилни на най-тежката присъда. Ако погледна назад в моята кариера, мога да видя оттогава до днес невероятен напредък и прогрес в онкологичната специалност. Пациентите днес получават по-персонализирана и съответно по-ефективна терапия, а учените продължават да работят усилено над разработката и имплементацията на все по-новаторски методи за диагностика и лечение, а ние, лекарите, имаме много повече възможности, които да предложим на нашите пациенти, което ни кара да сме малко по-оптимистични при поставянето на диагнозата "рак".

А какво се промени, за да се случи това?

Основно се подобри познанието ни за различните видове тумори. Ако до преди 10 - 15 години ние не познавахме генома на туморната клетка, сега знаем повече за него. Именно дешифрирането на човешкия геном преди 20 години постави началото на нова ера в изследването на генетичните основи на онкологичните заболявания и отговора им към различни терапии. Появи се възможността за индивидуален подход към лечението на всеки пациент, базиращ се на неговите генетични, молекулярни и биологични характеристики. Арсеналът на специалистите по онкология се обогати с диагностични и терапевтични методи като геномно профилиране, биомаркерна диагностика, таргетна терапия, имунотерапия и радиоимунотерапия, които значително подобриха прогнозата за пациента. С увереност мога да кажа, че сме все по-близо до превръщането на рака в хронична болест, с която човек може да живее продължителен и качествен живот.

Този месец отбелязваме Световниямесец зарака на белите дробове, какво може да ниразкажете за него?

Ракът на белия дроб е второто по честота онкологично заболяване в света, а като причина за смърт сред злокачествените заболявания заема първото място. Около 90% от случаите са свързани с никотинова употреба и излагане на тютюнeв дим, но може да се развие и при непушачи поради различни други фактори, допринасящи за канцерогенезата в белите дробове, като замърсяването на въздуха, контакта с азбест и радон, хронични инфекции и генетично предразположение. Обикновено първите прояви са неспецифични и възникват сравнително късно. Симптоматиката включва лесна умора, отпадналост, задух и кашлица, а впоследствие могат да се появят кръвохрак, дрезгавина на гласа, загуба на тегло. В много случаи първите симптоми са от страна на метастазите в органи далеч от белите дробове. Затова и често заболяването се открива в авансирал стадий, когато прогнозата е много по-неблагоприятна, а лечението трудно. При диагностициран в ранен стадий белодробен рак благодарение на съществения прогрес в разбирането ни за биологията му, прилагането на предиктивни биомаркери и усъвършенстването на терапията успеваемостта на лечението днес е много висока. Въпреки това ракът на белите дробове остава предизвикателство и продължава да бъде свързан със сериозни рискове и комплексни клинични сценарии. Прогнозата винаги зависи от индивидуалните обстоятелства при съответния пациент. Затова е важно всеки човек да посещава редовно медицински специалист за осъществяване на профилактични прегледи и да спазва лекарските насоки за намаляване на рисковите фактори.

Споменахте, че вече разпознаваме много видове и подтипове рак и така ги лекуваме по-успешно. Можете ли да ни разкажете повече за това?

Ракът на белия дроб се разделя на два обширни хистологични класа, които растат и се разпространяват по различен начин: дребноклетъчен белодробен карцином (ДРБД) и недребноклетъчен белодробен карцином (НДРБД). Възможностите за лечение включват хирургично лечение, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна терапия и имунотерапия. Изборът на терапевтичен подход зависи от няколко фактора, като определящ е стадият на рака.

Например целта на лечението при пациентите с ранен, резектабилен НДРБД, стадий IB-IIIА, е излекуване, но заболяването често рецидивира и метастазира въпреки прилагането на адювантна химиотерапия. Предотвратяването или намаляването на риска от рецидив и метастазиране може както да подобри прогнозата за самите пациенти и да спомогне за запазването на качеството им на живот, така и да облекчи финансовата тежест за обществото. Оперативното лечение невинаги е достатъчно, тъй като е възможно след резекция да останат циркулиращи туморни клетки, отделили се от първичния тумор, и да се придвижат до други части на тялото. Прилагането на имунотерапия след химиотерапия може да стимулира имунната система да унищожи тези туморни клетки, което води до трайна ремисия и дългосрочна преживяемост.
За да постигнем успешно лечение и високо качество на живот на пациенти с резектабилен НДРБД, стадий IB-IIIА, са важни рутинната биомаркерна диагностика и насочването на пациентите към специалисти онколози за оценка на последващи възможности за системна терапия. Изчерпателната биомаркерна диагностика е от критично значение за ефективното лечение. Не може да се прицелваме в цел, ако не сме сигурни дали целта е там. Така че проблемите, които остават нерешени, по отношение на борбата с рака на белия дроб са високият риск от рецидив при пациенти в стадии II и III и нуждата от адювантно лечение с цел излекуване, необходимостта от биомаркерна диагностика, която ще позволи персонализирано лечение, потребността от финансиране на тези диагностични процедури и нуждата от скрининг.

Колкото повече научаваме за рака на белия дроб, толкова по-успешно можем да помогнем на пациентите - а ние се учим всеки ден. Всяка година излизат нови проучвания на лекарства, които ни дават освен нови знания и инструменти, с които да лекуваме пациентите си. Неотдавна ракът на белия дроб се приемаше за едно-единствено заболяване и се третираше като такова. Днес например знаем, че наличието на протеин, наречен PD-L1, в тумора на пациента може да повлияе на отговора към терапията. При пациенти с висока експресия на PD-L1 и отрицателен ALK и EGFR статус рискът от рецидив е с 57% по-нисък. Неотдавна и резултати от клинично проучване по темата утвърдиха ролята на PD-L1 при ранни стадии на НДРБД.

Какви специалисти работят за един пациент с рак на белите дробове? Ключово ли да е да се работи в екип?

Диагнозата рак на белия дроб изисква мултидисциплинарен екип от специалисти да работи съвместно, за да се постигне терапевтичен успех. Задълбочените дискусии и комбинираният експертен опит гарантират, че пациентът се възползва от цялостен подход, при който се оценява всеки аспект на състоянието му, което води до по-ефективна и персонализирана стратегия за лечение. От поставянето на диагнозата до целия период на лечение могат да участват личният лекар на пациента, пулмолози, образни диагностици, онколози, патолози, гръдни хирурзи и други медицински специалисти. Сформирането на туморен борд от тези и други експерти гарантира, че пациентът получава комплексна грижа. Мултидисциплинарният екип подсигурява най-правилния избор за терапия, като разглежда цялостната картина на заболяването: индивидуалните характеристики на пациента, данните от образната диагностика и патологичните находки, лабораторните показатели и молекулярната информация.

Времето на реакция играе ключова роля при диагностицирането и лечението на рак на белия дроб, като е решаващо в повечето случаи и за изхода от самото заболяване. Затова само чрез редовни профилактични прегледи и активна грижа за здравето, разработването на нови технологии и иновации и мултидисциплинарен подход ще успеем да надделеем в битката с това онкологично заболяване.

Все още няма коментари
Нов коментар