Не(здрава) сглобка

Министерството обаче си позволява спокойно да проспива липсата на тази адекватна грижа. Като се започне от липсата на акцент и подкрепата за педиатричната специалност, стигне се до командните опити да се назначат лекари от София, за да спасяват детското отделение във врачанската болница, мине се през дългогодишната липса на скенер в педиатричната болница "Проф. Иван Митев" в София и се свърши с липсата на топла вода в онкохематологичното отделение в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ", за което никой не беше наказан, разбира се.

Вечните болнични директори

Годината, както обикновено, е изпъстрена със скандали около случващото се и начина на управление на държавните болници. По принцип, с минимални изключения, общо четири - на "Пирогов", "Св. Екатерина", "Александровска" и "Лозенец", управляващите държавни болници са едни и същи, последно назначени през 2021 г. по времето на ГЕРБ.

Проф. Христо Хинков даде ясен знак, че се бои да сменя болнични директори, независимо от това как се възприемат действията им отстрани. Първият такъв случай беше с директора на "Майчин дом" проф. Иван Костов, срещу когото протестира част от екипа и бяха подадени множество сигнали да бъде разследван за конфликт на интереси, незаконно получени възнаграждения и несправедливо разпределение на средствата между служителите. Проф. Хинков обяви, че ще чака прокуратурата да провери делата на професора, а пък според сигнал до държавното обвинение проверките са се състояли в кабинета на единия от заместник-директорите на болницата в присъствието и на други ръководители. Здравният министър не провидя проблем в драстичната разлика от около 10 пъти в заплащането между лекарите и директора и над 16 пъти между него и акушерките. Уволнени наистина имаше и те бяха двама - инспектор и директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор", която последно провери болницата и чиито доклади бяха преправяни четири пъти, за да не изглежда да има нарушения от директора.

Последствия от лошото управление на държавни болници, на които здравното министерство е принципал, нямаше и за нито един друг директор - нито за този на врачанската болница, нито за "Александровска", която отново задлъжня и изпадна в просрочие, независимо че държавата я подпомогна да си плати задълженията. В многопрофилната спешна болница "Св. Анна" във Варна пък директорът от ГЕРБ е обжалвал назначаването на нов управляващ болницата, спечелил конкурс за длъжността още през 2021 г., и с удобното бездействие на Варненския съд, а и на самата държава, продължава да управлява болницата, която е довел до фактически фалит.

Какво се случва зад кадър в държавните болници и техния принципал стана ясно в края на годината около опита на здравния министър да уволни директора на "Пирогов".

Здравният министър явно е решил да се освободи от управляващия спешната болница, като за да се аргументира, му назначи масирани проверки от органите на самото министерство, в които се е включила и НЗОК. Министърът съобщи, че в одит са открити финансови нарушения, но няма да уволнява директора засега. Директорът пък написа писмо до председателите на парламента и здравната комисия, в които казва, че му се оказва политически натиск от началника на кабинета на здравния министър д-р Красимир Николов, директорката на дирекция "Медицинска дейност" д-р Лучия Добрева и съветника на министъра Константин Гърневски. Николов и Добрева са били заместник-директори на болницата допреди година, а както се оказва - за управлението им има сигнал до прокуратурата.

Така повдигнатата завеса продължава да показва на обществото безсилието на пореден здравен министър да подреди и управлява системата на държавните болници обективно. В проблемните назначения на високите етажи на министерството, както в случая, се виждат и зависимостите на министъра и част от политиците от хора със спорен авторитет и експертиза в медицинските среди. През нея се вижда, че само двайсетина държавни болници са успели да достигнат заложените в колективния трудов договор заплати от 2000 лв. за лекарите и 1500 за сестрите, а легендарните допълнителни материални стимулирания продължават да се раздават без обективни критерии и да служат за инструмент на държане в подчинение на цели съсловия лекари и специалисти по здравни грижи. Министерството на здравеопазването мълчи за тази несправедливост и като цяло отчита спада на лекарите и сестрите с всяка изминала година и липсата на интерес у младите медици да се развиват в България.

Кадровите празнини и тяхното запълване

През тази година единият от фундаментите на сглобката - ГЕРБ, показа изключително късата си кадрова скамейка в здравния сектор и особената нервност да се раздели с постовете начело на здравната система. Дори като се погледнат паническите опити да се запазят на постовете провалили се директори на държавни болници и се свърши до двете предложения за управител и подуправител на здравната каса, пълненето на управлението с хора със спорни биографии продължава.

През лятото ГЕРБ предложиха за управител на здравната каса Иванка Динева, бивш подуправител на касата по времето на ГЕРБ, уволнявана три пъти дисциплинарно от системата, съветник на здравния министър във второто правителство на ГЕРБ и на вицепремиера от НФСБ в третото. Последно Динева оглавяваше столичната здравна каса пак по времето на ГЕРБ. За нея беше публично известно, че е в своеобразен конфликт на интереси и е била адвокат на държавни болници в същия момент, в който е съветник на министъра - техен принципал, и е участвала и в тяхната акредитация. Динева се оттегли "по лични причини" в деня, в който кандидатурата й щеше да бъде гласувана в залата, а няколко месеца по-късно здравният министър проф. Христо Хинков я назначи за директор на изпълнителната агенция за медицински надзор.

Другата спорна кандидатура на ГЕРБ беше началникът на кабинета на служебния министър на здравеопазването от последното правителство на Румен Радев - проф. Момчил Мавров. Той е бил 12 години заместник-директор на най-голямата държавна болница - УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив, като паралелно е развивал и частен бизнес, като двама от съдружниците - на него и съпругата му, участват в компания - изпълнител на услуги за болницата.

Защо няма лекарства?

В България всяка година между 300 и 500 лекарства напускат пазара заради ценовия натиск, който оказва държавата на тази регулирана стока и нейните производители. Процесът на недостиг и нарушените доставки се засилиха по времената на пандемията и след нея. Той е глобален. В България обаче всяка липса на лекарство, независимо от причините за нея, не е повод те да бъдат анализирани от експерти в сектора, а за замеряния с кал и обвинения в политиката. От това не следва нищо за пациентите освен мъчителния опит да се ориентират в сложната терминология и нарочените за виновни политици.

Правителството на некоалицията се опита да реши един дългогодишен проблем - с антибиотичната резистентност, като спешно и без обсъждане въведе изписването им само с електронна рецепта. Така то лиши множество лекари от правото им да предписват заради липсата на електронен подпис или регистрация към лечебно заведение. В допълнение, подпали и продължила близо месец война между лекарите и фармацевтите за проблемите при отпускането на антибиотици и тяхната липса. (Виж повече в интервюто с председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.)

Въпросите с недостига вероятно биха могли да се решат, ако държавата промени начина на изчисление на цените на лекарствата. (Виж интервюто с Тодор Кесимов, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.)

Тонът, с който политиците се опитват да спекулират с болките на пациентите и с липсващата терапия, явно скоро няма да се промени, освен ако обществото не свикне, че има право да изисква повече срещу парите, които плаща и доплаща за здраве.