Най-големите компании за храни и напитки: Слънчогледови милиарди

Разместванията в класацията също не са съществени. "Олива" и "АДМ Разград" ("Амилум България") отново са на първите две позиции в топ 3, но през 2020 "Папас олио" измества "Кока-Кола ХБК" от третото място. Няма ясна тенденция при най-печелившите: трите компании с най-високи маржове са "Карлсберг", "Чипита България" и КЕН.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Източник: Капитал Преглед на оригинала

Оли(в)а за милиард

"Олива" за втора поредна година е с най-високи обороти в класацията. Различното този път е, че приходите на компанията надхвърлят 1 милиард лева за 2020 г., отбелязвайки близо 40% скок, а печалбата е удвоена и е над 45 млн. лв. Основните приходи в дружеството са от продажба на слънчогледово масло, има и малка част от търговия с рапица. "Ръстът през миналата година е и заради повече произведени количества масла, и заради рекордно високите цени. През 2020 имаше голям световен дефицит при маслата и това изстреля всички цени до рекордни нива. Вече запълваме капацитета и на трите фирмени завода. Прогнозите са трудни, за предстоящия сезон реколтите и търсенето са неясни, но не очакваме цените рязко да спаднат. Очакваме сходни приходи през 2021 година", коментираха от компанията за "Капитал".

Автор : Капитал Източник: Капитал Преглед на оригинала

През септември 2020 "Олива" купи за 2.3 млн. долара стария завод за преработка на слънчоглед на "Калиакра" - Добрич, част от инвестиция на американската Bunge, която през лятото на 2007 г. премести производството си в Румъния. Целта на придобивката бе разширение на складовото стопанство, още повече че база "Калиакра" е в близост до новооткрития завод на "Олива" в района на Варна, който удвои капацитета и увеличи експортните възможности на компанията.

Покупката на базата в Добрич бе част от продължаващото разрастване на най-големия в страната производител на растителни масла. През юни 2020 Черноморската банка за търговия и развитие отпусна 35 млн. евро заем за оборотен капитал на завода край Варна. Инвестицията в него е 40 млн. евро, като 31 млн. са корпоративен заем от Европейската инвестиционна банка по плана "Юнкер". "Олива" има още едно финансиране от европейска институция - със заем 22 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие през 2013 г. компанията изгради своя нов завод в Полски Тръмбеш, специализиран в производството на нерафинирано масло. Цялата инвестиция бе 30 млн. евро. Така трите производствени центъра на дружеството - край Варна, в Кнежа и в Полски Тръмбеш, осигуряват на групата възможност да преработва 700 хил. тона семена годишно.

"Олива" е притежание на компанията за търговия на зърно "Билдком" с едноличен собственик Ангел Георгиев.

Производителят на слънчогледово масло "Олива", който е собственост на Ангел Георгиев, за първи път прескочи летвата от 1 млрд. лв. приходи Фотограф : Nadezhda Chipeva Източник: Капитал

И още по масло

В подреждането има още четири производителя на олио, като общото е, че растат, а между някои дружества има и акционерни връзки. Трета в класацията е "Папас олио", която се държи от "Сент Жиран" с едноличен собственик Георги Ташев. Дружеството има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. "Папас олио" има участия и в три дъщерни дружества: "Зърнени храни 99" (за производство на селскостопански продукти и съхранение на зърно); "ПапасМел" (за производство на брашна и съхранение на зърно); Granturko (Турция) - за съхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури. Отново чрез "Сент Жиран" Георги Ташев притежава и следващата маслодобивна фирма в класацията - "Сън фуудс", Балчик. Така сумарният оборот на двете надхвърля 550 млн. лв. В миналото участие в групата е показвал и украинецът Олександр Минов, който сега контролира "Бисер олива".

Скок над 22% и приходи 114 млн. лв. отчита "Клас олио" от добричкото село Карапелит. Семейната компания е създадена през 90-те години на миналия век от турски предприемач с подобен бизнес в Турция. По-късно бизнесът е наследен от съпругата Нермин Йълмаз и сина Мертгюн Йълмаз, които през миналата година продадоха компанията на варненската "Меджик флейм" - собственост на Едуард Багдасарян. Двете фирми се намират на 13 км една от друга.

Старозагорската "Бисер олива" също расте. Акционери в дружеството са братята Иван и Лука Ангелови от "Градус", но отскоро по-големият дял е на Олександр Минов и Шота Хаджишвили чрез "Рисойл".

Умерено със сладкото

Отново втора в класацията е разградската АДМ ("Амилум България"). Макар продажбите да падат, печалбата расте. Компанията - собственост на американската Archer Daniels Midland (ADM), произвежда царевично нишесте, глюкозен сироп, кристална и течна декстроза, сироп от царевица и други за хранителната индустрия. Продуктите се получават чрез дълбочинна преработка на царевица, затова фирмата е най-големият единичен потребител на царевица в България. "Въпреки пандемията компанията успя да работи на пълен капацитет, както през последните няколко години, и да запази целия си персонал. Паралелно в пълен ход беше и завършващата фаза на проекта за разширение на съществуващото производство (за 240 млн. лв. - бел. авт.) и стартиране на нови продукти", коментира за "Капитал" изпълнителният директор Светлозар Караджов.

Продажбите на "Нестле България" за 2020 г. отбелязват символичен спад от около процент. "През миналата година индустрията за храни и напитки като цяло остана резистентна въпреки необикновената ковид ситуация", обобщи Петър Стоилов, изпълнителен директор. По думите му извънредната ситуация е оказала негативно влияние върху експорта, а неработещите заведения (5 от 12 месеца) и работата от дома са довели до спад в продажбите на отделни категории и особено на продукти за незабавна консумация. През 2020 компанията инвестира 23 млн. лв. в модернизиране на софийската си производствена фабрика. Част от средствата са за нова роботизирана поточна линия за опаковане на KitKat. Продуктите се изнасят за 35 пазара в света.

"За първото тримесечие на тази година "Нестле България" отчита 4.3% ръст на приходите, които достигат 60 млн. лв. Очакванията за полугодието са за повишение с 5-6%", съобщи Петър Стоилов. Планираните за тази година инвестиции надхвърлят 22 млн. лв. Над 89% от тях са предвидени за разширяване и модернизиране на фабриката.

"Монделийз България" (10) и "Чипита" (11) разменят местата си в топ 30. В следващи класации двете компании ще заемат обща много по-предна позиция, тъй като през май тази година бе обявено, че Mondelēz International купува гръцкия производител на кроасани и бейк ролс Chipita S.A. за около 2 млрд. долара. Очакванията са, че в България сделката ще роди гигант при сладките изделия. Обединената компания ще е №1 по приходи в сектора, които, ако се съди по данните за 2020, общо ще надхвърлят 340 млн. лв. И американското, и гръцкото дружество са абсолютни лидери в няколко категории, които не съвпадат. Например Mondelēz е хегемон при шоколадите, а Chipita - при кроасаните и бейк ролс.

"Монделийз" е лидер на българския пазар на шоколад и шоколадови изделия през 2020 с 31.9% пазарен дял в стойност, отбелязвайки ръст с 0.2 процентни пункта спрямо предходната година. Продуктите на "Монделийз" в сегмент "шоколади" държат над 60% пазарен дял в стойност, като брандът Milka е лидер на пазара в страната. Всеки втори закупен шоколад (на българския пазар) е на бранд, който е част от портфолиото на "Монделийз" - Milka, "Своге", "Млечен", Toblerone", коментира за "Капитал" Ивайло Найденов - генерален мениджър на Mondelēz International за България, Румъния и Източна Адриатика. По данни на "Чипита България" и през 2020 компанията запазва лидерските си позиции при кроасаните с 84% пазарен дял в стойност и при бейк снакс - с 59%.

Бизнесът на Mondelēz в България се управлява чрез пет дружества, като в топ 30 влиза още едно от тях - "Монделийз Юръп прокюърмънт - клон България" (16).

С близо 8% ръст и приходи над 68 млн. лв. "Захарни заводи" - Горна Оряховица, заема 27-о място в класацията. Компанията е публична и в нея влизат предприятия за производство на захар, на захарни изделия, на етилов алкохол и високопротеинов фураж, печатница, собствен ТЕЦ, завод за ремонтно-механични услуги, търговско дружество. Основни акционери в приватизирания преди 20 години завод са старозагорската "ГУ - Фарадей" на Георги Узунов и "Ритъм-4-ТБ" на семейство Таня и Руси Даневи. Двете старозагорски групи са финансирали при приватизацията РМД-то "Захар инвест". Трите компании заедно държат 97.07% от капитала на "Захарни заводи". През миналата година компанията работи по проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, става ясно от доклада за дейността. През октомври 2020 дружеството взе решение да преустанови производството на опаковки и за собствени нужди, и за външни клиенти.

По-суха година

"Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани" отстъпва на четвърта позиция с приходи над 357 млн. лева, като спадът вероятно е заради затворените заведения. През лятото на 2020 "Кока-Кола ХБК" започна да дистрибутира нова серия кафета - Costa Coffee, като България стана първият европейски пазар, на който тя се продава. Това е втора марка кафе, която влиза в портфолиото на "Кока-Кола ХБК", след като близо три години фирмата продаваше Lavazza, но сътрудничеството беше преустановено през септември 2019.

Водата, ако се съди по отчета на "Девин", страда по-малко в пандемията. От създаването му през 1992 г. "Девин" (част от белгийската група Spadel) е лидер на пазара на бутилирани води в България. "Пандемията направи натуралните води (минерални и изворни) предпочитан продукт заради здравословните им ползи и това се потвърждава при потреблението, което нараства спрямо нивата от 2020 г. Очакваме бързо възстановяване на категорията през тази година заради разхлабването на мерките и отварянето на on-the-go и хорека каналите", прогнозира изпълнителният директор Борислава Налбантова.

Местни и месни инвестиции

Хранителният холдинг "Белла България" отчита над 14% ръст на приходите. През есента на миналата година стана ясно, че Impala Invest Group - собственик на "Белла България", е купила гръцкия производител на опаковани нарязани месни деликатеси Creta Farms. "Белла България" произвежда колбаси, тестени изделия, маргарин, картофено пюре. Храните се произвеждат в девет завода с капацитет 350 тона дневно. Холдингът притежава три фабрики за месопреработка ("Идеа" - Пловдив, "Фермата" - с. Костиево, "Орехите" - гр. Добрич), както и мощности за тестени изделия в Ямбол и Свиленград. В Ямбол компанията има и цехове за растителни масла и мазнини. "Белла България" е собственост на Димитриос Винтзилеос и Жорж Валентинов Веселинов.

Оборот над 220 млн. лв. отрежда на "Бони холдинг" седмо място в топ 30. В края на 2020 дружеството договори с Европейската инвестиционна банка заем 30 млн. евро за модернизация на съществуващи съоръжения и изграждане на нови производствени мощности. "Сумата е половината от стойността на целия проект, останалата част от нея ще бъде осигурена чрез кредити от ОББ, Банка ДСК и собствени средства", коментира за "Капитал" Цветан Илиев, прокурист на "Бони холдинг". Средствата са предвидени за обновяване и за ново строителство на свинекомплекс, кланица, силозни стопанства, предприятие, което ще оползотворява животинските отпадъци от кланичната дейност, монтиране на соларни панели. Предвижда се изпълнението на дейностите по проекта да приключи до началото на 2024 г.

В секторната класация влиза още един производител на колбаси - КЕН - Стара Загора (30). Компанията отчита над 7% ръст на продажбите и 117% на печалбата през 2020. Тя е една от първите частни фирми в бранша, създадена през 1991 г. Нейни собственици са Румен Стефанов Нонов, Румен Иванов Кузманов, Пламен Евтимов Исионов.

Затварянето на заведенията заради COVID пандемията оказва неблагоприятно влияние върху производителите на пилешко месо, тъй като според експертни оценки в хорека сектора се насочват над 30% от продажбите му. Двете големи фирми производителки - "Пилко" и "Градус", отчитат по-слаби продажби и доста по-ниски нива на печалбата. Част от обяснението е и в драматичният скок на фуражите - над 40% за една година. Това се отрази на себестойността на продукцията, но не доведе до промяна на цените през 2020, които се потискаха от наличието на големи количества замразено пилешко от Европа, коментират представители на бранша.

Производителят на птиче месо "Пилко" - Разград, е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група обединява птицефермите с кланица "Пилко" с търговска марка "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, птицеферми около Шумен и Завет.

Групата "Градус" (13) на братята Лука и Иван Ангелови участва с консолидирани резултати в класацията. Тази пролет единият от собствениците - Иван Ангелов, беше замесен в скандал, свързан с изявления на земеделския производител Светослав Илчовски за връзка между власт и бизнес, направени в парламентарната комисия за борба с корупцията.

Бира страдание

През 2020 пазарът на бира отчита спад. "По данни на Агенция "Митници" през миналата година в страната са продадени 5.22 млн. хектолитра бира, което е с 5% по-малко от количествата през 2019 г.", съобщи за "Капитал" Ивана Радомирова, изпълнителен директор и член на управителния съвет на Съюза на пивоварите в България. За трите големи пивоварни в страната пропуснатите продажби са заради затворените заведения и по-малкото чужди туристи. "Карлсберг България" (8) запазва лидерската си позиция в сектора с приходи над 199 млн. лв. и за разлика от другите два производителя не отчита свиване. "Загорка" (17) и "Каменица" (19) отчитат двуцифрен спад на продажбите.

В класацията традиционно влизат и две фирми, които произвеждат твърд алкохол. На 14-а позиция е "ВП брандс интернешънъл" ("Винпром Пещера"), която отчита близо 17% ръст на продажбите. Групата на Миню Стайков "СИС индустрийс" - собственик на "Винпром Карнобат", е на 22-о място с над 14% спад на оборота.

Сирене и хляб

Със символичен ръст на приходите от близо 2% "Милки груп био" заема 9-о място в топ 30. Компанията със собственик Поля Пеева (свързвана в медиите с Брендо) е производител на мляко и млечни продукти с марката "Саяна", "Наборъ", Milki Dream, а освен това търгува на едро със суровини за хранителната индустрия - сухо и свежо мляко, растителни и кувертюрни масла, какаови продукти и др.

Обединена млечна компания (ОМК) е на 20-а позиция в топ 30. Фирмата произвежда продукти под марките "Верея", "Фибела", "Ханско", "Русалка". Създадена е през 1998 г. като холдингово дружество, обединяващо седем мандри, контролирани от приватизационен фонд "Доверие". През април 2007 г. гръцката Vivartia придоби пълен контрол върху ОМК в сделка за 18.7 млн. евро. През есента на миналата година Marfin Investment Group (MIG) - собственик на Vivartia Holdings, получи обвързваща оферта за придобиване на холдинга от базирания в Люксембург фонд за дялови инвестиции CVC Capital Partners. CVC оцени гръцкия холдинг на 600 млн. евро и ако се вземе пропорцията на българския бизнес - ОМК, то неговата оценка би била между 35 и 42 млн. евро.

"Тирбул" - производителят на млечни продукти с марката Olimpus, отчита около 5% спад на приходите, но излиза на печалба за разлика от предходните две години. Предприятието в Сливен е част от гръцката група HellenicDairies (бивша Tyras), която има заводи в Гърция, България и Румъния. Българското дружество произвежда твърди сирена, кашкавали, извара с марката Olympus. "Основните пазари на фирмата са в страните от ЕС, САЩ, арабските държави, Китай, Австралия, но най-големият клиент остава Гърция, където консумацията на сирене на глава от населението е най-висока в ЕС", заяви в интервю за "Капитал" Радослав Пашанков, търговски директор за България на Olympus. В периода от септември 2019 до април 2020 г. "Тирбул" разработи, изгради и пусна в експлоатация нова производствена линия за грил сирене на стойност над половин милион евро.

Производителят на млечни продукти с марката My Day - "Кремио", влиза за първи път в класацията. Компанията произвежда и растителни сметани за сладкарството и готварството. Около 60% от произведената от "Кремио" продукция е предназначен за експорт в над 40 държави в Европа, Африка и Азия.

"Кремио" е основана като "Мегле Ем Джей" и до юли 2006 г. е собственост на германската Meggle и ливанската MJ Pack. След това е преименувана на "Май Дей" и до 2008 г. е собственост на MJ Pack. После отново сменя името и собствеността си и има италианско участие. От декември 2015 се нарича "Кремио" и е с нов собственик - дългогодишния мениджър Георги Гановски, който получи финансиране от фонда Empower на Елвин Гури и компанията "Юнийда индъстрис" на Георги Стоименов (мениджър на най-добрия български тенисист Григор Димитров). През март 2018 финансовите инвеститори излязоха от сделката, като продадоха миноритарния си дял на Георги Гановски.

С приходи над 80 млн. лева производителят на брашно с марката "София мел" - "Гудмилс България", отчита скок над 9% на продажбите, но печалбата му намалява. "Първоначалното паническо презапасяване със стоки при обявяване на извънредното положение донесе увеличение на продажбите на брашно в потребителски опаковки. В същото време обаче слабият туристически сезон намали продажбите на В2В продукти. Свиването на печалбата е резултат от твърде високата цена на пшеницата, която е борсова стока, през миналата година", коментира за "Капитал" управителят Стефан Христосков. Компанията планира да инвестира още около 3 млн. евро до 2025 г. Историята на фирмата води началото си от 1986 г., когато е създаден държавен мелничен комбинат "Н. Й. Вапцаров" в София. През 2000 г. мажоритарен собственик на дружеството става гръцкият мелничарски холдинг Loulis Group, който преименува предприятието на "София мел". През май 2009 г. следва нова промяна в собствеността - компанията е купена от австрийската LLIEuromills. Три години по-късно едноличният собственик на капитала се преименува на GoodMills Group, а българското дружество - на "Гудмилс България".

Другият представител на сектора - "Топаз мел", който е от групата на Миню Стайков, е с над 10% ръст на продажбите и с положителен финансов резултат през 2020 за разлика от предходната 2019.

Символичен спад на приходите отчита производителят на хляб и хлебни изделия "Симид София", който е собственост на Митко Караджов и Кристина Иванова Чорлева-Алексиева. Караджов е председател на кооперация "Симид 1000", която контролира над 20 предприятия, свързани с производството на брашно и хляб, има и дистрибуторска мрежа.