Най-големите холдинги: Спад, който изглежда временен

Средно приходите на водещите групи в класацията К100 са се понижили през 2020 г., но някои от тях са се възползвали от ковид кризата

Бизнесът на "Спиди" расте до над 280 млн. лв., като това е и най-голямото повишение на приходите сред всички 15 холдингови групи

Тодор Тодоров

Бизнесът на "Спиди" расте до над 280 млн. лв., като това е и най-голямото повишение на приходите сред всички 15 холдингови групи © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

Темата накратко

Средно приходите на най-големите холдингови групи са се понижили през 2020 г., но някои от тях са се възползвали от ковид кризата.
Държавната енергетика остава най-голяма и противоречива с резултатите си.
Новата година започва добре за повечето холдингови групи и те очакват растеж.

След години на растеж общите приходи на най-големите български холдинги са се понижили. Спадът не е изненада - икономическата криза, предизвикана от COVID-19, удари повечето сектори през 2020 г. Това обаче е общата картина. Вглеждайки се по-детайлно в отделните групи, се вижда, че всяка от тях е минала по различен начин и път през кризата. А последното е зависело от структурата на бизнеса и портфейла му, както и възможността за бързо адаптиране към новите реалности. Средният спад на общите приходи на най-големите холдинги е с 6.5%, което все пак не изглежда толкова зле на фона на спирането на икономиките. По-големият удар обаче е върху печалбите, които средно падат наполовина.

Вечният и неизбежен БЕХ

Най-голямата държавна компания - "Български енергиен холдинг", губи повече от милиард от приходите си за втора поредна година, но успява да се задържи на печалба. Като шапка на държавната енергетика БЕХ трябва да дава точна картина за случващото се в нея, някакъв ясен тренд, но резултатите му по-скоро са фасадни. Зад тях ще видим компании като суперпечелившия АЕЦ "Козлодуй", но и декапитализирания и губещ ТЕЦ "Марица-изток 2". Атомната електроцентрала печели от борсовата търговия с ток, чиито цени миналата година паднаха, но през последните месеци силно растат. Докато държавният ТЕЦ в структурата на холдинга от 2014 г. е на постоянна загуба, декапитализиран е и е постоянен обект на помощи от държавата - последната е от юни за 250 млн. лв., дълговете са над милиард и постоянно се капитализират от БЕХ. С което се потушава социалното недоволство на работещите енергетици в теца. Рекордьор по задлъжнялост обаче е Националната електрическа компания с над 4 млрд. лв. дългове. В структурата на БЕХ са още компании като "Булгаргаз", ЕСО, "Булгартрансгаз", които са структуроопределящи, с огромен финансово-икономически и социален ресурс, което обяснява и политическия интерес към тях - малко преди да падне от власт, ГЕРБ успя да овладее реално за още няколко години напред държавната енергетика с назначаване на свои близки кадри. През последните години обаче от държавната енергетика продължава да лъха и на спорни практики, съмнения за корупция и никаква стратегия за бъдещето. А то ще е под знака на зелената енергийна трансформация, която за политиците и енергетиците в България досега беше тема табу.

Друг представител на държавната икономика от миналото е групата на БДЖ - с падащи приходи и отново влошаваща се хронична загуба. И това в ковид годината, когато точно жп транспортът трябваше да е най-устойчив заради липсата на гранични блокади.

Новият полуенергиен частен холдинг

Вторият холдинг в класацията съвсем скоро ще влезе ударно в енергийния сектор. "Еврохолд България" е избраният купувач на активите на ЧЕЗ в България в сделка, която се оценява на около 500 млн. евро. Тук се включват стойността на активите, както и средства за търгово предложение към миноритарните акционери на "ЧЕЗ електро" и "ЧЕЗ електроразпределение", които се търгуват на фондовата борса. "Еврохолд България" също е публично дружество, като част от сделката се финансира с увеличение на капитала и международен заем. След приключване на сделките това лято енергийните активи ще са с най-голям дял в структурата на "Еврохолд" заедно със застрахователните. В момента с най-голям дял остава застраховането ("Евроинс иншурънс груп"), търговията с автомобили ("Авто Юнион"), лизинг и инвестиционно посредничество. Към края на миналата година общите приходи се понижават леко, като причината е спадналата икономическа активност покрай COVID-19, а това е ударило най-много продажбите на автомобили и лизинга. В застраховането дори има лек ръст, но загубата на групата се дължи на еднократен ефект - плащания за зелена карта и глоби, които са част от разходите за гаранционния фонд в Румъния, става ясно от отчета им за 2020 г.

Без промяна на третото място в класацията остава групата на "Софарма", която отчита малко над 10% растеж на приходите си. Компанията консолидира над 90 фармацевтични дружества, сред които "Софарма трейдинг", "Момина крепост", аптеките "Софармаси" и други. Въпреки че е във фарма бизнеса, избухването на пандемията и затварянето на икономиките са нарушили дейността и на "Софарма". "Затруднени бяха доставките на суровини и материали от доставчици, експедициите към клиенти и осигуреността от работна ръка. Почти всички предприятия, макар и в различна степен, се наложи да предприемат определени действия и мерки за пренастройване на организацията на стопанската им дейност, трудовия режим на работа, бизнес комуникацията и други аспекти на взаимоотношенията с контрагенти, партньори и държавни институции", посочват от "Софарма" в доклада за дейността за 2020 г. От ръководството казват, че като цяло обемите на дейността през 2020 г. също са били засегнати от пандемичното положение в страната и другите държави, в които тя оперира или има бизнес връзки и отношения. "Софарма" не е освобождавала персонал и не се е възползвало от мярката 60:40 и други, става ясно още там.

Ръст по масло

Миналата година "Билдком" даде заявка, че ще продължи да расте бурно, и очевидно успява да постигне това. Собственикът на "Олива" е третата група по големина на ръста - над 20%, като прави и най-големия скок в класацията. А той се дължи основно на ръста на продажбите на олио и растителни масла и растящите цени заради световния дефицит на масла, включително за биогорива.

През лятото на миналата година Черноморската банка за търговия и развитие отпусна 35 млн. евро за търговско финансиране на "Олива", което беше част от синдикиран механизъм на стойност 90 млн. евро, предоставен от група международни търговски банки с водещ мениджър BNP Paribas Suisse. Заемът послужи за оборотен капитал на най-новия завод на компанията в близост до Варна, който удвоява производствения й капацитет и увеличава експортните й възможности.

"Хювефарма" на братята Георги и Кирил Домусчиев заема петото място. Групата трябваше да направи най-голямото публично предлагане на акции в историята на българска компания. През юни производителят и търговец на материали и лекарства за ветеринарната медицина направи този опит на борсата в Амстердам - при успех тя трябваше да набере 300 млн. евро свеж капитал, а пазарната й капитализация да достигне 4.5 млрд. евро. Това обаче не се случи, от компанията обявиха, че отлагат плановете, без много разяснения. Най-вероятната причина е липсата на инвеститорски интерес. За процедурата бяха наети общо осем глобални финансови институции, от които три като глобални координатори - J.P. Morgan, BNP Paribas и Citigroup Global Markets Europe. През 2020 г. приходите на "Хювефарма" са 588 млн. евро (1.115 млрд. лв.), ръст със 7% спрямо година по-рано. EBITDA расте с 31% до 166.7 млн. евро, показа проспектът за листването. В началото на тази година компанията е имала особено увеличение в продажбите извън Европа и САЩ - с 30.9%, тъй като е успяла да замени някои производители от Азия като по-надежден доставчик по време на пандемията. Групата очаква да постигне над 13% ръст през 2021 г. в резултат на продължаващия растеж на пазара на продукти като Avert NE, Monovet и Monimax, както и въвеждането на Cycleguard и Optigrid, за които вече има одобрение за продажба на американския пазар.

"Хювефарма" е петата и последна холдингова компания с приходи над милиард. Година по-рано те бяха шест - рекорд за български холдинги, но от тази група е отпаднал публичният "Химимпорт". Групата се оказа особено засегната от икономическата криза покрай ковид и най-вече през авиобизнеса й - компанията е собственик на "България ер". Това се е пренесло и върху печалбата, която се свива повече от наполовина.

Силно борсово присъствие

Всички компании от 9-о до 15-о място са публични - акциите им се търгуват на фондовата борса. Три от тях са наследници на бивши приватизационни фондове - "Синергон", "Доверие обединен холдинг", който реално се контролира от фирми около "Софарма", както и "Стара планина холд". Приходите и на трите холдинга се понижават, като сред причините отново са проблемите за икономиката и бизнеса около ковид.

Сушата през миналата година донесе една от най-слабите реколти на зърно в България за последните 6-7 години, което последва пък суперуспешната като добив и цени 2019 г. През 2020 г. това до голяма степен е било компенсирано с по-високи средни цени, показват отчетите на "Агрия груп холдинг" и "БГ агро". Освен това локдаунът покрай ковид наруши и доставките, което се отрази на износа. В отчета си "БГ агро" например посочват, че за 2020 г. нямат продажби на зърно за износ спрямо 17.5 хил. тона година по-рано.

Публичните холдинги, при които имаше най-голямо раздвижване през миналата година, са "Спиди" и "Телелинк бизнес сървисис". Втората група е една от най-младите борсови компании, която се листна на борсата през лятото на миналата година. За период около година старите собственици успяха да продадат в три транша 21% от своите акции за близо 28 млн. лв. и така в компанията влязоха много дребни акционери, но и базираният в Лондон фонд Utilico Emerging Markets Trust plc, което не се беше случвало с години - на българския капиталов пазар да влезе чужд фонд. Целта на основните собственици Любомир Минчев и още двама инвеститори - Иво Евгениев и Спас Шопов, е да продадат до 30% от капитала. Една от основните дейности на "Телелинк бизнес сървисис" е изграждане на мрежи за телекоми, консултантски услуги в сферата на IT, центрове за данни, информационна сигурност и други. За една година след листването акциите на компанията са поскъпнали над 80%, а дори имаше и нива над 100%, което я нареди сред най-доходоносните компании на борсата. Но и показа, че има интерес към технологичния сектор на нашата борса. Групата има силно присъствие в България и региона, като на местния пазар расте с над 30%.

Една от най-успешните компании за миналата година спокойно може да се каже, че е "Спиди". Куриерските услуги наред с някои технологии се оказаха най-търсените в света на затворените икономики. Това си личи и от резултата на компанията - расте до над 280 млн. лв., като това е и най-голямото повишение на приходите сред всички 15 холдингови групи. Ефектът е и върху печалбата, която е нагоре с още по-висок темп. През март компанията стана и мажоритарна собственост на френската Geopost. Тя притежава вече 70% от нея, след като упражни опцията си да купи още 45% от основателя на куриера Валери Мектупчиян. След това отправи търгово предложение към миноритарните акционери, но то не беше прието почти от никой от тях. В момента "Спиди" е една от най-големите борсово търгувани компании с пазарна капитализация 435 млн. лв. (към 9 юли).

Свързана с борсата, макар и косвено, е и групата на братя Бобокови "Приста ойл холдинг", които контролират и производителя на батерии "Монбат". През миналата година "Приста ойл" отчита лек спад на приходите, но при печалбата той е съществен. Компаниите понесоха и сериозен удар заради акциите на прокуратурата срещу Атанас и Пламен Бобокови. Обвиненията към момента обаче все повече стоят като атака без доказателства. Групата не спира да се разширява - през този юни от "Монбат" обявиха, че са купили завод в Тунис за 10 млн. евро, което ще позволи на акумулаторния производител да расте още повече в региона на Африка и Близкия изток.

Със започналото възстановяване на икономиките някои сектори започнаха да усещат това през приходите си за тази година. Което подсказва, че тя ще е по-добра и за холдингите спрямо предходната.