Най-големите компании сега и преди 10 години: Загубеното десетилетие

Държавното присъствие в бизнеса на големите расте, вместо да се смалява. Индустриалните предприятия са увеличили производството си, но нови инвеститори няма

И преди пет години, и сега милиарди се изливат в строителство на пътища. Разликата е, че сега това не са еврофондове, а бюджетни средства, раздадени непрозрачно през държавното дружество "Автомагистрали"

Теди Василева

И преди пет години, и сега милиарди се изливат в строителство на пътища. Разликата е, че сега това не са еврофондове, а бюджетни средства, раздадени непрозрачно през държавното дружество "Автомагистрали" © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.

След едно десетилетие заводите са по-големи, веригите концентрират повече бизнес, държавните монополи са замръзнали и все така неефективни, а по-ниските цени на горива, ток и метали миналата година смаляват компаниите от тези сектори.

Годините са различни - докато 2010 беше на възстановяване след световната финансова криза, то 2020 пандемията сви много сектори, в други слабата консумация срина цени.

Но по-притеснителен от числата е застоят през изминалото десетилетие. Във въпросните 10 години контингентът от компании в стотицата остава почти непроменен: големите енергийни производители и търговци, вериги, познати заводи. Докато в началото на века България привличаше активно нови бизнеси, през второто десетилетие атрактивността като място за инвестиции видимо е спаднала. Ако изключим навлезлите и развилите се местни IT компании (които обаче още не са сред големите 100 дружества по приходи), то съставът на гигантите изглежда почти замръзнал. Естествено, едни са се смалили, други са порасли, но присъствието е почти еднообразно.

Доказателство за влошената международна атрактивност в страната е, че в топ 100 преди 10 години компаниите с чужди собственици са 54, а в подреждането тази година са с две по-малко.

В стотицата през 2020 г. има десет държавни и общински дружества. За този период приватизация няма, просто за десетилетие две от жп фирмите са се свили и вече не са в стотицата. За сравнение - през 2000 г. всяка четвърта компания е била публична собственост. Затова пък днес присъстват нови държавни големи корупционни ядки като "Автомагистрали" и "Монтажи".

Изчезнали

Сравнението между стотиците за десетилетие показва, че смалени до изчезване са цигареният бизнес на Делян Пеевски ("Булгартабак" и "Благоевград БТ") и хазартната компания на Васил Божков ("Еврофутбол"). Общото е, че и двамата тази година бяха санкционирани за корупция по закона "Магнитски". А залезът на бизнесите им е по различни причини - ако при бившия депутат от ДПС тя е просто продажба или преместване, то при доскорошния монополист в хазарта бе удар от страна на държавата заради неплащане на целите хазартни такси (което е оставало години незабелязано от властта), с което бюджетът е бил ощетен с над половин милиард.

Извън ценовия и корона шока при горивата и транспорта няколко големи дружества също вече отсъстват. Например СОМАТ изчезна покрай проблеми на германския си собственик. "Зърнени храни България" от групата на "Химимпорт" от години не е сред водещите търговци на зърно. А "Овергаз" не внася газа на "Газпром", а само доставя на фирми и домакинства през градските си мрежи.

В най-негативния списък - на изчезналите компании, стои веригата "Пикадили", която смени куп собственици и на финала фалира. Търговецът на зърно "Гленкор" също спря да оперира в България и сега купува през Румъния или други местни търговци.

Отборът на по-големите

На другия полюс е развитието на няколко предприятия. Например след покупката от американска компания "Сенсата България" (преди сделката "Сензор-найт") е порасла над два пъти, добавяйки високотехнологично производство и в Пловдив. По сходен начин и смяната на собствеността и нови инвестиции удвояват бизнеса на вече американската "АДМ Разград" (преди "Амилум").

Пример в тази посока е и германският завод за хладилници "Либхер". Преди десет години дружеството не е сред първите 50, а днес е най-голямото предприятие в сектор "Машини и оборудване" с приходи половин милиард лева. Подобен скок са направили и турският производител на авточасти "Теклас" и българският завод за велосипеди "Крос", които преди десет години изобщо не са били в топ 100.

Няколко нови вериги също се изкачват до клуба на големите. Двата примера са "Т-маркет" и "Юск", а търговецът еMag напредва до втората стотица.

Малки разлики

Пет години назад в състава на гигантите има още по-малко промени спрямо днес. Ако през 2015 г. стотицата е имала общи приходи 60 млрд. лв., днес те порасли едва до 70 млрд. лв.

Смущаващата прилика е, че и през 2015, и през 2020 г. най-силно растящият сектор е строителството. Тогава приключва периода на европрограмите и магистралите "напомпват" отчетите. Сега ръстът отново е от публичен ресурс, но преобладават излетите от българските данъкоплатци пари за "Хемус", укрепване на язовири, свлачища, както и за строителството на "Турски поток".

През 2016 г. топ строителят е "Водстрой 98", свързван с Делян Пеевски. Компанията днес има шест пъти по-малки приходи. "Техномаркет", която също е в орбитата на бившия депутат от ДПС, също е наполовина по-малка.

В апогея си е и лотарията на Васил Божков през дружеството "Ню геймс". Днес тя е забранена със закон и във фалит.

Другото нашествие, което става видимо от класацията преди пет години, а е валидно и сега, е порастването на зърнопроизводителите и на търговците. Те също са "напоявани" със субсидии и през годините бизнесът им става все по-мощен и концентриран.