Компаниите с най-нисък дълг: Неслучилият се апокалипсис

Добрата новина е, че данните не показват това да се е случило. Задълженията на топ 300 компаниите в страната се покачват с 3.2 млрд. лв., или 6%, до 56.5 млрд. лв. Това обаче се съпътства от аналогично повишение на собствения капитал и така показателите за задлъжнялост остават почти без промяна - съотношението дълг/активи се запазва малко над 50%, мръдвайки минимално нагоре. А ако от сметката се изключи наливането на бюджетни средства през няколко държавни мастодонта и канализирането им към шепа строителни избраници на властта, дори съотношението би спаднало.

Основната причина реалността да обори здравата логика може да се търси в правителствените икономически мерки за справяне с ефектите от коронавируса. Много от тях бяха безвъзмездни като 60/40. Така компенсациите за затворените сектори по време на пиковете на пандемията са намалили нуждата фирмите да търсят допълнително оборотно кредитиране за трудния период. Кредитният мораториум също облекчи временно финансите на много от компаниите. А и реално в България затварянията не бяха толкова строги, колкото в Европа, и това позволяваше повече бизнес през годината.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Затягане на коланите

Това, че бизнесът през 2020 г. съумява да е по-скоро консервативен по отношение на задлъжнялостта, личи и от факта, че сред 300-те най-големи компании 170 всъщност намаляват пасивите си в номинално изражение. Естествено е трудно да се изведе един-единствен двигател за това - някои просто продължават да се движат по погасителния си план, без да правят нови инвестиции в несигурната среда, други използват печалбата си от силната 2019 г. за по-ударно зануляване на дългове. При други пък става въпрос за капиталова инжекция или пък изцяло вътрешно групово преструктуриране при взаимоотношения с компанията майка.

Последното например е валидно за компанията с най-голям спад на задълженията - "Ей И Ес - 3С Марица-изток I", където отчетеното понижение е почти 520 млн. лв. То обаче се дължи практически изцяло на конвертирането на стар заем от собственика на ТЕЦ-а в капитал.

Донякъде иронично, втората компания по този измерител е държавната "ТЕЦ Марица-изток 2", която въпреки трупащите се загуби отчита намаление на дълговете с 274 млн. лв. То обаче отново е генерирано благодарение на операция по апортиране на вземания от компанията майка БЕХ за близо 600 млн. лв.

На другия край на спектъра отново са държавни компании. В номинално изражение най-задлъжняващите компании са "Булгартрансгаз" (+1.84 млрд. лв.) и "Автомагистрали" (+0.99 млрд. лв.). При първата причината е строежът на българското разклонение на "Турски поток", а при втората - излетите в нея средства за изграждане на автомагистрала "Хемус", пътят Мездра - Ботевград и ремонти и реконструкции на свлачища. Благодарение на тях и раздадените от тях аванси в челото на ръст по задължения попадат и някои от подизпълнителите им. С по 250% растат задълженията на два от големите контрагенти на "Автомагистрали" - "Инфра експерт" и "Европейски пътища". При българския клон на консорциума "Аркад", който изгражда газопровода, скокът е с 95% до 611 млн. лв.

Дружеството с най-голям процентен ръст на задълженията е "Инса порт", но това се дължи отчасти на обособяването на дейност в него от свързаната компания "Инса ойл". Реално първата управлява складова база за внос на горива, която се ползва от втората, но и от други дистрибутори на горива.

Шампиони по незадлъжнялост

Компанията с най-ниска задлъжнялост тази година е производителят на медицинска техника "БТЛ индъстрийз". Пловдивското предприятие с чешка собственост е известно предимно като един от водещите световни производители на уреди за физиотерапия, но насред COVID-19 извлича позитиви и с производството на предпазни маски. Компанията видимо е използвала цялата си печалба от 49.5 млн. лв., за да занули дълга си, който спада с 53 млн. лв. до под 5 млн. лв.

Извън нея картината на върха на класацията, както обичайно, е шарена. Все пак може да се види концентрация на представители на някои сектори. Един такъв са хазартът и производството на машини и софтуер за хазарт. Традиционно през годините някои от компаниите на Васил Божков присъстваха в челото, но с удара срещу неговия бизнес в началото на 2020 г. логично те изчезват. За сметка на това в челото фигурират "Евро гейм технолоджи" и "ЕГТ интерактив", които са свързвани с Валтер Папазки.

Друг сектор с множество представители са производството и търговията със земеделска продукция, както и производители и дистрибутори на торове и препарати за селското стопанство, някои от най-едрите собственици на земеделска земя като "Октопод-С" и "Ромфарм компани". Последната същевременно е представител и на фармацевтичния сектор, който също е добре застъпен в нискодълговите компании.

Като цяло логично в топ 50 по най-нисък дълг логично попадат и някои стари индустриални предприятия в класически индустрии, където не се правят съществени гигантски инвестиции. В тази графа биха могли да се включат компании като "Девня цимент", "Елаците мед", "Агрополихим", "Каолин" и др.

Други типични представители в челото на тази класация са някои търговски вериги и търговски представителства на чужди компании. Сред по-известните вериги с по под 20% коефициент на задължения към активи са например магазините за играчки "Джамбо", за техника - "Технополис", за домашни стоки и строителни материали - "Практикер", а близо до тази линия са и супермаркетите "Фантастико".

Добра новина е и че броят на компаниите сред топ 300 с отрицателен капитал остава пренебрежимо малък - едва четири. Едната от тях - "НИС петрол", е веригата бензиностанции на "Газпром", която навлезе късно на пазара и хронично е на загуба, като вече задълженията надхвърлят със 76 млн. лв. капитала. Най-голям като сума е отрицателният капитал на "Брикел", който след загуба от над 100 млн. лв. вече достига близо -132 млн. лв.